Наум Охридски: Разлика между версии
м Кочев премести страницата Наум Преславски като Наум Охридски (върху пренасочване) |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
}} }} |
}} }} |
||
'''Свети Наум |
'''Свети Наум Охридски''' или '''Преславски''' е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 14:40, 31 октомври 2019
- Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Охридски | |
български книжовник | |
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
Роден |
около 830 г.
|
---|---|
Починал | 23 декември 910 г.
|
Религия | православие |
Канонизация | |
Почитан в | Православна църква Католическа църква |
Главно светилище | „Свети Наум“ |
Празник | 23 декември |
Наум Охридски в Общомедия |
Свети Наум Охридски или Преславски е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Биография
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.
През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Вижте също
Бележки
- ↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
|