Сухиндол (община)
| Сухиндол (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Велико Търново |
| Площ | 149.48 km² |
| Население | 2 739 души |
| Адм. център | Сухиндол |
| Брой селища | 6 |
| Сайт | www.suhindol.bg |
| Управление | |
| Кмет | Пламен Чернев (независим политик; 2007) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Сухиндол (община) в Общомедия | |
Община Сухиндол се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в най-западната част на Област Велико Търново. С площта си от 157,022 km2 заема последното 10-о място сред общините на областта, което съставлява 3,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Павликени;
- на юг и югозапад – община Севлиево от Област Габрово;
- на северозапад – община Летница от Област Ловеч;
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е предимно хълмист, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в обсега на Средния Предбалкан. В пределите на общината попадат части от четири броя възвишения, височини и плата. Югоизточно от река Росица се намират северозападните части на платото Плужна с височина до 447 m. На юг от селата Бяла река и Горско Калугерово, източно от язовир „Александър Стамболийски“ попадат най-североизточните разклонения на Севлиевските височини – връх Градинката 507 m, разположен южно от село Горско Калугерово. Западната част на общината се заема от най-източните части на Деветашкото плато – връх Куклица 525 m, максималната височина на общината, разположен югозападно от село Коевци. Северно от общинския център Сухиндол се простира най-южната част на веригата от т.нар. Базалтови могили – Върха (472 m).
Води[редактиране | редактиране на кода]
През общината, от югозапад на североизток преминава част от средното течение на река Росица (ляв приток на Янтра) и се явява най-голямата водна артерия в общината. В нейното корито, източно от село Красно градище се намира най-ниската точка на общината – 126 m н.в. Южно от село Горско Косово е изградена голямата преградна стена на язовир „Александър Стамболийски“, като в пределите на общината попада „долната“, по-голяма част от язовира. Язовирът обем 220 милиона m3 и водна площ 10 000 дка. Той осигурява вода за напояване, както и спомага работата на две водно-електрически централи. В землищата на град Сухиндол и село Горско Калугерово има по един микроязовир. В северозападната част, основно по границата с Община Летница протича най-горното течение на река Ломя (десен приток на Осъм).
Климат[редактиране | редактиране на кода]
По своите климатични особености общината принадлежи към умереноконтиненталната климатична област. Тя се характеризира с горещо и сравнително сухо лято, и студена зима.
Климатичните особености на района като цяло благоприятстват за развитието на различна стопанска дейност. Те оказват благоприятно въздействие за развитието на селското стопанство и най-вече по отношение на лозарството и отглеждането на висококачествено грозде.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Част от територията на общината попада в севернобългарската горска степна зона, а останалата в полупланинска зона. Заради това разположение, преобладаващите почвени типове са: тъмносивите горски почви, светлосивите горски почви, излужените черноземи, планинските кафяви горски почви, слабоглинестите рендзини (които са типични лозарски почви за производство на качествени вина), алувиални и делувиални ливадни почви по поречието на река Росица (изключително благоприятни за отглеждане на овощни (ябълки) видове, вкореняване на облагородени лози и зеленчукови култури и други почви. Основните почвени типа в района са шест. В обработваемите земи мощността на хумусния хоризонт се движи средно на 30 – 40 sm дълбочина, което определя и високия процент продуктивност на почвата.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2542 | 100,00 |
| Българи | 1791 | 70,46 |
| Турци | 448 | 17,62 |
| Цигани | 77 | 3,03 |
| Други | 7 | 0,28 |
| Не се самоопределят | 111 | 4,37 |
| Не отговорили | 108 | 4,25 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 32 | 128 | -96 | 7.3 | 29.3 | -22.0 |
| 1988 | 36 | 142 | -106 | 8.6 | 34.1 | -25.5 |
| 1989 | 27 | 154 | -127 | 6.6 | 37.5 | -30.9 |
| 1990 | 24 | 145 | -121 | 5.9 | 35.8 | -29.9 |
| 1991 | 30 | 131 | -101 | 7.5 | 32.6 | -25.1 |
| 1992 | 35 | 109 | -74 | 8.8 | 27.5 | -18.7 |
| 1993 | 30 | 115 | -85 | 7.6 | 29.3 | -21.7 |
| 1994 | 36 | 118 | -82 | 9.0 | 29.5 | -20.5 |
| 1995 | 26 | 143 | -117 | 6.4 | 35.2 | -28.8 |
| 1996 | 33 | 153 | -120 | 8.1 | 37.6 | -29.5 |
| 1997 | 31 | 133 | -102 | 7.6 | 32.8 | -25.1 |
| 1998 | 30 | 101 | -71 | 7.5 | 25.3 | -17.8 |
| 1999 | 42 | 124 | -82 | 10.8 | 31.8 | -21.0 |
| 2000 | 42 | 121 | -79 | 11.1 | 31.9 | -20.8 |
| 2001 | 26 | 100 | -74 | 7.2 | 27.6 | -20.4 |
| 2002 | 33 | 94 | -61 | 9.4 | 26.6 | -17.3 |
| 2003 | 27 | 109 | -82 | 7.8 | 31.3 | -23.6 |
| 2004 | 24 | 81 | -57 | 7.1 | 23.9 | -16.8 |
| 2005 | 34 | 68 | -34 | 10.2 | 20.4 | -10.2 |
| 2006 | 33 | 87 | -54 | 10.0 | 26.4 | -16.4 |
| 2007 | 20 | 73 | -53 | 6.2 | 22.7 | -16.5 |
| 2008 | 25 | 73 | -48 | 8.0 | 23.3 | -15.3 |
| 2009 | 23 | 75 | -52 | 7.5 | 24.4 | -16.9 |
| 2010 | 23 | 109 | -86 | 7.6 | 36.2 | -28.6 |
| 2011 | 20 | 80 | -60 | 7.9 | 31.6 | -23.7 |
| 2012 | 26 | 92 | -66 | 10.5 | 37.0 | -26.5 |
| 2013 | 16 | 64 | -48 | 6.5 | 26.2 | -19.7 |
| 2014 | 21 | 92 | -71 | 8.7 | 38.1 | -29.4 |
| 2015 | 25 | 86 | -61 | 10.2 | 35.2 | -25.0 |
| 2016 | 17 | 76 | -59 | 7.2 | 32.0 | -24.9 |
| 2017 | 19 | 91 | -72 | 8.2 | 39.3 | -31.1 |
| 2018 | 21 | 83 | -62 | 9.3 | 36.8 | -27.5 |
| 2019 | 15 | 86 | -71 | 6.8 | 39.1 | -32.3 |
| 2020 | 11 | 68 | -57 | 5.1 | 31.4 | -26.3 |
| 2021 | 20 | 82 | -62 | 9.4 | 38.7 | -29.3 |
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината има 6 населени места с общо население 2000 души към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|
| Сухиндол | 1463 | 65,798 | Административен център на общината |
| Бяла река | 174 | 22,050 | |
| Горско Калугерово | 83 | 15,317 | |
| Горско Косово | 120 | 22,858 | |
| Коевци | 96 | 22,514 | |
| Красно градище | 64 | 8,485 | Калакастрово |
| ОБЩО | 2000 | 157,022 | няма населени места без землища 5 населени места с по-малко от 350 души население |
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- през 1884 г. – заличено е с. Плужна поради изселване без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калакастрово на с. Красно градище;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Сухиндол за с.гр.т. Сухиндол;
- Указ № 2066/обн. 25.12.1970 г. – признава с.гр.т. Сухиндол за гр. Сухиндол.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,6 km:
- участък от 13,5 km от Републикански път III-403 (от km 26,4 до km 39,9);
- последният участък от 19,1 km от Републикански път III-3011 (от km 25,5 до km 44,6).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
| ||||||||
| |||||