Тихон Тивериополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тихон Тивериополски
Епископ на Българската Православна Църква
Роден
26 май 1945 г. (78 г.)
Религияправославие
Учил вСофийска духовна семинария
Богословски факултет на СУ
Тихон Тивериополски в Общомедия

Тихон е български духовник, тивериополски титулярен епископ на Българската православна църква от 6 юли 2003 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 май 1945 година със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия.[1] Майка му Елисавета е германка, а баща му Георги Христов е българин – оперен певец.[3] Внук е на дарителката Велика Попданаилова. Кръстен е в руската църква в града „Свети Николай“,[1] тогава под управлението на Руската православна църква зад граница.[4] В 1946 година семейството му се връща в България. Завършва средно образование в Седмо училище.[3] От 1959 година Христо Иванов започва да учи в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, която завършва в 1965 година.[1] Класен наставник в семинарията му е бъдещият митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[3] От 1967 г. до 1971 година учи в Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“, където е съученик с бъдещия патриарх Неофит Български. Дипломната му работа е на тема „Единството на църквата“.[3] Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“.[3] От 1967 до 1975 година е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София.[1][3] Служи като певец в храма „Света София“. От 1971 г. до 1973 г. е технически редактор и коректор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“. През 1973 година до 1975 година е библиотекар на Светия синод.[3]

Тъй като майка му е германка, е преследван от властите и интерниран в провинцията.[4] В 1977 г. се изселва в Германия, където от 1978 до 1981 година учи в средно медицинско училище и след това работи като фелдшер в болница в Щутгарт.[4][1][3] От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки, от 1986 г. митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[1] Жени се и има две деца.[2] По-късно се развежда и на 11 ноември 2000 година в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон, който на 12 ноември го ръкополага за дякон. На 19 ноември 2000 г. е ръкоположен за йеромонах от архиепископ Теофан Берлински и Германски от Руската православна църква в град Берлин и в края на същата година е назначен за протосингел на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа[3][2]. На 8 юли 2001 година в „Свети Седмочисленици“ е възведен в архимандритско дойстойнство[1].

На 6 юли 2003 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен за епископ с титла Тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон.[1] Хиротонията е извършена от патриарх Максим Български в съслужение с митрополитите Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Симеон Западно и Средноевропейски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски, Галактион Старозагорски, Гавриил Ловчански и епископите Иларион Траянополски, Теодосий Деволски, Евлогий Адрианополски и Павел Левкийски.[3] Хиротонията му е в нарушение на устава на Българската православна църква, който изисква 10-годишно монашество преди епископска хиротония.[2]

Епископ Тихон е председател на църковната община „Св. св. Кирил и Методий“ в Рим в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“.[3]

В 2004 година епископ Тихон Тивериополски започва неканонично и противоуставно да раздава титлата „архонт на Българската православна църква“.[5][2]

На 1 декември 2009 година Светият синод освобождава митрополит Симеон и викария му епископ Тихон от заеманите длъжности на основание, че митрополит Симеон много години живее извън епархията си.[6] Според медиите епископ Тихон е подозиран в прокатолически действия.[7]

На 22 декември 2009 година, след решението на Синода от 1 декември 2009 година,[8] поема функциите на председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ от епископ Наум Стобийски.[9]

На 16 март 2014 година на епархиалните избори в Русенската епархия измежду Крупнишкия епископ Инокентий, Месемврийския епископ Иаков, Величкия епископ Сионий, Драговитийския епископ Даниил, Траянополския епископ Киприан, Главиницкия епископ Йоан и Браницкия епископ Григорий[10], епископ Тихон е избран, заедно с епископ Наум Стобийски като кандидат за митрополит.[11][4] На 23 март Синодът единодушно избира епископ Наум.[12]

На 15 юни 2014 година е назначен за патриаршески викарий.[13]

На 10 декември 2015 година Светият синод го освобождава от поста Председател на настоятелството на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“ и го заменя с архимандрит Дионисий Мишев.[14]

Тихон Тивериополски е първият духовник в България,[15] и вторият българин[16] който се ваксинира срещу коронавирус на 27 декември 2020 година[17] в столичната болница „Света Анна“, веднага след като инжекция е поставена и на здравния министър Костадин Ангелов.[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 127.
  2. ↑ а б в г д Представяне на достоизбираемите епископи // Двери на православието, 31 януари 2007. Посетен на 9 юни 2017.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Хиротонията на епископ Тихон // Двери. Посетен на 9 юни 2017.
  4. ↑ а б в г В Болгарской Православной Церкви избраны кандидаты на Русенскую митрополичью кафедру // Седмица.Ru, 17 март 2014. Посетен на 9 юни 2017.
  5. ↑ Дачков, Явор. Началото на архонтската афера – скандално писмо на архимандрит Дионисий // Гласове, 10 май 2016. Посетен на 9 юни 2017.
  6. ↑ Решения на Светия Синод на Българската православна църква от заседанието му на 1 декември 2009 г. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 9 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 9 юни 2017.
  7. ↑ БПЦ е заплашена от разкол заради отстраняването на митрополит Симеон // БНТ, 6 декември 2009. Посетен на 9 юни 2017.
  8. ↑ Решения на Светия Синод на Българската православна църква в Пълен състав от заседанието му на 2 декември 2009 г. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 9 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2020-08-07. Посетен на 9 юни 2017.
  9. ↑ Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон влезе във функциите си на председател на ПКСХП „Св. Александър Невски“ // Българска православна църква – Българска патриаршия, 22 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2017-02-19. Посетен на 9 юни 2017.
  10. ↑ Епископите Наум и Тихон са двамата кандидати за Русенски митрополит // 16 Mar 2014. Посетен на 17 Jan 2021.
  11. ↑ Стобийският епископ Наум и Тивериополският епископ Тихон са двамата кандидати за русенски митрополит // Посетен на 17 Jan 2021.
  12. ↑ Наум е новият русенски митрополит // Дневник, 23 март 2014. Посетен на 9 юни 2017.
  13. ↑ Св. Синод на Българска православна църква. Решения на Св. Синод от 10. 06. 2014 г. // 10.06.2014. Архивиран от оригинала на 2019-04-04. Посетен на 14 февруари 2020 г.
  14. ↑ Дионисий назначен за председател на „Св. Александър Невски“ // Двери на православието, 10 декември 2015. Посетен на 9 юни 2017.
  15. ↑ Bulgaria’s first Covid-19 vaccinations broadcast live on television // Посетен на 17 Jan 2021.
  16. ↑ PM Thanks Church for Supporting COVID Vaccination // Посетен на 17 Jan 2021.
  17. ↑ Ваксинирането в България стартира официално (ВИДЕО+СНИМКИ) // 27 Dec 2020. Посетен на 17 Jan 2021.
  18. ↑ Църквата с пример. Дядо Тихон се ваксинира // Стандартнюз. Посетен на 29 декември 2020.
Никодим → тивериополски епископ
(6 юли 2003 – …) 		→ настоящ
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тихон_Тивериополски&oldid=12189653“.