Направо към съдържанието

Фотилово

Фотилово
Φωτολίβος
— село —
Гърция
41.0603° с. ш. 24.0475° и. д.
Фотилово
Източна Македония и Тракия
41.0603° с. ш. 24.0475° и. д.
Фотилово
Драмско
41.0603° с. ш. 24.0475° и. д.
Фотилово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областДрамско поле
Надм. височина65 m
Население1260 души (2021 г.)
Пощенски код66034
Телефонен код25210

Фотѝлово или Сачивен (на гръцки: Φωτολίβος, Фотиловос) е село в Гърция, дем Просечен.

Селото е разположено в Драмското поле на 65 m надморска височина,[1] източно от град Сяр (Серес) и югозападно от Драма, на левия бряг на Панега при вливането ѝ в Драматица.

Според Йордан Н. Иванов името Фотилово произхожда от личното име Фотѝл, което идва от Фот(о) и -ил, подобно на Момчѝл.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Фотилово е село в Драмска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Фотелиго (Фотилово, Сачивелъ) има 180 жители, от които 60 българи и 120 цигани.[3]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Не фигурира в преброяването от 1913 година, което значи, че се е разпаднало през войните.[1] През 1916 - 1918 година е под българско управление. В 1923 - 1924 година в селото са заселени над 400 гръцки бежански семейства с 1563 души.[1] Според преброяването от 1928 година Фотилово е изцяло бежанско село с 24 бежански семейства с 82 души.[4] В 1940 година селото има 1509 жители, но като отделни селища са регистрирани Пондии и Чифлик. В 1961 година има 1296 жители, но Чифлик отново е броено отделно.[1]

Населението произвежда памук, жито, фуражни и други земеделски култури, а се занимава частично и с краварство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 133[1] 1805[1] 1509[1] 1179[1] 1296[1] 1735[1] 1714[1] 1728[1] 1817 1484 1260
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 198. (на македонска литературна норма)
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012