Фурен
Фу̀рен е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
| Фурен | |
  Фурен  Фурен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 199 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 18,227 km² |
| Надм. височина | 141 m |
| Пощ. код | 3075 |
| Тел. код | 091183 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 76193 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Криводол Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Фурен се намира на 40 километра от Оряхово, Враца, Монтана и е разположено по двата склона на дълбок дол с извори, недалеч от река Рибине. Граничи на изток с Малорад и Рогозен, на юг – с Лесура, на запад – с Лехчево, и на север – с Бели брод.[2]
Село Фурен е наричано от местните „центъра на земята“ поради еднаквото си разстояние от големите градове.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Зимата е студена, със средна януарска температура −1°C, а лятото е горещо, със средна юлска температура около 22,5 – 23°C. Пролетта е хладна и ветровита, а есента сравнително приятна и слънчева.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според жителите на селото името му произлиза от вареници (фурни): „Тук, където е заселено селото Фурен е имало още от древни времена вареници (фурни), в които се печело вар, от които и то носи наименованието си Фурен. Покрай тези фурни са заживели стари люде, които са работели на тех и така покрай тех са се направили колиби (жилища) и се е образувало селото (Кратка историческа справка, писана за Комитета за отпразнуване 1000 години от царството на Симеон и 50-годишнина от Освобождението – 11 януари 1928 г. Съхранява се в ТДА – Враца). Според историка Богдан Николов името на селото е свързано с близкото градище Костадин. То е произлязло от гръцката дума „фрурио“ (φρούριο), която означава крепост, укрепление, градище, твърдина.[2]
През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, в горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 251 | 100,00 |
| Българи | 205 | 81,67 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 1,19 |
| Неотговорили | 42 | 16,73 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Районът на Фурен е богат на праисторически и антични селища.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В края на месец октомври е съборът на с. Фурен, също така на Чукара всяка година се провежда кушията, на която се състезават най-добрите коне от района.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християнска, като преди Освобождението селото е населявано със смесено население – християнско и мюсюлманско. В местността Горското се намират турски гробища, запазени са каменни кръстове и плочи.
От 2007 г. с. Фурен има и своя църква.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. с. 299 – 300.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||