Ханс Магнус Енценсбергер

Ханс Магнус Енценсбергер
Hans Magnus Enzensberger
	Ханс Магнус Енценсбергер Hans Magnus Enzensberger
германски поет и преводач
	Ханс Магнус Енценсбергер, 2006 г.
Роден	11 ноември 1929 г. Кауфбойрен, Ваймарска република
Починал	24 ноември 2022 г. (93 г.) Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил във	Фрайбургски университет; Хамбургски университет; Университет на Ерланген
Литература
Псевдоним	Линда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр
Жанрове	есе, проза, поезия
Течение	Група 47
Семейство
Съпруга	Мария Алигер; Дагрун Енценсбергер
Деца	Терезия Енценсбергер
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ханс Магнус Енценсбергер в Общомедия

Ханс Магнус Енценсбергер (на немски: Hans Magnus Enzensberger) е германски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач.

Биография и творчество

Ханс Магнус Енценсбергер е роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в „народното опълчение“.

Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

Литературен път

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка „В защита на вълците“ ^[1], в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като „предмети за потребление подобни на оръжия“ Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.

През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка „Роден език“ (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда „Георг Бюхнер“, пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката „Писменост за слепци“ (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание „Курсбух“, с което упражнява силно влияние върху студентското движение от 60-те години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос „Гибелта на 'Титаник'“ (1978). Освен това публикува „Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“ (1978), „Фурията на изчезването“ (1980), „Павилион“ (1995), „По-леко от въздуха“ (1999), „Тридесет и три стихотворения“ (2001) и „Историята на облаците“ (2003).

Поетът се установява да живее в Мюнхен.

Библиография

Поезия

Bildzeitung, Gedicht, 1957
verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957
An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960
landessprache, Gedichte, 1960
Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962
blindenschrift, Gedichte, 1964
Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975
Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978
Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980
Zukunftsmusik, Gedichte, 1991
Kiosk. Neue Gedichte, 1995
Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999
Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003
Rebus, 2009
Gedichte 1950-2010, 2010
Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte, 2013

Есеистика

Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
Einzelheiten, Essays, 1962
- Band 1: Bewusstseins-Industrie
- Band 2: Poesie und Politik
Politik und Verbrechen, Essays, 1964
doomsday, 1964
Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967
Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968
Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974
Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979
Politische Brosamen, Essays, 1982
Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986
Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987
Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988
Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989
Die Große Wanderung, Essays, 1992
Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993
Das Brot und die Schrift, 1993
Zickzack, Aufsätze, 1997
Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999
Nomaden im Regal, Essays, 2003
Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer, 2006
Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer, 2006
Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008
Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen, 2009
Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas, 2011
Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays, 2012
Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert, 2018
Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018

Проза

Das Verhör von Habana, Prosa, 1970
Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972
Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975
Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
Josefine und ich – Eine Erzählung, 2006
Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008
Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern, 2013
Tumult, 2014
Verschwunden!, 2014
Immer das Geld!, 2015

Драма

Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990
Die Tochter der Luft, Drama, 1992
Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996

Детски и юношески книги

Zupp, Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997
Wo warst du, Robert?, Roman, 1998
Bibs, 2009

Сборници

Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989
Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994
Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002
Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004
Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin, 2010
Album, 2010
Gedichte 1950–2010, 2010
Versuche über den Unfrieden, 2015
Gedichte 1950–2015, 2015

Съставителства

Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe, (als Hrsg.) 1958
Die Denunziation des Tourismus, (als Hrsg.) 1959
Museum der modernen Poesie, (als Hrsg.) 1960
Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime, (als Hrsg.) 1961
Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren, (als Hrsg.) 1962
Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten, (als Hrsg.) 1965
Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder, (als Hrsg.) 1966
Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970
Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland, (als Mithrsg.) 1972
Gespräche mit Marx und Engels, 1973
Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert, 1996 (als Hrsg.)
Geisterstimmen, 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)

Издания в България

Поезия за тези, които не четат поезия. Подбор и превод от немски език Стефан Бесарбовски, София: Народна култура, 1979, 50 с.
Гибелта на „Титаник“. Превод от немски език Венцеслав Константинов, София: Народна култура, 1990, 148 с.
Дяволът на числата, София: Сиела, 2008, 264 с.
Йозефине и аз. Превод от немски език Владко Мурдаров, София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.

Филми

Durruti. Biographie einer Legende, 1972 (Buch, Regie, Produktion)

Награди и отличия

1956: „Награда Хуго Якоби“
1962: „Награда на немската критика“
1963: „Награда Георг Бюхнер“
1966: „Нюрнбергска награда“
1978: „Награда на немската критика“
1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията
1985: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
1987: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
1993: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“
1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung
1994: „Мюнхенска почетна културна награда“
1997: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика
1998: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
2000: „Hörbuch des Jahres“ за Das Wasserzeichen der Poesie
2002: „Награда на принцесата на Астурия“
2002: „Награда Лудвиг Бьорне“
2006: Награда „Д’Анунцио“ за цялостно творчество
2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns
2010: Награда „Зонинг“
2015: „Награда Франк Ширмахер“

Бележки

↑ Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов.

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Ханс Магнус Енценсбергер
Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер, в превод на Венцеслав Константинов
Венцеслав Константинов, Апокалипсисът като комедия, „Народна култура“, 1990
"Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю
((de)) Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp
((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове
((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария
((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt
((en)) Ханс Магнус Енценсбергер в Internet Movie Database

[1] Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов.

[1]