Хумор

Целта на хумора е да предизвиква смях, както в тази картина на Едуард фон Грюцнер, наречена Фалстаф, 1921 г.

Хуморът е ефект, при който способността или качеството на хора, обекти или ситуации поражда чувства на развеселеност и смях у други хора. Терминът включва форма на развлечение или комуникация между хора, която предизвиква такива чувства.

Може в определени случаи да бъде предизвикван чрез ирония, хипербола, стереотипи, игра на думи, оксиморон, пресилени или неочаквани жестове и движения, имитиране на някого и др.

Терминът произлиза от хуморната медицина на древните гърци, според която съчетание от течности известни като хумори (на гръцки: χυμός, chymos, буквално: сок, метафорично: вкус) контролират човешкото здраве и емоции.

Производни

Борис Елцин и Бил Клинтън се смеят на шега, въпреки езиковата бариера

Чувство за хумор е способността на човек умишлено да създава хумор, както и да разбира такъв предизвикан от други. Степента, до която човек намира определено нещо за хумор, зависи от много фактори, включително географско местоположение, култура, зрялост, ниво на образование и контекст. Например малките деца предпочитат клоунада, докато сатирата обикновено разчита повече на разбиране на целта на хумора и затова е насочена повече към по-зряла публика.

Черен хумор (използван в черната комедия) е хумор, в който теми, които нормално се третират сериозно, като смърт, убийства, болести, лудост, ужаси, употреба на наркотици, изнасилване, война и т.н. се третират хумористично или сатирично.

В България

Хуморът е широко застъпен в българския фолклор: народните песни, приказките, анекдотите и поговорките. Сред най-известните герои на народните хумористични разкази са българинът Хитър Петър, турчинът Настрадин Ходжа, тримата глупаци и др.

За българска столица на хумора се смята град Габрово, където през 1972 г. е създаден Домът на хумора и сатирата.

Вижте също

• клоун
• комедия
• комик
• пародия
• подигравка
• остроумие
• сарказъм
• ирония
• сатира
• смях
• виц (анекдот)
• басня
• смешка

Библиография

• Анри Бергсон, „Смехът. Есе относно значението на комичното“. М-во на информ. и изкуството, 1947
• Исак Паси, „Смешното“ (1972, 1979, 1993, 2001, 2002)
• „Смехът на шопа, представен от Никола Анастасов“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985

Външни препратки

• Анна Каменова, „Хуморът на безхуморните“, LiterNet, 28.06.2002 (ориг. в сп. „Златорог“, 1929, кн. 6)
• Венцеслав Константинов, „Немският хумор“ Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine., сп. „Родна реч“, 1989
• Ана Димова, „Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът“, електронно списание LiterNet, 17.11.2004, № 11 (60)
• Петър Краевски, „Ода за хумора“, електронно списание LiterNet, 01.10.2011, № 10 (143)
• Росица Чернокожева, „Хуморът в българската литература за деца – психоаналитични наблюдения“, електронно списание LiterNet, 26.12.2012, № 12 (157)