Царевец (област Велико Търново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Царевец.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Царевец | |
 Панорамен изглед към Царевец | |
  Царевец  Царевец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1004 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 200 m |
| Пощ. код | 5282 |
| Тел. код | 06329 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 78121 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Царевец Марин Любенов (БСП) |
| Царевец в Общомедия | |
Ца̀ревец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов. Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път, по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново.
През Царевец протича от запад на изток малка местна река (ручей), вливаща се в река Дунав, с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.
Селото се намира в зоната с умерен климат. Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.
Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри. [2]
В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“[3][4], до който има асфалтиран[5][6] общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.
Населението на село Царевец [7], наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи, всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически.[8] Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността.
За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век. След Освобождението идват малко заселници от Балкана, а по-късно от Мала Азия. По-старото име се знае като Текир, Текир капи, Текир дере, които се обясняват със старо светилище, на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец, но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.[9]
В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1150 | 100,00 |
| Българи | 950 | 82,60 |
| Турци | 3 | 0,26 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 5 | 0,43 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 192 | 16,69 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Доминираща религия в Царевец е православното християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
Село Царевец е център на кметство Царевец.[11][12] В селото има пощенска станция.[13]
Църквата „Света Троица“ в село Царевец, построена през 1894 г., действа само на големи религиозни празници.[14]
Читалище „Светлина – Царевец 1927“[15][16] е действащо, регистрирано под № 1662 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.
Целодневната детска градина (ЦДГ) „Радост“ в село Царевец има филиали в селата Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово.[17]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври.
На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.
През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“, читалище „Светлина – Царевец 1927“, община Свищов и кметство Царевец. Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно.[18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
- ↑ Свети места, Свищовски манастир „Покров Богородичен“
- ↑ Свищовски манастир „Покров Богородичен“ – Свищов
- ↑ Пътят до манастир „Покров Богородичен“ край Свищов вече е с нов асфалт
- ↑ Асфалтираха пътя до манастир „Покров Богородичен“ край село Царевец, Дарик Велико Търново, 4 юли 2018
- ↑ Справка за населението на с. Царевец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ Данните са от Таблица 11.2.2.1. Археологически обекти в община Свищов, номера 53 до 61 вкл., и от Таблица 11.2.3.1. Недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически в община Свищов, номера 98 до 102 вкл., на Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017 Архив на оригинала от 2018-09-18 в Wayback Machine.
- ↑ За историята на село Царевец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка Архив на оригинала от 2019-08-18 в Wayback Machine..
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Царевец, общ. Свищов
- ↑ Административен регистър – Кметство Царевец, към 2019 г.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5282 Царевец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-08-16.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Св. Троица“, към 2019 г.
- ↑ Информационна карта 1662 към 2016 г., читалище „Светлина – Царевец 1927“
- ↑ Публичен регистър, Читалища, „Светлина – Царевец 1927“
- ↑ Наличието на ЦДГ „Радост“ в село Царевец е показано според данните в Таблица 6.3.1.1.1. Списък на образователните институции на територията на община Свищов към 2014 г. от Предварителен проект за Общ устройствен план на община Свищов, април 2017 – Общ устройствен план на община Свищов, Предварителен проект, април 2017 Архив на оригинала от 2018-09-18 в Wayback Machine.
- ↑ Фолклорен извор
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]ФК „Изгрев 93“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||