Направо към съдържанието

Черник

Тази статия е за селото Североизточна България. За средновековния град вижте Черник (град).

Черник
България
43.8103° с. ш. 27.1205° и. д.
Черник
Област Силистра
43.8103° с. ш. 27.1205° и. д.
Черник
Общи данни
Население2740 души[1] (15 март 2024 г.)
85,5 души/km²
Землище32,065 km²
Надм. височина232 m
Пощ. код7651
Тел. код0864
МПС кодСС
ЕКАТТЕ81966
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Черник
Себахат Сопен
(независим)

Черник е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра. Жителите му са главно турци къзълбаши.[2]

Село Черник се намира на 43 км от град Силистра, на 2 км от град Дулово и на 35,2 км от град Главиница.

Селото се намира на 400 км от столицата София и на 174 км от град Букурещ.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Преобладаващата надморска височина е от 210 до 232 м. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.

Старото име на селото е било Каралар (Caralar). От 1913 до 1940 година, село Черник попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Черник е върнато на България през 1940 г.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Тюрбе на Пати

Тюрбето на Пати е построено през 1994 година. Сградата е правоъгълна с размери 6 x 11 m. В нея се намират гробовете на Пати Салих (1902-1970) и други двама местни жители, смятани за чудотворци и почитани от алевиите в селото.[2]

6 май е официалният празник на селото който е съпроводен с много и различни събития – от конни състезания и срещи от борба свободен стил до концерти и танци на открито.

  1. www.grao.bg
  2. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 118-120.