Будинарци
| Будинарци Будинарци | |
| — село — | |
 | |
  Будинарци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 848 m |
| Население | 682 души (2002) |
| Пощенски код | 2332 |
| Будинарци в Общомедия | |
Будинарци (на македонска литературна норма: Будинарци) е село в Северна Македония, община Берово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историческата област Малешево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В района на Будинарци са разположени няколко археологически обекта, най-старият от които е от желязната епоха. Той представлява некропол, намиращ се в източния край на селото, в местността Поповица. Край Будинарци са открити останки и от три селища от римско време – в местностите Градище, Лаките-Селище и Селище. От същия период са могилите Авлия и Чука, а останки от селища от времето на Късната античност са открити в местностите Каменица и Присой.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Будуниче с 13 джизие ханета (домакинства).[2]
В края на XIX век Будинарци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1854 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будакьой Мирово (Boudakeui Mirovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 227 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будинарци е населявано от 800 жители българи християни.[4]
В началото на XX век цялото население на Будинарци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през1905 година в Будинарци има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Будинарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
През март 1915 година, 47-годишният Георги Трайков, 40-годишният Ефтим Кантуров, 60-годишният Стоица Трънчов и жената на свещеника са убити от сръбските.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 682 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 681 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Будинарци
Васе Пехливана (Васил Георгиев, 1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец- Васе Черкеза, малешевски войвода на ВМОК, начело на чета през Горноджумайското въстание[9]
- Васил Будинарски (1870 – сл. 1950), български революционер
Глигор Смокварски (1914 – 1984), виден композитор от Социалистическа Република Македония- Глигор Поповски (1928 – 2007), виден писател от Северна Македония
- Григор Георгиев Зверката (1857 – ?), войвода на ВМОК
- Иван Атанасов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
- Иван Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[11]
- Иван Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[11]
- Иван Петев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[12]
- Костадин (Коста) Станков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина[13]
- Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[11]
- Панте Сиков, Геро Кантуров, Мите, дейци на ВМРО[14]
- Починали в Будинарци
- Андрей Докурчев (1880 – 1907), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
- ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
| |||||||||||||||||
