Смоймирово
| Смоймирово Смојмирово | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Смоймирово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 899 m |
| Население | 765 души (2002) |
| Пощенски код | 2330 |
| Смоймирово в Общомедия | |
Смоймирово, понякога Стоймирово (на македонска литературна норма: Смојмирово), е село в Северна Македония, община Берово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историческата област Малешево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Смоймирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоймирово е населявано от 560 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоймирово има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
Църквата „Успение Богородично“ е изписана в 1909 година от Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]За съпротива против македонизма са осъдени местните жители Ангел Предарски и Йованче Старшията.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 764 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Смоймирово
Аврам Иванов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
Александър Самарджиски (1938 – 2001), математик от Северна Македония- Бранко Дракалски (р. 1960), северномакедонски офицер, бригаден генерал
- Гаврил Стоилов Сейменски (1884 – 1918), български революционер
- Георги Каракутовски (р. 1947), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант
- Димитър Самарджиев Прокурора, български революционер[9][10]
- Иван Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[11]
- Иван Стоев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово, заедно с Алекса Атанасов (? – 1907) Арабаджиев от Гевгели[12]
- Никола Алексов Тагарски (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
- Памфил Миразчиски (1879 – след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
- Симо Смоймировчето, български революционер от ВМОРО, четник при Герасим Огнянов през 1907 година[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.
| |||||||||||||||||
