Джузепе Арчимболдо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джузепе Арчимболдо
Италиански ренесансов живописец
Джузепе Арчимболдо 
Роден: 1527
Милано, Италия
Починал: 11 юли 1593
Милано, Италия

Джузепе Арчимболдо (на италиански Giuseppe Arcimboldo, Giuseppe Arcimboldi), италиански ренесансов художник.

Биография[редактиране | edit source]

Арчимболдо е роден в патрицианско семейство с подчертан афинитет към изкуството. Дядо му е архитект, баща му – художник. Първите си стъпки в изобразителното изкуство младият Джузепе прави именно в ателието на баща си. Достоверно се знае, че е работил, вероятно като чирак, в работилниците на Миланската катедрала, където е помагал при създаването на витражите. Като цяло ранната биография на Арчимболдо е забулена в тайна. Анализирайки влиянието на Леонардо да Винчи, мнозина изкуствоведи предполагат, че вероятно негов учител е бил някой от учениците на Леонардо.

От 1562 година работи във Виена и Прага, при двора на императора Свещената римска империя на Максимилиан II и неговия наследник Рудолф II, който високо цени работата на художника. През 1591 година Арчимболдо получава титлата граф.

Последните няколко години от живота Арчимболдо прекарва в родния си Милано.

Творчество[редактиране | edit source]

„Зарзаватчията” - портрет
„Зарзаватчията” – натюрморт
– същата, обърната наопаки

Човек с дълбока и разностранна ерудиция, подобно на много майстори от тази епоха Арчимболдо владее, упражнява и съвместява много различни художествени и инженерни професии. Това идеално съответства на вкусовете на тогавашния кралски двор (особено при Рудолф II), където проявяват силен интерес към изкуството, натурфилософията, алхимията и астрологията. При императорския двор Арчимболдо работи като портретист, театрален декоратор и организатор на дворцовите тържества и забави. Според някои изследователи, при тези случаи Арчимболдо влага съществен принос в теорията и практиката на „светомузиката”. Приписва му се изобретяването на т. нар. „перспективна лютня” и „цветен клавесин” – прибори за оптимално съгласуване между музиката и визуалните ефекти. Конструира различни механизми и хидравлични апарати.

Въпреки безспорните си постижения в различни области, Арчимболдо е известен най-вече като живописец. Най-прочути са неговите „фантастични портрети”, които започва да работи след 1560 година. Те не са буквални портрети, а са съставени от старателно подбрани и вписани в изображението предмети от бита, растения, плодове, цветя, материали. Често те са алегории на първичните стихии или годишните сезони. Приживе най-голяма слава получава портретът на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф”, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертумн. Смята се, че по времето на Рудолф, Арчимболдо рисува голям брой живописни творби, но от съхраненото до днес (а то съвсем не е непълно) много малко е с безспорно авторство, тъй като Арчимболдо, твърде популярен сред съвременниците си, има множество имитатори. Сред по-известните творби са тези от цикъла "Годишни времена", "Стихиите" и др.

Много от картините на Арчимболдо, намиращи се в колекцията на Рудолф II, са плячкосани през 1648 година, по време на Тридесетгодишната война, от шведските войски по специална поръчка на Кристина Шведска.

В наши дни[редактиране | edit source]

Днес оригиналните картини на майстора се намират в Консисторията във Виена, в ПарижкияЛувър”, в галериятаУфици” във Флоренция. Някои изкуствоведи, причисляват творчеството на Арчимболдо към т. нар. „маниеризъм”. Основно обаче е влиянието му върху сюрреалистите от началото на 20 век и особено върху Салвадор Дали. Именно с появата и излизането на мода на сюрреализма се възражда интересът към творчеството на Арчимболдо, който е смятан за един от предшествениците на това художествено течение.

Външни препратки[редактиране | edit source]