Екатерина Трендафилова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Трендафилова
българска юристка
Родена
20 юни 1953 г. (70 г.)

Националност България
Право
Областнаказателно право
Учила приСтефан Павлов
Работила вМеждународен наказателен съд, Софийски университет
Наградиза принос в правната литература

Проф. д-р Екатерина Трендафилова е български юрист, ръководеща Специализиран трибунал за Косово от януари 2017 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Трендафилова е родена в София. Известно време живее в Пловдив, където учи в английската езикова гимназия „Пловдив“. Аспирант е при академик Стефан Павлов. Работи като прокурор. Специализира в Германия и САЩ. Получава стипендии „Александър фон Хумболт“ и „Фулбрайт“. Представител е на България в Комисията на ООН по превенция на престъпността и наказателно правосъдие и е експерт към Европейската комисия в проект за независимо, надеждно и ефективно правосъдие на Балканите. Участва в международни конференции и изнася лекции в Токийския и Калифорнийския университети.[2][3]

Към 2002 г. преподава наказателно-процесуално право в Софийския университет „Климент Охридски“. Към 2005 г. преподава „наказателен процес“ в Софийския университет.[4]

От 1997 до 2006 г. е водещ експерт в изработката на новия тогава Наказателно-процесуален кодекс и работи по други законодателни инициативи, свързани със съдебната реформа.[3][5] Председател е на направлението по наказателноправни науки в Консултативния съвет по законодателство при Народното събрание в XXXIX и XL Народно събрание.[2][6] През януари 2006 г. е поканена за член на временна комисия за подготовка на промените в конституцията на България.[7]

На 11 март 2006 г. Трендафилова започва деветгодишен мандат в Международния наказателен съд (МНС).[8] Избрана е с 82 гласа от 100 възможни и е първият юрист, спечелил на първи тур при гласуването на дипломати от 99 държави.[9] Участва като председател на съдебен състав и председател на едно от трите наказателни отделения. През януари 2012 г. председателства състава на съда по делата срещу Ухуру Кенята (вицепремиер на Кения), Уилям Руто (депутат и водач на опозицията в Кения) и още четирима кенийци за престъпления срещу човечеството.[1] През ноември 2014 г. участва в срещи с председателя на конституционния съд Димитър Токушев, с президента Росен Плевнелиев, с министър-председателя Бойко Борисов, както и с членове на Висшия съдебен съвет, заедно с колеги от МНС, при посещение на България по покана на главния прокурор Сотир Цацаров.[10] Мандатът ѝ в МНС приключва през 2015 г.[1]

На 15 декември 2016 г. Трендафилова е избрана сред 148 кандидати мястото за първи председател на новосъздадената структура „Специализирани съдебни състави и Специализирана прокуратура за Косово“ със седалище в Хага, чиято дейност е да разглежда дела за престъпления срещу мира и човечеството, извършени от Армията за освобождение на Косово.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Трендафилова получава награда за принос в правната литература за книгата си „Промените в НПК от 1999 г. – Теоретични положения, законодателни решения, тенденции“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Трендафилова е автор на научни работи, публикувани в България, САЩ, Франция, Италия, Нидерландия, Хърватия и др.[2] Частична библиография на проф. Трендафилова:

  • Защитникът в наказателния процес на Република България. София, 1992.
  • Съдебният контрол върху предварителното производство на ФРГ. София, 1995, ISBN 954-07-0784-6.
  • Criminal Procedure in Bulgaria. In: Stanisław Frankowski, Paul B. Stephan (изд.): Legal reform in post-communist Europe: the view from within. Martinus Nijhoff, Dordrecht 1995, ISBN 0-7923-3218-0, стр. 309 – 329.
  • Промените в НПК [Наказателно процесуалния кодекс] от 1999 г.: Теоретически положения. Законодателни решения. Тенденции. Сиела, София 2000, ISBN 954-649-274-4.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женена, с едно дете.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]