Задушница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 4 в църковния календар, винаги в събота — деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.) На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Месопустна задушница[редактиране | edit source]

На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Лазарова събота[редактиране | edit source]

"Общее воскресение прежде своея страсти уверяя,
от мертвих воздвигл еси Лазаря, Христе Боже"
от тропара на празника, гл. 1ви
на църковно славянски
на съвременен български -
"За да ни увериш във въскресението на всички,
преди да изпиташ своите кръстни страдания,
от мъртвите си въскресил Лазар, Христе Боже..."

На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. На него се споменава, че преди да отиде в Йерусалим, Спасителят спира при гроба на Лазар и го извежда от смъртта.

Задушница около Димитровден[редактиране | edit source]

Арахангеловска задушница[редактиране | edit source]

Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка или Арахангеловска задушница) е "Велика задушница". Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.

Черешова задушница[редактиране | edit source]

Задушница в събота преди празника Петдесетница се нарича черешова, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши. Споменават починалите, понеже в християнската религия изкуплението се простира над живи и умрели със силата на Светия Дух.

Други помени[редактиране | edit source]

Освен тези задушници — определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден — заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден — за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд. Съботният ден по традиция се свързва с почитането на мъртвите и споменаването на паметта им, и тропарят на деня е "Со святими упокой Христе, души раба твоих..." (гл. 3ти)

Католически помени[редактиране | edit source]

В Католическата църква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата на 1 ноември — в деня на Вси светии. Виж All Saints Sunday. Този ден, на гръцки Αγίων Πάντων, Agiōn Pantōn, в Православната църква се празнува в първата неделя на Петдесетница и не е свързан със споменаване на мъртвите.

Външни препратки[редактиране | edit source]