Любомир Весов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Любомир Илиев Весов е български революционер и поет, деец на национално-освободителното движение в Македония.
[редактиране] Биография
Роден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония. В Балканската война е четник в Костурско и се проявява с благородно отношение към местното турско население[1]. В 1915 година участва във Валандовската акция като войвода на чета. След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.
След края на войната завършва висшето си образование - право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество "Вардар".
От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода. На 5 ноември 1922 г., обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива. Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху национално-освободителното движение.
[редактиране] Творчество
От 1913 година Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения - любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 година стихотворенията му са събрани и посмъртно е издадена стихосбирката му "Стихотворения".
Оценката на един от неговите изследователи, Румен Стоянов, за поетичното му творчество е следната: "Докосната от веянията на символизма, ... поезията на Весов не е мъртва библиографска единица, застинала исторически преди близо столетие, а достига до чувствителността на съвременния българин. И може би у него ... буди удивление как този мъж с пушка, бомби и револвер е носител на толкова нежна и чиста душа, създала трогателни в своя свян любовни трепети."[2]
