Мацушима (бронепалубен крайцер, 1890)

„Мацушима“ 松島
Бронепалубният крайцер „Мацушима“. Пескадорски острови, 1895 г.
Флаг	Япония
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Мацушима“
Производител	Société Nouvelle des Forges et Chantiers de la Méditerranée, Ла Сен сюр Мер, Франция.
Служба
Заложен	17 февруари 1888 г.
Спуснат на вода	22 януари 1890 г.
Влиза в строй	5 август 1892 г.
Потънал	30 април 1908 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	4285 t (нормална)
Дължина	99,8 m
Дължина по водолинията	91,8 m
Ширина	15,6 m
Газене	6,05 m
Броня	на палубата: 40 mm; барбет: 300 mm; на кулата: 100 mm; щитове оръдия: 110 mm; гласис на машинното отделение: 50 mm; на бойната рубка: 125 – 35 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 6 огнетръбни котли
Мощност	5400 к.с. (4 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	16,5 възела (30,6 km/h)
Далечина на плаване	5400 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 680 t въглища
Екипаж	360 души
Кръстен в чест на	групата острови Мацушима в префектура Мияги, един от трите знаменити пейзажа на Япония
Въоръжение
Артилерия	1x1 320 mm; 12x1 120 mm; 5x1 47 mm; 11x1 37 mm
Торпедно въоръжение	4x1 356 mm ТА
„Мацушима“ в Общомедия

Мацушима (на японски: 松島) e бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония. Главен кораб на проекта крайцери „Мацушима“ създаден във Франция. Смята се за главен кораб на серията (макар крайцерът „Ицукушима“ да е заложен и спуснат на вода по-рано). Участва в Японо-китайската война и Руско-японската война.

Както и всички кораби в серията, крайцерът получава името си в чест на един от трите най-живописни пейзажа в Япония – групата острови Мацушима.

Строителство на кораба

Крайцерът „Мацушима“. Схема на артилерията и бронирането.

Вече след залагането на кораба е решено да се пренесе оръдието на главния калибър от носа в кърмата на кораба за осигуряване на по-добра мореходност. В резултат при съхранени основни размери е напълно изменено поставянето на средната и малокалибрената артилерия, погребите за боеприпаси, бордовите торпедни апарати и лодките. Новопоявилият се полубак осигурява по-добра мореходност на кораба, спрямо другите крайцери на серията.

След провеждането на приемните изпитания, на 5 април 1892 г. крайцерът е зачислен в състава на ВМС на Япония. От 23 юли до 19 октомври 1892 г. „Мацушима“ прави прехода към Япония, където влиза в състава на ескадрата на военноморската база Сасебо.

История на службата

Японо-китайска война

„Мацушима“ под флага на вицеадмирал Ито Сукеюки

С началото на войната „Мацушима“, който е с току-що ремонтирани котли, спрямо другите кораби на своя тип, става флагмански кораб на командващия Обединения флот вицеадмирал Ито Сукеюки.

На 17 септември 1894 г. „Мацушима“ взема участие в Сражението при река Ялу. Крайцерът „Мацушима“ начело на колоната на главните сили на японския флот в началото води бой с броненосния крайцер „Пинюан“, поддържан от минния крайцер „Гуанбин“ и два миноносеца. Артилерийският дуел на двата кораба продължава няколко минути на дистанция от 6,5 до 1,5 кабелта. В хода на боя „Мацушима“ получава от „Пинюан“ попадение в левия борд на 259 mm снаряд, който пробива небронирания борд, поваля торпеден апарат и убива четирима души от разчета, минава през подшкиперската и се разбива без взрив в барбета на главното оръдие. На свой ред с огъня си „Мацушима“ успява да извади от строй единственото големокалибрено оръдие на „Пинюан“. Адмирал Ито, за да не се окаже между два огъня, прекратява боя с „Пинюан“, обръщайки последователно корабите на отряда си против подхождащите китайски броненосци „Динъюан“ и „Чженюан“ и крайцери.

Сражавайки се с броненосците, „Мацушима“ получава значителни повреди. В т.ч. два 305-mm снаряда на броненосеца „Чженюан“ вадят от строя главното оръдие. Вече към края на боя още два 305-mm снаряда от същия броненосец уцелват левия борд на нивото на жилищната палуба. Един от тях, без да детонира, пробива двата борда и пада в морето. Другият удря щит на 120-mm оръдие № 4 на батарейната палуба и взривява се предизвиква пожар, който детонира приготвени артилерийски изстрели. При взрива им поврежда двете палуби и предизвиква голям пожар. На мястото на взрива батарейната палуба се огъва надолу, а двете горни палуби – нагоре. В резултат на взрива загиват 28 души от екипажа и 68 са ранени. От десетте 120-mm оръдия на батарейната палуба четири са извън строя. Пожарът се появява точно над крюйткамерата. Бронята над нея се пропуква и намиращите се там младши офицер и матрос, през цепнатината виждат огъня. Със своите дрехи те запушват процепите на пробитата палуба отгоре, като така спасяват целия кораб от гибел след детонация на боеприпасите. С малокалибрени снаряди са повредени палубите, мачтата, лодките, на няколко места е пробит комина.

„Мацушима“ в бой. Художник Кобаяши Кийотика. 1894 г.

За да отстрани повредите, корабът излиза от боя. Пожарът е овладян. На мястото на убитите артилерийски разчети застъпват членовете на корабния оркестър. В хода на боя крайцерът е уцелен от поне 13 снаряда, като най-малко четири са 305-mm. Загубите сред екипажа са 57 убити и починали от раните си (в т.ч. три офицера) и 54 ранени (в т.ч. четири офицера). Резултатите от действията и характера на получените повреди на „Мацушима“ в сражението при Ялу потвърждават на практика недостатъците на проекта, в т.ч. слабото брониране, ниската скорострелност на артилерията на главния калибър (в хода на боя „Мацушима“ и „Хашидате“ произвеждат по четири изстрела от 320-mm оръдия, „Ицукушима“ – пет, средна скорострелност около един изстрел на час).

След боя адмирал Ито с щаба на последната оцеляла лодка се прехвърля на най-малко пострадалия „Хашидате“, а „Мацушима“ поема към Куре за ремонт. В течение на 26 дена са запълнени пробойните, възстановени са парните магистрали, ремонтирани са оръдията, с изключение на временно сваленото носово 120-mm.

Към ноември „Мацушима“ се присъединява към главните сили, вземайки участие в обсадата Порт Артур и Уейхай. На 7 февруари 1895 г. в бой с бреговите батареи крайцерът получава две попадения. Един снаряд унищожава щурманската рубка и поврежда комина, втория се взривява над бронираната палуба в района на торпеден апарат. Двама души са ранени. На 12 февруари на борда на „Мацушима“ командващият Бейянския флот Дин Жучан (по други данни – негови пълномощници) подписват акта за капитулация на Уейхай.

1895 г. „Мацушима“ участва в превземането на Пескадорските острови и остров Тайван, в т.ч. на 13 октомври 1895 г. участва в бомбардировката на фортовете на Гаосюн.

Междувоенен период

На 29 ноември 1897 г. до остров Шикоку броненосецът „Фусо“ от силен вятър е свален от котва. „Мацушима“, прави неудачна маневра и таранира дрейфуващия кораб. „Фусо“ потъва близо до плитководието и впоследствие е изваден.

1898 г. „Мацушима“ е прекласифициран на крайцер от 2-ри ранг.

От 3 май до 15 септември 1898 г., по време на испано-американската война, „Мацушима“ крейсира между Тайван и Манила, за подсигуряване на възможна защита на японците, живеещи във Филипините.

През април 1900 г. крайцерът взема участие в големи маневри на Императорския флот в състава на Блокиращата ескадра.

В периода 1900 – 1901 г. по време на потущаването на въстанието на ихетуаните „Мацушима“ съпровожда транспорти с японски войски, прехвърляни в Китай.

През февруари 1901 г. корабът преминава основен ремонт в Сасебо, в хода на който шестте огнетръбни котела са заменени с осем водотръбни котли система „Белвил“.

След смяната на котлите корабът влиза в състава на 4-ти учебен отряд за навигационна и артилерийска подготовка на курсанти.
През 1902 г. крайцерът има нов основен ремонт, по време на който малокалибрената артилерия е сменена с две 75-mm и 15 47-mm оръдия. 120-mm оръдия са преразпределени между палубите: на батарейната палуба са оставени по три оръдия на борд, по две оръдия на борд са пренесени ниво по-горе.

След ремонта „Мацушима“ се насочва към остров Минамитори в северозападната част на Тихия океан за потвърждението на неговата принадлежност към Япония, оспорвана от САЩ.

През 1903 г. „Мацушима“, с курсанти на борда, прави първото си далечно плаване към бреговете на Австралия.

Руско-японска война

Преди началото на войната крайцерът „Мацушима“ влиза в състава на 5-и боен отряд на 3-та ескадра на Съединения флот. От 6 февруари 1904 г. крайцерът в състава на своя отряд пристъпва към стражева служба в Корейския пролив, базиран в залива Такешики (на остров Цушима).

На 1 май крайцерът в състава на отряда е задействан за конвоиране на транспортите, превозващи 2-ра японска армия, от края на май – участва в блокадата на Порт Артур.

На 5 юли „Чин Иен“ и „Мацушима“ безрезултатно обстрелват намиращите се в залива Тахе руски кораби „Новик“, „Гиляк“, „Гайдамак“ и „Всадник“.

На 26 юли „Мацушима“ в състава на отряда участва в престрелката с крайцера „Баян“.

На 8 август в състава на отряда участва в бой с руските кораби, обстрелващи японските сухопътни части, в т.ч. „Новик“, „Бобр“, „Гремящий“ и миноносци.

На 10 август „Мацушима“ в състава на отряда взема участие в боя в Жълто море. След боя към края на деня отрядът води наблюдение на руските кораби, връщащи се в Порт Артур, а „Мацушима“ се насочва към командващия Съединения флот с доклад за местонахождението на основната част на руската ескадра.

След края на обсадата на Порт Артур, на 2 февруари „Мацушима“ пристига в Хакодате и, след попълване на запасите си, от 12 февруари започва крейсиране в източната част на Сангарския пролив. В хода на това е задържан и насочен в Хакодате английският параход „Истрия“ с товар въглища (впоследствие по решение на призовия съд корабът е освободен). На 28 февруари „Мацушима“ опитва да се приближи за проверка към забелязан до остров Кунашир заклещен в ледовете параход, но от леда е счупена една от лопатките на десния винт, и има вдлъбнатини по обшивката на корпуса. На 1 март крайцерът е принуден да се насочи за ремонт в Хакодате, без да дочака смяната си. Ремонтните работи се провеждат от март до април 1905 г. в Сасебо.

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение „Мацушима“ действа в състава на 5-и боен отряд. След откриването на руската ескадра от спомагателните крайцери, тръгвайки от стоянката си в залива Одзаки на остров Цушима, отрядът открива противника около 08:00 и започва наблюдение. След началото на боя на главните сили 5-и отряд получава заповед да атакува ариегарда на врага, но поради димна завеса губи контакта и може да започне боя с руските крайцери едва около 16:30 – 16:40. „Мацушима“ открива огън по крайцерите „Олег“ и „Аврора“ в 17:08 на дистанция около 7000 метра. В хода на боя в „Мацушима“ попада един снаряд, раняващ един матрос и повреждащ рулевото управление. В резултат крайцерът излиза от боя и се присъединява към своя отряд след отстраняване на повредите, вече след края на дневния бой. На 28 май, около 05:20, 5-ти отряд открива плаващия в посока Владивосток отряд на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, като съоибщава за това на командващия.

След сражението, на 30 май, с попълнени запаси, „Мацушима“ в състава на отряда продължава дозорната служба в Корейския пролив.

На 14 юни всички кораби на типа „Мацушима“ влизат в сформирания 8-ми боен отряд на 4-та ескадра.

От 17 до 20 юни крайцерът носи дозорна служба в Корейския пролив. От 19 юни в състава на своя отряд влиза в състава на северната ескадра, предназначена за превземането на остров Сахалин.

На 20 юни „Мацушима“ пристига в Оминато за носене на дозорна служба в Сангарския пролив и Курилските острови.

На 4 юли „Мацушима“ с отряда отплава от Оминато в състава на конвоя на първи десантен ешелон на 13-а пехотна дивизия Харагути.

Сутринта на 7 юли личният състав на крайцера взема участие в десанта за превземане на плацдарм до селото Мерея, след което започва десанта на подразделенията на сухопътните войски.

На 13 август „Мацушима“, под флага на вицеадмирал Дева Сигето, с „Хашидате“ и „Окиношима“ тръгва от Хакодате през Корсаков към Александровск-Сахалинский (пристига на 31 август).

През септември – октомври „Мацушима“ се насочва в Сасебо за ремонт.

Край на службата

След края на войната „Мацушима“ отново започва да се използва като учебен кораб, прави в 1906, 1907 и 1908 г. плавания към бреговете на югоизточна Азия и Австралия.

На 30 април 1908 г., при завръщането си от учебен поход, на намиращия се в залива Мако на остров Тайван крайцер избухва взрив на барутно-зарядния погреб. Корабът се накренява на десния борд и потъва с кърмата надолу. Загиват 206 души, вкл. 32 курсанта. Достоверно не е установена причината за взрива. По резултати на направеното разследване взривът е отнесен към неправилни действия на екипажа.

На 31 юли 1908 г. „Мацушима“ е изключен от списъка на корабите на японския флот. По-късно на мястото на гибелта му остатъците от корпуса му са извадени и предадени за скрап.

В памет на крайцера „Мацушима“, снаряд на 320-mm му оръдие, изваден при разглобяването на кораба, е поставен в храма Омидо дзи в селището Михама префектура Айчи, на морското гробище в Сасебо, префектура Нагасаки, като паметник на загиналите моряци.

Галерия

• 
  Офицери на крайцера при оръдието на главния калибър, 1895 г.
• 
  Крайцерът „Мацушима“ на парад, 1896 г.
• 
  Крайцерът „Мацушима“ на пощенска картичка, 1905 г.

Литература

• А. А. Белов. Крейсера типа „Мацусима“. 1888 – 1926 гг. СПб.: Издатель Р. Р. Муниров, 2005. – 88 с. ISBN 5-98830-008-1
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – М.: Издательство АСТ; Мн.: Издательство „Харвест“, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4 (АСТ); ISBN 985-13-4080-4 (Харвест)
• Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. Японский флот. Издательство Аскольдъ, 1993, 51 с. ISBN 5-85259-077-0
• Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки

• MATSUSHIMA class protected cruisers (1891 – 1894) ((en))
• Nishida, Hiroshi. Materials of IJN // Imperial Japanese Navy. Посетен на 17 February 2020. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Мацушима (бронепалубен крайцер, 1890)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мацусима (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​