Негован (дем Лъгадина)
Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.
  НегованΞυλόπολη |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Негован
Негован на картата на Гърция
|
|
 Негован
Негован на картата на дем Лъгадина и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Богданска планина |
| Население | 1 381 (2001) |
| Надм. височина | 571 m |
Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с 1 381 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Круша.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
През 19 век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. През учебната 1867 - 1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където до тогава се преподава на гръцки.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[2] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.[3]
През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
| „ | С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[4] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2 240 души, от които 1 960 българи-християни и 280 турци.[5]
В учебната 1895 - 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.[6]
В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1 544 жители българи екзархисти и 1 072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия.
[редактиране] В Гърция
През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е заето от гръци военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.
Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[9]
[редактиране] Личности
- Родени в Негован
Ангел Попкостадинов, български просветен деец, учител в Горно Броди- Ангел Бълев (1909 - 1967), български политик, деец на БКП
- Атанас Маджаров (1881 - 1935), български просветен деец, деец на ВМРО и общественик
- Божин Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[10]
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, Солунски доброволчески отряд[11]
- Георги Н. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
- Давид Проев (1884 - 1971), български просветен деец и революционер[13]
- Дельо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 21 юни 1913 година[14]
- Димитър Биков (1869 - ?), български просветен деец и революционер
- Йона Маджаров (Иван) (1849 - 1911), български църковен деец, архимандрит, архиерейски наместник в Солун
- Кимон Георгиев (1867 - 1907), български революционер
- Лазар Маджаров (1872 - 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание
[редактиране] Литература
- Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15-32.
- Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.145.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 33.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 - 352.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.196-197.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
- ↑ Проев, Давид. Д. Живот за род и родина, Монтана, 2007.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
