Персийски коридор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ешалон по маршрута
Карта на маршрута

Персийският коридор (на английски: Persian Corridor) е южният маршрут за доставки към и на СССР от САЩ и Великобритания по време на Втората световна война. Доставките са правени в рамките на програмата ленд-лийз.

Предистория[редактиране | edit source]

В периода април-май 1941 г. в резултат от извършен военен преврат в Ирак (1941) страната влиза в орбитата на Оста. Чърчил е изключително притеснен и подига индийските корпуси и посредством британски десант в Басра успява да свали пронацисткото иракско правителство. До 14 юли 1941 г. е загубена и битката за Сирия от френските сили с което в дългосрочен план интересите на Оста са сериозно засегнати.

Геостратегическата инициатива[редактиране | edit source]

С цел подсигуряване на бъдещи доставки към стратегическият за съдбата на западните съюзници СССР, в хода на ВСВ се провежда операция "Съгласие". Преценя се, че арктическите конвои няма да са сигурни и след началото на операция Барбароса изненадващо за ОКВ и лично за Хитлер, СССР и Великобритания отнемат съвместно суверенитета на Иран, окупирайки страната.[1]

Целият западно-съветски план по окупацията на Иран е иницииран и осмислен от едно съществено обстоятелство - през 1939 г. Иран осъществява пряка ж.п. връзка между Шапур на Персийския залив в близост до Бушер и Басра с Бендер-Шах на Каспийско море, което изиграва изключително важна и съществена роля както за успеха на начинанието, така и за мотивацията и ползата от окупацията на Иран за съюзниците.

Превози и доразвитие[редактиране | edit source]

От началото на август 1941 г. ежемесечно към СССР потичат 10 000 тона доставки предимно на снаряжение. С цел да се увеличи обема на тези доставки се налага извършването на мащабна модернизация на транспортната система Иран и по-специално на пристанищата в Персийския залив и на иранските железници.

До октомври 1942 г. обемът на съюзническите и предимно американски доставки е повишен до 30 000 т., а към май 1943 г. до към 100 000 тона месечно. След разтоварването на стоките на иранските морски пристанища Бушер и Басра в залива и транспортирането им по ж.п. мрежата, те са превозвани с кораби Каспийската флотилия която до края на 1942 г. била подложена на активни бомбардировки от Луфтвафе. [2]

Съпътстващи експлоатацията на коридора геополитически събития[редактиране | edit source]

В края на 1943 г. се провежда първата среща на върха на Съюзниците именно в столицата на Иран с оглед значението на персийския коридор за спечелването на ВСВ. Предходно, през октомври 1943 г. на подготвителната Московска конференция СССР припознава и се привключва към формулировката от конференцията в Казабланка за "безусловна капитулация" на противника. От края на 1943 г. започват и унищожителните бомбардировки на западните съюзници на България и на рафинериите под немски контрол в Плоещ, благодарение на заетия плацдарм който ги позволява - Сицилия и южна Италия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шеленберг, Валтер. Лабиринт. АТИКА, ISBN 954-729-240-4, 2007.
  2. В. Зимонин «Ленд-лиз: как это было», 26.10.2006, газета «Красная Звезда»

Вижте също[редактиране | edit source]