Речен дъждосвирец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Речен дъждосвирец
Charadrius dubius 3 (Marek Szczepanek).jpg
Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Charadriidae Дъждосвирцови
род: Charadrius Дъждосвирци
вид: dubius Речен
Научно наименование
Уикивидове Charadrius dubius
Scopoli, 1786[2]
Charadrius dubius

Речният дъждосвирец, наричан още говедарче (Charadrius dubius) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Речният дъждосвирец, е птица, малко по-едра от скореца.[3] Дължината на тялото е около 14 cm, а размахът на крилете - 46 cm.[4] Горната част на тялото е кафява, а долната - бяла. През челото, бузите и около очите преминават черни ивици, а през гушата - широка черна огърлица. При младите индивиди ивиците по тялото са кафяви, по тесни и по-слабо изразени. Не се наблюдава полов диморфизъм.[3] Има обаче възрастов и слабо изразен сезонен диморфизъм.[4]

Разпространение[редактиране | edit source]

Речният дъждосвирец е разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка и по-голямата част от Азия. Зимува на север от 5° ю.ш. в Южна Азия на полуостров Индостан, Индокитай, Китай и Индонезия, както и в Централна Африка.[2][3]

В България е гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Долита през март и отлита през септември или октомври.[2][3] У нас се среща по Черноморието, като гнезди по всички плажове в близост до сладка вода. Числеността му е 100–130 двойки. По река Струма гнездят 258 двойки. В Софийско се среща покрай язовири и водоеми. В Централна България обитава поречията на реките Марица, Двойница, Стряма, Соколица, Въча, Камчия и други, а в Източните Родопи - по реките Крумовица, Елбасан дере, Арда, Буюк дере и Бяла река. В Сакар гнезди по плитки рекички, като в района има минимум 12 двойки. В Северна България се среща по реките Вит, Осъм и Искър. Размножава се още по брега на река Дунав и по по-голямата част от островите в нея. Популацията му в България наброява между 1500 и 2000 двойки.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Речният дъждосвирец обитава бреговете на реки, постоянни сладководни езера, блата и пресъхващи дерета, като предпочита чакълести и песъчливи крайбрежия.[3][4] Може да бъде открит още край пясъчни коси, острови, дюни, в градски райони, райони за съхраняване на отпадъчни води, дренажни канали и сметища.[2]

Храни се с твърдокрили насекоми и ларвите им, ракообразни, охлюви, ларви на ручейници, червеи, дребни миди, семена и други дребни водни животни. Търси храната си по крайбрежията и в плитките разливи.[2][3][4]

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнездовите двойки се формират в края на март и началото на април. Веднага след това женската не прави истинско гнездо, а снася 4-5 яйца в ямичка сред пясък или чакъл. Яйцата са жълтеникави с тъмни петна и щарки. Те се мътят от женската, а мъжкият лети в плавни кръгове над гнездовата територия и силно писука. През най-горещите летни дни птиците напускат "гнездото" и оставят яйцата да се греят на слънчевите лъчи.[3]

Малките се излюпват след 22-26 дни в края на май и няколко часа по-късно напускат мястото на излюпване. Стават напълно самостоятелни и започват да летят на 20-дневна възраст.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Charadrius dubius. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 11 May 2006.
  2. а б в г д е ж Червена книга на Република България. Речен дъждосвирец. Посетен на 10 март 2012
  3. а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.181
  4. а б в г Птиците в България/Речен дъждосвирец/Charadrius dubius