Син език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вирус на заболяването Син език
Bluetongue virus.gif
Електронномикроскопска снимка на вируса
Класификация
група: Група III (dsRNA)
семейство: Reoviridae Реовириде
род: Orbivirus Орбивируси
вид: Bluetongue virus,
BTV
Вирус на
синия език

Син език (на латински: Febris catarrhalis ovium, на английски: Bluetongue disease или Заразна катарална треска по овцете) е неконтагиозно вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни. Като типичен арбовирус причинителят се разпространява посредством вектори мокреци от род Culicoides. От син език най-често боледуват овце и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблюдават се ерозии и улцерации по устната лигавица. Характерни признаци са и задух и куцота. При някои от щамовете смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998 г. това заболяване е докладвано много рядко в Европа и е приемано за тропическа болест характерна за Африканския континент.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Дълги години заболяването е приемано за типична само за Африка т.нар. екзотична или тропическа болест. Първият потвърден случай на син език извън Африка е в огнище на остров Кипър през 1943 г. Съществуват съмнения, че то се е появило на острова още през 1924 г. С течение на времето то бавно обхваща нови територии и така през 1949 г. е регистрирано в Израел, 1959 г. в Пакистан, а през 1963 г. в Индия. През 1952 г. са регистрирани първите случаи на болни овце в Калифорния. Първите случаи в Енропа са регистрирани през 1956 г. в Португалия и Испания.[1]

Ход на разпространение на серотиповете на вируса на синия език в Европа (след 1998 г.)

В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната (Бургаска, Ямболска, Хасковска и Кърджалийска). Унищожени са 667 животни. Никога до този момент заболяването не е било установявано северно от 42-ия паралел. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20 - 30 km до южната граница на България. В края на септември 2001 г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата с Република Македония и Сърбия. Констатиран е серотип 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006 г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.[2]

Етиология[редактиране | edit source]

Причинител на заболяването е РНК-вирус от семейство Reoviridae. Структурата му е проста с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни белтъка, включително и ензима транскриптаза. Притежава два антигена - груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан имунитет.[3]

Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие.

Епизоотологични особености[редактиране | edit source]

Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса са говедата и дивите преживни животни. Куликоидите го пренасят при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж, те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).[4]

Възприемчивост[редактиране | edit source]

Възприемчиви са основно овце, но и говеда, кози, биволи и диви двукопитни животни (антилопи, газели, елени) и гризачи. Сред местните породи овце в Африка заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Носни изтечения и оток в междучелюстното пространство при овца
Разязвяване по носното огледало при говедо

Инкубационният период при овцете продължава 5 - 10 дни. При говедата след 4-ия ден започва с виремия и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат източник на инфекцията.[5] Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признци. Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания.

При овце[редактиране | edit source]

При овцете клиничните признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, депресия, диспнея и затруднено дишане. В началото секретите от носа са бистри, а по-късно преминават в слузесто гнойни. Достига се до изсушаване на кожата около ноздрите. Видимите лигавици по муцуната, устните и очите са зачервени. Устните и езика са силно отекли. Езикът е цианотичен и излиза от устата. От тук идва и наименованието на болестта. Наблюдава се оток по главата и ушите. Констатират се и ерозии и улцерации по устата, водещи по-късно до ерозия и подмяна на лигавицата. В областта на копитния венец се наблюдава зачервяване, копитата са болезнени с куцота. Често се стига и до изпадането им. При бременните овце се констатират аборти или раждане на нежизнеспособни агнета.

Допълнителни признаци могатн да бъдат тортиколис, повръщане, пневмония и конюнктивит. Смъртността варира в зависимост от серотипа на вируса. След период от три или четири седмици при някои от оцелелите овце може да се наблюдава загуба на част или на цялата вълна.

При говеда[редактиране | edit source]

При говедата болестта протича предимно субклинично. Единствените признаци са промяна в количеството на левкоцитите и колебания в телесната температура. Много рядко се наблюдава средна по степен хиперемия и разязвяване в устната кухина, хиперемия по венечния ръб на копитата, свръхчувствителност и дерматит. В ноздрите се натрупва гъст ексудат и се наблюдават малки ерозии. При разплодните бици може да има временен стерилитет. При заразени крави телетата се раждат с хидроцефалус и мозъчни кисти.

При антилопите и елените най-често се констатират масови кръвоизливи и внезапна смърт.

Диагноза[редактиране | edit source]

Диагнозата се основава на данните от анамнезата, епизоотологичните особености, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения и лабораторната диагноза.

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

Патогномичен признак за заболяването е че след разрязване на белодробната артерия се наблюдава характерен кръвоизлив в основата и.

При овцете лицето и ушите често са отекли. В ноздрите се наблюдава засъхнал ексудат. Наблюдават се точковидни кръвоизливи, язви и ерозии в устната кухина, особено по езика и венцител. Трахеята е запушена с течности и пяна, които могат да бъдат открити и в гръдната кухина. В предстомашията и особено книжката също се наблюдават ерозии и малки кръвоизливи. По сърцето се наблюдават точковидни кръвоизливи и некроза.

Лабораторна диагноза[редактиране | edit source]

За изолация и идентификация на причинителя от живи животни се вземат хепаринизирана кръв, от скоро умрели животни се вземат далак, черен дроб, костен мозък, кръв от сърцето и лимфни възли. Проби за изследване могат да бъдат и абортирани фетуси.

Лабораторните изследвания включват методите:

  • ELISA
  • Агар гел имунодифузия
  • Вирус неутрализация
  • Фиксация на комплемента

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Профилактика[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bluetongue, Philip Mellor, Matthew Baylis, Peter Martens, ISBN 9780123693686
  2. МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.
  3. „Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 9547030116, стр. 171-173
  4. сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3-4 2002 г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болестта син език по преживните животни в България през 2000-2001 година
  5. НВМС, Пррактическо ръководство за борба със заболяването син език по преживните животни за 2010 г.