Скородит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сини кристали скородит от Zacatecas, Мексико
Кристали скородит в асоциация с лимонит, Мароко
Разрез на необичаен сталактит от скородит, Алжир
Зелен скородит от Голд хил, Юта, САЩ
Черно-кафяв скородит от префектура Hezhou, Китай
Сиво-син 7 см. кристал скородит в кухина на лимонит, Мексико

Скородитът (Scorodite) e минерал от варисцитовата група, представляващ воден арсенат на желязото с химическа формула Fe(AsO4).2H2O. Образува се при окисляване на арсенови минерали, най-често на арсенопирит.[1] Съотношението на химичните елементи в състава му е 24,20% желязо, 32,46% арсен, 1,75% водород и 41,59% кислород. Съдържа Fe2O3 - 34,60%, As2O5 - 49.79% и H2O (вода) - 15.61%.[2]

Морфология[редактиране | edit source]

Скородитът е повсеместно разпространен като вторичен минерал, получен вследствие на окисляване на желязосъдържащи минерални структури. Макар и рядко се среща и като първичен минерал в хидротермални находища. Кристалите му обикновено са дипирамидални, понякога комбинирани с призми или по-рядко — изцяло призматични. Най-често се среща във вид на плътна землиста маса, понякога като дребнокристални люспи, сферолити, дребнокристални друзи и много рядко — във вид на влакнести агрегати.[3][4]

Името на минерала произлиза от гръцката дума за чесън σκόρδο (скордо), тъй като при удар или нагряване излъчва миризма на чесън.[1]

Структура[редактиране | edit source]

Структурата му е изградена от тетраедрична група AsO4- и Fe3+ катиони, обкръжени октаедрично от четири кислорода и две водни молекули, като всеки октаедър е свързан с върховете си с четири съседни тетраедрични групи. Структурата му може да се представи като вериги от октаедри и тетраедри, съставящи скелетната му конструкция.[5]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Кристалографски свойства[редактиране | edit source]

Други характеристики[редактиране | edit source]

Употреба[редактиране | edit source]

Цветът на скородита може да бъде разнообразен, но той е известен и харесван главно заради яркозелените си и сини разновидности.[6] Кристалите, които са прозрачни, ярко оцветени, сини с червени и виолетови отблясъци, се използват като декоративни скъпоценни камъни. Наподобяват цоизитовата разновидност на танзанита.[1]

В САЩ от скородита чрез евтино производство се добива арсениев калцит, препарат с широко приложение в селското стопанство за борба с вредителите по памучните насаждения. В Русия се използва за борба със скакалците и други селскостопански вредители.[7]

Находища[редактиране | edit source]

Основните находища на скородит се намират в Танзания и в мините в Tsumeb, Намибия.[1] Минералът се добива още в мини в Мексико (Мапими и Zacatecas), Гърция (Лаврион), Бразилия (Ouro Preto и Minas Gerias), Англия (Корнуол), САЩ (Онтарио, Калифорния).[6] Минералът се среща на няколко места в Русия — Южен Урал (Кочкарское), източното Задбайкалие (Запокровское, Читинска област). В Германия се експлоатират находищата в провинция Рейнланд-Пфалц и Саксония, а в Австрия — във федерална провинция Каринтия. В планините Карамазар в Таджикистан и в Брич-Мула, североизточно от Ташкент са открити големи количества скородит както във вид на плътна зърнеста маса, така и под формата на скритокристалинни слепени образувания с восъчен блясък и различен цвят — бял, зелен и различни нюанси на кафяво и черно.[3] Находища на скородит има и в Казахстан.[4]

В България находища на скородит няма, но в Родопите са открити отделни екземпляри, ползвани само като минералогически експонати.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Тодор Тодоров - "Речник на скъпоценните камъни"/изд."Просвета"/София/1994/стр.174
  2. а б в г д е Mineral Data - Scorodite
  3. а б в г д е ж з и Все о геологии - Скородит
  4. а б Большая советская энциклопедия
  5. а б Иван Костов - "Минералогия"/изд."Техника"/София/1993/стр.552
  6. а б в г д е ж Mineral Gallery - The Mineral Scorodite
  7. Справочники горной промышленности, Историческая горная энциклопедия - Скородит