Хари Потър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хари Потър
Harry Potter
Coat of arms Hogwart with motto.svg
Гербът на училището за магия и вълшебство "Хогуортс"
Хари Потър и Философският камък
Хари Потър и Стаята на тайните
Хари Потър и Затворникът от Азкабан
Хари Потър и Огненият бокал
Хари Потър и Орденът на феникса
Хари Потър и Нечистокръвния принц
Хари Потър и Даровете на Смъртта
Автор Дж. К. Роулинг
Държава Англия
Език Английски
Жанр Фентъзи
Издател Flag of the United Kingdom.svg Bloomsbury Publishing
Flag of Bulgaria.svg Егмонт
Издадена 30 юни 1997 - 21 юли 2007
Издадена в България 2001 година
Преводач Теодора Джебарова(1)
Мариана Мелнишка(2,3,4)
Емилия Л.Масларова(5,6,7)

„Хари Потър“ (на английски: Harry Potter) е популярна английска поредица от седем книги, написана от Дж. К. Роулинг. Поредицата разказва за премеждията на младия магьосник Хари Потър и неговите приятели Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър, които учат в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. Историята се развива около противопоставянията на Хари и убиеца на неговите родители – черния магьосник Лорд Волдемор, който желае да установи еднолична власт над магьосническия свят.

Давид Анави е най-големият фен на Хари Потър с награда от самата Дж.К.Роулинг.

Първата книга е пусната на книжния пазар на 30 юли 1997 г. и в последствие поредицата придобива огромна популярност по целия свят, събира значителни приходи и получава високи критически оценки.[1] Седемте книги биват издадени в тираж над 450 милиона копия към юли 2011 г. и биват преведени на 67 езика,[2][3] което превръща Джоан Роулинг в един от най-широко превежданите автори в историята на литературата.[4]

По поредицата са направени 8 филма в периода 2001 – 2011 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

История на написването[редактиране | редактиране на кода]

Според авторката тя започва да пише първата книга под формата на кратък разказ, но по-късно идеята се разгръща в поредица, запланувана да съдържа 7 книги. Идеята ù идва във влак, като първоначалното ù виждане е за момче магьосник, а впоследствие се появява цялата история – малко момче магьосник, което започва да учи в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. То е не какво да е момче, а „момчето, което оживя“, единственият оцелял човек от проклятието на черен магьосник (Лорд Волдемор). Магьосническият свят се страхува да изрича името му и го нарича "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава", "Ти-знаеш-кой", "Вие-знаете-кого","Лорд-знаете-кой" и др. Думите в началото на първата книга „И всяко дете по света ще знае името му“ се оказват пророчески. „Хари Потър и Философският камък“ започва с 9 отказа от „големите издателства“, но издадена от „Блумсбъри“ (Bloomsbury Publishing), тя вече е преведена на 55 езика. В България поредицата за Хари Потър се издава от „Егмонт“ и към 2003 година първите четири книги от поредицата продават над 200,000 копия. [5]

Хари Потър на български[редактиране | редактиране на кода]

Българска версия на седемте книги (от дясно на ляво)

В България са издадени всичките седем книги от поредицата.

  1. Хари Потър и философският камък“ (преводач: Теодора Джебарова)
  2. Хари Потър и Стаята на тайните“ (преводач: Мариана Мелнишка)
  3. Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (преводач: Мариана Мелнишка)
  4. Хари Потър и Огненият бокал“ – спечелва награда "Хюго" през 2001 г. за най-добър фантастичен роман (преводач: Мариана Мелнишка)
  5. Хари Потър и Орденът на феникса“ (преводач: Емилия Л. Масларова)
  6. Хари Потър и Нечистокръвния принц“ – спечелва награда на Британската книга (2006 г.) за Книга на годината (преводач: Емилия Л. Масларова)[1]
  7. "Хари Потър и даровете на смъртта" – официалният превод излиза на 13 декември 2007 г. (преводач: Емилия Л. Масларова)

Културно влияние[редактиране | редактиране на кода]

Тълпи пред книжарницата "Бордърс стор" в Нюарк, Делауеър за пускането в продажба в полунощ на Хари Потър и Нечистокръвния принц

Серията романи е преведена на 65 езика, което поставя Роулинг сред най-превежданите автори в историята. Досега са екранизирани всички книги от първа до седма.

Най-забележителната културна тенденция, приписвана на Хари Потър специално в англоезичния свят, е увеличаването на грамотността сред децата. Британският министър-председател Гордън Браун, дългогодишен почитател на серията, казва: "Аз мисля, че Дж. К. Роулинг направи повече за грамотността по света, отколкото което и да е друго човешко същество."

Това, което помага на сериите да станат популярни в началото, е силната подкрепа от страна на литературната критика (особено в Англия), дала премного позитивни оценки по времето на издаване на първия том „Хари Потър и философският камък“:

  • Сънди Мейл: "Най-творческият и изпълнен с въображение дебют след Роалд Дал"
  • Сънди Таймс: "Сравненията с Дал са този път оправдани"
  • Гардиън: "Богат в текстурата си роман, надарен с изобретателна мъдрост и наблюдателност"

По време на четвъртия том „Хари Потър и Огненият бокал“ книгата започва да получава редица негативни оценки от страна на академичните литературни критици. Само някои от тях казват:

  • Харолд Блуум, професор в Йеил: "Умът на Роулинг е дотолкова управляван от клишета и мъртви метафори, че тя всъщност няма друг стил на писане."
  • В контраст авторката и феминистка Фей Уелдън приема, че сериите "не са това, което поетите са очаквали", но добавя "все пак това не е поезия, а това е една четивна, продаваема, приемлива за ежедневието успешна проза".

В същото време книгите стават обект на редица правни процудери и дела от страна на американски религиозни групи, които твърдят, че магията, популяризирана, насърчавана и рекламирана в книгата, подкрепя магьосничеството и вещерството сред децата. Други съдебни дела са започнати заради авторски права и нарушаване на запазени марки.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Роулинг продава филмовите права на първата от книгите за Хари Потър на Уорнър Брадърс. Изискването, което прави Роулинг, е основният актьорски състав да е стриктно британски, въпреки това с разрешение за включването на много ирландски актьори като Ричард Харис (в ролята на Дъмбълдор), както и френски и други актьори за героите, описани в „Хари Потър и Огненият бокал“ като чужденци. Във филма участва и българинът Станислав Яневски, който играе ролята на Виктор Крум от българския отбор по куидич. За премиерата на „Хари Потър и Огненият бокал“ в България пристигат специално актьорът Яневски и режисьорът Майкъл Нюъл.

Само няколко дни след първите прожекции на „Хари Потър и философският камък“ продукция на „Хари Потър и Стаята на тайните“ започва, ръководена от Крис Кълъмбъс, и завършва през лятото на 2002 г. Филмът излиза на 15 ноември 2002 г.

Крис Кълъмбъс отказва да режисира "Хари Потър и затворникът от Азкабан" и приема да бъде само продуцент. С ролята се заема Алфонсо Куарон, мексиканец, и след като бива заснет през 2003 г., филмът е пуснат на 4 юни 2004 г. Заради започването на снимките на четвъртия филм още преди пускането на третия Майкъл Нюъл е избран за режисьор на „Хари Потър и Огненият бокал“, който е пуснат на 18 ноември 2005 г. Нюъл отказва да режисира следващия филм, "Хари Потър и Орденът на феникса". Впоследствие филмът е предоставен на британския телевизионен режисьор Дейвид Йейтс, който започва работа през февруари 2006 г. Филмът е пуснат на 11 юли 2007 г. Йейтс потвърждава участието си в "Хари Потър и Нечистокръвния принц", който е пуснат на 17 юли 2009 г. "Хари Потър и даровете на смъртта" е заснет в две части с премиерни дати през 2010 и 2011 г., като режисьор отново е Дейвид Йейтс.

Осемте филма са най-касовата поредица на всички времена с приходи от над 7,5 млрд. долара, надминавайки 22-те части на Джеймс Бонд и шестте на Междузвездни войни.[6][7]

Черният знак[редактиране | редактиране на кода]

Черният знак е знакът на Волдемор, използван в книгите за Хари Потър.

Черният знак представлява череп и змия, която излиза през устата на черепа. Смъртожадните са белязани с този знак, като той е изсечен върху ръцете им. Служи за контакт с Черния лорд, като това е и основно средство за комуникация. Избледнява, когато Волдемор е победен от Хари Потър, и става все по-отчетлив при неговото въздигане през 1994 г. Също така Черния знак бива поставян над къща, където е станало убийство. Заклинанието за този символ е "Морсмордре". Единствен Фенрир Грейбек не е удостоен да има символа на Волдемор, защото е върколак .

  • Призован е от Барти Крауч-младши на финала на Световното първенство по куидич през 1994 г.
  • Игор Каркаров го показва на Сивиръс Снейп и предсказва, че Волдемор се въздига.
  • Волдемор вика отново своите последователи чрез знака на ръката на Опаш.
  • Хорас Слъгхорн използва Черния знак, за да измами Албус Дъмбълдор и Хари Потър при посещението им в къщата, където живее.
  • Знакът виси над бараката, където през 1996 г. е намерен убитият Игор Каркаров.
  • Поставен е от Драко Малфой над Астономическата кула преди битката за "Хогуортс".
Край на разкриващата сюжета част.

История на магията в контекста на книгите Хари Потър[редактиране | редактиране на кода]

  • 1289 г. – Международен конгрес на магьосниците
  • 31 октомври 1492 г. – умира сър Николас де Мимси-Порпингтън
  • 1875 г. – Наредба за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни; параграф В – на невръстните магьосници не се разрешава да си служат с магии извън училище
  • 1926 г. – роден е Том Риддъл, станал по-късно известен като Лорд Волдемор
  • 1942 г. – Том Риддъл отваря Стаята на тайните; убита е Миртъл; Рубиъс Хагрид е изгонен от училище
  • 31 юли 1980 г. – роден е Хари Потър
  • 1991 г. – в „Хогуортс” е открита учебната 1991/1992 година, която е първа за него
  • 1992 г. (краят на първата учебна година на Хари) – философският камък е унищожен
  • 1992 г. (преди лятото) – Хари Потър се среща за втори път с Черния лорд
  • 1992 г. (след лятото) – в "Хогуортс" е открита учебната 1992/1993, която е втора за Хари
  • 31 октомври 1992 г. – сър Николас де Мимси-Порпингтън отбелязва 500 години от своята смърт. Тогава са и събитията, свързани със Стаята на тайните, които са продължили и през 1993 г.
  • 1993 г. – Хари Потър унищожава дневника на Том Риддъл
  • 1993 г. (след лятото) – Хари се завръща за 3-ти път в "Хогуортс"; открива се учебната 1993/1994 година в същото училище; Сириус Блек бяга от затвора за магьосници "Азкабан"
  • 1994 г. (преди лятото) – Сириус открива Хари и му съобщава, че не е предал родителите му
  • 1994 г. (края на лятото) – провежда се световното първенство по куидич (магьоснически спорт) между Ирландия и България. В навечерието на първенството смъртожадните (последователите на Волдемор) идват и тогава за първи път се забелязва въздигането на тъмните сили
  • 1994 г. (след лятото) – откриването на учебната 1994/1995 в "Хогуортс"; за първи път от близо 100 години се провежда Тримагически турнир
  • 24 декември 1994 г. – провежда се Коледния бал
  • 24 юни 1995 г. – Хари и Волдемор застват за четвърти път лице в лице

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allsobrook, Dr. Marian. Potter's place in the literary canon. // BBC, 18 юни 2003. Посетен на 21 юли 2011.
  2. Rowling 'makes £5 every second'. // British Broadcasting Corporation, 3 October 2008. Посетен на 17 October 2008.
  3. Dammann, Guy. Harry Potter breaks 400m in sales. // London, Guardian News and Media Limited, 18 юни 2008. Посетен на 21 юли 2011.
  4. KMaul. Guinness World Records: L. Ron Hubbard Is the Most Translated Author. // The Book Standard, 2005. Архив на оригинала от 12 май 2010. Посетен на 21 юли 2011.
  5. http://egmontbulgaria.com/articles/prodazhbite-v-balgarija-na-romanite-za-malkija-magyosnik-nadminaha-200-000-75/
  6. Harry Potter becomes highest-grossing film franchise. // The Guardian. UK, 11 November 2007. Посетен на 21 февруари 2012.
  7. Box Office Mojo, Harry Potter

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]