Чокан Валиханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чокан Чингисович Валиханов
Чокан Чингисович Валиханов 
Роден: ноември 1835
крепост Кушмурун, Казахстан
Починал: 10 април 1865
Кочен Тоган, Казахстан

Чокан (Шокан) Чингисович Валиханов (на казахски Уәлиханұлы Шоқан Шыңғысұлы, истинско име Мохамед Ханафия) първи казахски учен и революционен мислител, историк, етнограф, фолклорист, пътешественик, просветител. Офицер от разузнавателното управление на Главния щаб на Руската армия.

Ранни години 1835-1853[редактиране | edit source]

Роден в крепостта Кушмурун в казахско семейство, като баща му е управител на окръга, в който се намира крепостта. Начално образование получава в местното казахско училище и научава чагатайски, кипчакски и арабски езици. Като син на знатен баща, Валиханов от ранно детство има възможност да общува с известни казахски поети, акини и художници и да се запознава с тяхното творчество. Вследствие на това у него се проявява особена любов към устното и музикално казахско творчество и рисуване.

През 1847, на 12-годишна възраст, постъпва в Омския кадетски корпус, където се среща с бъдещия изследовател на Централна Азия Григорий Потанин. По време на обучението си научава руски, немски и френски езици и се запознава с трудовете на известни учени по това време. По същото това време се появява и страстта му към пътешествия. Тук в Омск, Валиханов има възможност да се запознае с големия химик Дмитрий Менделеев и великия писател Фьодор Достоевски. На 8 ноември 1853 завършва Омския кадетски корпус и получава чин корнет.

Кариера 1854-1865[редактиране | edit source]

След завършване на кадетския корпус Валиханов е назначен за адютант на генерал-губернатора на Западен Сибир. По време на службата си като адютант освен с преките си задължения има възможност да посещава Омския държавен архив, където чете за историята, географията и икономиката на тюркоезичните страни в Руската империя. През 1855 провежда първото си пътешествие в Седморечието и Кокандското ханство, като подробно описва пътуването си. В началото на 1856, след двегодишна служба като адютант е произведен в чин поручик.

Пътешествия в Средна Азия 1856-1859[редактиране | edit source]

През 1856 участва във военна експедиция, чиято главната цел е установяване на търговски отношения между Русия и Китай. По време на пътуването участниците в нея изследват езерото Исък Кул и Джунгария. В началото на април Валиханов се отправя на път. В басейна на река Или за първи път чува киргизката легенда за великия богатир Манас и на 26 май я записва цялата. Освен нея записва и няколко други киргизки легенди. По време на пътуването си прави множество записки и рисунки за традициите, живота и дейността на китайците, научава много нови неща за Джунгария и Кашгария и се заинтересува сериозно от експедиционни изследвания. В началото на ноември експедицията се завръща в Семипалатинск, където Валиханов се среща с Пьотър Семьонов-Тяншански и двамата плануват съвместна експедиция в Кашгария.

На 21 февруари 1857 чрез протекцията на Пьотър Семьонов-Тяншански е избран за действителен член на Руското географско дружество. Същата година усилено работи над материалите, събрани по време на пътуването си: публикува очерци за историята на киргизкия народ, за неговото географско положение, делението му на родове, обичаи и култура. Тези трудове са обединени и издадени под името «Записки о киргизах»

През 1858-1859 в състава на огромен търговски керван извършва поход в Кашгария през Тяншан. Изследва малкоизследваната част от пустинята Такламакан. Пътуването е изключително трудно. Районът е обхванат от кървави междуособици между кокандските и кашгарските управители. Ежедневно Валиханов се подлага на смърна опасност. Той става първия европеец (като не се брои германеца Адолф Шлагинтвайт загинал там), който успява да се завърне от размирния район и донася вестта за смъртта на Шлагинтвайт. Събира ценни сведения за този край, неговото социално и икономическо устройство, полезните изкопаеми, бита, културата и живота на народа. По материали от пътешествията си съставя първото научно историко-географско и етнографско описание на Източен Туркестан и го издава под името: «О состоянии Алтышара, или шести восточных городов Китайской провинции Нан Лу (Малой Бухарии) (1858—1859)». Книгата е високо оценена от изтоковедите в Русия и други европейски страни и скоро е преведена на английски език.

Живот в Петербург 1860-1861[редактиране | edit source]

Тежките условия по време на пътуването, нервното напрежение и лишенията оказват сериозно влияние на здравословното му състояние и след завръщането си се разболява от туберкулоза. През 1860 по покана на военния министър пристига в Петербург, награден е с орден "Свети Владимир" и повишен в чин щабс-ротмистър.

Валиханов прекарва в Петербург малко повече от година, но пребиваването му там обогатява и укрепва неговите демократични възгледи. Впуска се с жар в обществено-политическия живот и развива широка дейност, работи във Военно-отчетния комитет на Генералния щаб и Азиатския департамент на Руското географско дружество. Съставя карти на Средна Азия и Източен Туркестан, подготвя за издаване трудовете на Карл Ритер, сътрудничи в издаването на енциклопедии, изучава източни ръкописи, чете лекции по история на Изтока в Руското географско дружество. Постоянна поддръжка и дружеско разположение му оказва вицепрезидентът на Руското географско дружество Пьотър Семьонов-Тяншански.

За кратко Валиханов посещава Париж с цел публикация на статиите му в трудовете на Френското географско дружество. Влажния петербургски климат се отразява пагубно върху разклатеното му здраве и той бърза да се върне в родината си.

Последни години 1862-1865[редактиране | edit source]

От март до юни 1864 предприема ново пътуване в Седморечието, служи като преводач в организираната руска военна експедиция, изпълнява служебни задължения, способства за установяване на дружески взаимоотношения на руските власти с местното население, решава справедливо спорове за пасбища между казахи и киргизи.

Възмутен от отношението на руските окупационни войски към местното население Валиханов напуска армията и заминава за родните степи. Там болестта му се усилва и умира на 10 април 1865, преди да намърши 30 години.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи връх в Антарктида.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • „Собр. соч. в пяти томах“, т. 1-4, Алма-Ата, 1961-1968.

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 83-84. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 135-136. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4