Шънян J-6

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шънян J-6
Mig-19-6058-01.jpg
Описание
Националност Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Производител Самолетостроителна компания Шънян
Първи полет 17 декември 1958
В експлоатация от декември 1961
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 12,5 м
Размах на крилете 9,2 м
Площ на крилете 25,0 кв. м
Височина 3,9 м
Тегло (празен) 5 447 кг
Тегло (пълен) 7 650 кг
Двигател 2х Лимин Уопън-6А
Мощност 36,78 kN всеки
Максимална
скорост
1540 км/ч
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
640 км
Далечина на полета
с допълнителни резервоари
2200 км
Таван на полета 17 900 м
Скороподемност 180 м/сек
Относително натоварване
на крилото
302,4 кг/кв. м
Въоръжение
Оръдие НР-30
Ракети до 4 ракети К-5 / К-13
Бомби до 500 кг бомби (вкл. ракетите)

Шънян J-6 (означение на износните варианти F-6) е китайски изтребител от второ поколение, копие на съветския МиГ-19. Това е първият свръхзвуков изтребител на Китай.

Разработка и описание[редактиране | edit source]

Въпреки кратката служба на МиГ-19 в СССР, китайците решават да произведат свое копие, оценявайки маневреността и оръдейното въоръжение на съветската машина. J-6 се произвежда от 1958 до 1981, и влиза на въоръжение в Китайските военновъздушни сили през 1961. За тези 23 години са произведени около 3000 самолета от всички варианти. От 1961 започва по-стриктен контрол върху качеството на самолетите, а първоначалния проблем със силните вибрации бива решен.

Подобно на МиГ-19, J-6 е сравнително бавен със своята максимална скорост от 1540 км/ч, но е забележително маневрен, лесен за управление на малки височини и има учудващо голяма скороподемност, което го прави ефективен за близък въздушен бой.

Варианти[редактиране | edit source]

  • J-6A — базов модел, копие на МиГ-19ПФ, изтребител за всякакви метеорологични условия с радар и две 30 мм оръдия.
  • J-6B — сходен с МиГ-19ПМ, въоръжен с две ракети PL-1 (китайско копие на К-5)
  • J-6C — дневен изтребител с три 30 мм оръдия и парашут в основата на опашката
  • J-6 Xin — сходен с J-6А, но с по-различен нос за да се вмести по-нов радар
  • J-6III — прототип за едноместен дневен изтребител
  • JJ-6 — двуместен учебно-боеви вариант, по-дълъг с 84 см и въоръжен с едно 30 мм оръдие
  • JZ-6 — разузнавателен вариант с фотооборудване
  • Нанчан Q-5 — силно модифициран самолет за огнева поддръжка.

Употреба[редактиране | edit source]

Индия и Пакистан[редактиране | edit source]

През 1971 Пакистан успява да свали няколко индийски МиГ-21. Пакистанските самолети са били разпределени в три ескадрили, които извършват общо над 1000 мисии срещу Индия. Пакистанските ВВС загубват едва 4 самолета.

Виетнам[редактиране | edit source]

Виетнам използва успешно своите J-6 на малка височина срещу американските самолети, защото е по-маневрен (въпреки, че е по-бавен) от МиГ-21. Въпреки това самолетите се използват в по-късните етапи на войната.

Огаденска война[редактиране | edit source]

Сомалия използва J-6 в Огаденската война, но без голям успех заради кубинските пилоти с модерни самолети, сражаващи се на страната на Етиопия. Въпреки това някои екземпляри оцеляват до 1991, когато Сомалия изпада в анархия и армията престава да съществува като институция.

Угандийско-танзанийска война[редактиране | edit source]

По време на войната танзанийските J-6 е трябвало да отбиват атаките на угандийските МиГ-15 и МиГ-17.

Камбоджа[редактиране | edit source]

При управлението на Червените кхмери, Камбоджа използва своите самолети за въздушна поддръжка и нападения срещу наземни обекти на Виетнам.

Оператори[редактиране | edit source]

Бивш албански J-6С
Ракетна установка на крилото

Бивши[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Боб Мънро, Кристофър Хънт. Combat Aircraft, HarperCollins Publishers, Глазгоу, 1995. ISBN 000472297-5

Външни препратки[редактиране | edit source]