Хвостяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хвостяне
Общи данни
Население870 души[1] (15 март 2024 г.)
113 души/km²
Землище768 km²
Надм. височина506 m
Пощ. код2942
Тел. код07522
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ77222
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Сейхан Ахмедов
Хвостяне в Общомедия

Хвостя́не е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на село Хвостяне

Село Хвостяне се намира в полупланински район, югоизточно от град Гоце Делчев и източно от река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хвостяне е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фустане (Foustane) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани.[2] През 1899 година селото има население 230 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Хвостяне (Фустáня) е селище, в което живеят 250 българи-мохамедани,[4] в 65 къщи.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[6]

Тъй като майчиният език на голяма част от жителите на селото е турски, в края на 1922 година Петричкият окръжен училищен съвет взима решение да разреши откриването във Фустаня на частно турско училище.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 710
Българи -
Турци 428
Цигани 150
Други -
Не се самоопределят 9
Неотговорили 103

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  3. Зеленгора, Георги. Българите в Турция – 7 // News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012.[неработеща препратка]
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  7. Петрички окръжен вестник, г. I, бр. 8, 10 ноември 1922, с. 2.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.