Направо към съдържанието

Шикотан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създаване чрез превод на страницата "Шикотан"
(Няма разлика)

Версия от 15:32, 7 ноември 2016

Шикотан (Шаблон:Lang-ainСикотан, Шаблон:Lang-ja色丹島) — Сикотан на айнски език означава "най-доброто място" ("ши" — най-добро; "котан" — място)[1][2] е най-северният и най-големият остров на Малката верига на Курилските острови. Според административно-териториално деление на Русия, влиза в Южнокурилския градски окръг на Сахалинска област; принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го разглежда като част от окръг Немуро в префектура Хокайдо[3][4][5]. Има постоянно население.

География

Шикотан

Икономика

Климат

Морски лед, образуван около Шикотан през зимата.

Климатът Шикотана като цяло е класифициран като умерен, морски, намиращ се под влиянието на мусоните. Югоизточното крайбрежие на острова е с по-хладен и влажен климат от северозападното. Това се дължи на факта, че западното крайбрежие е затопляно от топлите води на течението Соя, а тихоокеанското крайбрежие е значително по-студено поради водите на студеното Курилско течение. Като цяло, лятото на острова е влажно и доста хладно. Поради повишената влажност на въздуха най-топлият месец от годината е август, когато средните дневни температури достигат +15,6 °C. Зимата на острова е значително по-мека отколкото на континента, и се характеризира с чести снеговалежи и разтопявания[6]. Средната температура на най-студения месец февруари е -5,2 °C. Средната температура през годината достига +5,2 °C. Това приблизително съответства на температурния режим на остров Кунашир. Поради по-голямата компактност на острова обаче, средната годишна температура тук леко надвишава кунаширската, където географската й диференциация е по-голяма, тъй като Кунашир е значително по-удължен от север на юг[7]. Климатичните условия на острова като цяло са благоприятни за селско стопанство, включително за отглеждане на крави, овце, кокошки, зайци.

Флора и фауна

Източен динодон

Поради по-малките си размери и сравнително по-ниската си височина над морското равнище, флората и фауната на Шикотан са по-бедни, отколкото на по-големите Курилски острови, но са по-богати, отколкото на другите острови от Малката Курилска верига. По данни за 2002 година, на острова има 663 вида висши растения (за сравнение, на Кунашир са 1067, на остров Зелени — само 166)[8]. Хълмовете на острова са основно покрити с трева, срещат се дива лоза, ели, лиственица, бреза. Има и участъци от широколистни дървета[9]. В речните долини и заливните зони преобладават елшова растителност, крайбрежни върби и ливади с острица[10].

От местните растения се отделя токсикодендрон, цветен прашец, което може да предизвика силно дразнене и рани по кожата. На Шикотан най-често срещаните хищници са лисица и морски орел. Те не представляват пряка заплаха за живота на човека. За разлика от Хокайдо, Кунашир и Итуруп, на Шикотан няма мечки[11][12]. На острова се среща шикотанска полевка — островен ендемичен вид[13][14]. [9]

Островът е богат на различни видове бръмбари, от които тук според най-новите открития на руски изследователи, има 72 вида. Този списък непрекъснато се увеличава: по-рано японски ентомолози са преброили 35 вида, отнасящи се до 16 рода[10].

Население

През август 1945 г. цивилното население на японския окръг Сикотан е било 1 038 души, представляващо смесица от японци и айну. През 1946 г. всички лица с японско гражданство са депортирани в Хокайдо. Съвременното население е около 2 800 души[15]. То е образувано в резултат на миграционния обмен с континента през втората половина на 20 век. През 2012 г. на острова се раждат 80 деца[12]. Националният състав на острова е 80% руснаци, украинци и др.

Населени места:

  • Малокурилское
  • Крабозаводское

Забележителности

Шикотан (Шаблон:Lang-ainСикотан, Шаблон:Lang-ja色丹島) — Сикотан на айнски език означава "най-доброто място" ("ши" — най-добро; "котан" — място)[16][2] е най-северният и най-големият остров на Малката верига на Курилските острови. Според административно-териториално деление на Русия, влиза в Южнокурилския градски окръг на Сахалинска област; принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го разглежда като част от окръг Немуро в префектура Хокайдо[17][4][18]. Има постоянно население.

Най-известното място на Шикотан е нос Край на света[19].

Хидрография

На Шикотан има множество малки езера и планински потоци, където се среща кунджа и редовно пристигат за да хвърлят хайвера си пасажи розова и куча сьомга. На някои потоци има малки водопади. Околните океански води са богати на морски биоресурси: тук живеят повече от 70 вида риби, раци, трепанг, морски таралеж и други.

Изглед към Крабозаводское 

Транспорт

Морски пътнически и товарни превози се извършват:

Икономика

Шикотан има пристанище и голям рибоконсервен завод, който използва и труд на гастербайтери[12]. Острова има своя собствена електростанция. През 2015 г. е построена модерна болница[21]. На острова се намира хидрофизична обсерватория, развит е риболова и улова на морски животни. Най-голямо стопанско значение имат следните морски видове: сребриста сайда, треска, калкан, раци, калмари, сайра[12]. Шикотан частично влиза в територията на държавния природен резерват от федерално значение "Малки Курили".

Гранични войски

Като се има предвид граничното положение на острова в непосредствена близост до морската граница с Япония и териториалните спорове между двете страни, на острова от 1945 г. е разположен отряд погранични стражеви кораби на Руската федерация[22]. Една от основните задачи на морски погранични войски на Шикотана е ограничаването на незаконния улов на морска риба край острова от японски рибари[23].

История

От края на I хил. пр.н.е. до II хил. пр.н.е. на Шикотан, както и на другите острови от Курилската верига и на Хокайдо, се разпространява охотската култура, възникнала на остров Сахалин. За етнографските и археологическите експедиции особен интерес представлява т.н. обекта от охотската култура близо до залива на Делфините[24]. В резултат на сливането на местната неолитична култура с традициите на населението, преселило се на островите от азиатския континент, се формира айнската етническа група, чиято култура преобладава на островите чак до средата на 19 век.

За европейците островът е открит от Втората Камчатска експедиция през 1733—1743 г. и е кръстен остров Фигурен. Шпанберг и Валтон изучават Курилската верига през 1739 година. Заслугите на Шпанберг през 1796 г. са оценени от Броутън, присвоил на острова името на първооткривателя му. Заедно с иметоШпанберг, широко се използва и старото имеШикотан. Руските мореплаватели Головнин и Рикорд го наричатЧикотан[25]. От 1733 до 1855 година островът влиза в състава на Русия, след това на 7 февруари 1855 година по японско-руския договор за търговия и граници ("Симодски трактат") е предаден на Япония , заедно с останалите южни Курили. Японската империя започва активна колонизация на острова и много айни са подложени на японизация. През 1945 г., след поражението на Япония във Втората световна война, преминава в състава на СССР. Официално съветската юрисдикция над Шикотан е установена на 2 февруари 1946 г.[12].

Проблемът с принадлежността

Принадлежността на Шикотан се оспорва от Япония.

На 2 февруари 1946 г., в съответствие с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР,[26] Шикотан и другите Курилски острови, заедно с Южен Сахалин, е включен в състава на образуваната Южносахалинска област като част от Хабаровския край на СССР. На 2 януари 1947 г. Южносахалинска област влиза в състава на новосформираната Сахалинска област в състава на СССР.

През 1956 година е подписана Съвместна декларация на СССР и Япония, която регистрира съгласието на СССР да предаде островите Хабомаи и Шикотан след подписването на мирен договор.[27] През 2004 г. Русия, като държава-приемник на СССР, признава Декларацията от 1956 г. и заявява готовността си да води на нейна основа териториални преговори с Япония.

Население

Към началото на 21 век островът административно влиза в Южнокурилския градски район на Сахалинска област на Руската Федерация и се оспорва от Япония, която го включва в състава на окръг Немуро от префектура Хокайдо[28][29][30].

Острови в акваторията на Шикотан

  • Айвазовски — необитаем остров, намиращ се в Църковния залив на остров Шикотан. Името е дадено в чест на руския художник Иван Константинович Айвазовски.
  • Гнечко — остров (скала) на 50 метра от североизточната част на остров Шикотан.
  • Григ
  •  Далечен— необитаем остров в залива Димитров. Името е дадено според местоположението на острова в далечния край на залива.
  • Деветата вълна — необитаем остров в Църковния залива на Църковната. Името е вдъхновено от известната картина на Айвазовски "Деветата вълна".
  • Фархутдинов — остров (скала) в близост до залива Маячная.
  •  Капици — остров в близост до залива Маячная.
  • Средни — необитаем остров в залива Димитров. Името е свързано с местоположението му в акваторията на залива.

Галерия

  • Физическа карта
    Физическа карта
  • оа Шикотан, 1990.
    оа Шикотан, 1990.
  • Шикотан, 1980.
    Шикотан, 1980.
  • Шикотанский фар, 1980.
    Шикотанский фар, 1980.
  • Пейзажи Шикотана, 1980.
    Пейзажи Шикотана, 1980.

Източници

  1. ↑ 10 особенностей Курильских островов — Виктория Чернышева — Российская газета
  2. ↑ а б Статьи — Большеклювые вороны на острове Шикотан
  3. ↑ Карта округа Нэмуро  (яп.
  4. ↑ а б Administrative map of Japan (As of April 1, 2014)  (англ.
  5. ↑ Управление по вопросам Северных территорий общего департамента губернаторства Хоккайдо
  6. ↑ http://остров-итуруп.рф/page.php?5
  7. ↑ Экология.
  8. ↑ Остров Кунашир и Малая Курильская гряда / Том 5 / Водно-болотные угодия России
  9. ↑ а б Тисовая синица — Parus varius
  10. ↑ а б http://www.zin.ru/Animalia/Coleoptera/pdf/sundukov_makarov_2013.pdf
  11. ↑ Travel Agency «Omega-Plus»
  12. ↑ а б в г д Ъ-Огонек — Необретаемый остров
  13. ↑ DisCollection.ru :: Мелкие млекопитающие южных курильских островов
  14. ↑ Грызуны острова Сахалин
  15. ↑ WebCite query result
  16. ↑ 10 особенностей Курильских островов — Виктория Чернышева — Российская газета
  17. ↑ Карта округа Нэмуро  (яп.
  18. ↑ Управление по вопросам Северных территорий общего департамента губернаторства Хоккайдо
  19. ↑ Курилы
  20. ↑ Игорь Фархутдинов (судно)
  21. ↑ Вести.
  22. ↑ http://www.satcomservice.ru/pdf/shikotan.pdf
  23. ↑ Пограничье: Курилы: Служба на краю земли — Журнал «Братишка»
  24. ↑ http://www.kuriles-history.ru/up/lib/RAKOVINNAJa%20KUChA%20OHOTSKOJ%20KUL'TURY%20NA%20OSTROVE%20ShIKOTAN.pdf
  25. ↑ Головнин В. М. Записки флота капитана Головнина о приключениях его в плену у японцев в 1811, 1812 и 1813 годах.— в 3 ч.— СПб.: Морская типография, 1816.
  26. ↑ Из Указов Президиума ВС СССР от 2 февраля 1946 г.
  27. ↑ "Декларации, заявления и коммюнике Советского правительства с правительствами иностранных государств. 1954-1957*. М., 1957. С.313-316
  28. ↑ Карта округа Нэмуро  (яп.
  29. ↑ Administrative map of Japan (As of April 1, 2009)  (англ.
  30. ↑ Позиция губернаторства Хоккайдо в отношении проблемы Северных территорий

Външни препратки

Островът се простира ва посока от североизток на югозапад и има дължина 27 km и ширина между 5-13 km. Площта му е 225 km2 (според други източници — 182 km2)[1]. Максималната височина е 412 m (връх Шикотан). Второто по височина място e Плоската планина (363 m). Астравът се отличава с цялостната си геоложка платформа[2]. Релефът като цяло е  плътно струпване на хълмове и нископланински масиви. Действащи вулкани на острова липсват[3]. От изгасналите вулкани се открояват Томари (358 m) и Нотори (356 m). Въпреки това, островът е сеизмологично опасен, възможни са цунами. Голяма известност в науката и пресата има Шикотанското земетресение и последвалото цунами от 5 октомври 1994 г.[2][4][5], довели до промени в релефа на острова. В геоложко отношение специален интерес на острова представляват горнокампанско-маастрихтските кредни натрупвания на северозападния бряг на Шикотан при малокурилското и матакатанското образуване.[6] На брега на Южнокурилския пролив са разположени  заливите Малокурилская (в северната част на острова) и Крабовая (в централната част). Южното крайбрежие на Шикотан е обект на океанска ерозия.  Именно благодарение на насечената си брегова линия и наличието на удобни заливи, островът получава айнското, а след това и японското си име "най-доброто място"[7]. Шикотан е отделен чрез Южнокурилския пролив от остров Кунашир, разположен на 57 km северозападно; а чрез пролива Шпанберг — от остров Полонски, разположен на 22 km югозападно и от островите Осколки, разположени на около 20 km югозападно.

  1. ↑ http://www.zin.ru/Animalia/Coleoptera/pdf/sundukov_makarov_2013.pdf
  2. ↑ а б Вышла в свет книга о шикотанском землетрясении 1994 года
  3. ↑ Курилы
  4. ↑ Глава 23. Курильские острова в 90-е годы XX столетия
  5. ↑ Имгиг Дво Ран
  6. ↑ http://www.ngtp.ru/rub/2/30_2009.pdf
  7. ↑ Статьи — Большеклювые вороны на острове Шикотан
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шикотан&oldid=7549029“.