Австралазия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Австралазия и Океания)
Австралазия

Австралазия е регион в Океания, който обхваща Австралия, Нова Зеландия, остров Нова Гвинея и съседните им острови в Тихия океан.[1]

Най-голяма по площ от държавите в региона е Австралия и едновременно с това е самостоятелен континент. Някога европейски колонии, днес много от тихоокеанските острови са самостоятелни държави и имат близки търговски отношения със Северна Америка и Азия.

Данни[редактиране | редактиране на кода]

  • Площ: 8 508 238 кв. км.
  • Население: 29 700 000 души
  • Държави: 14
  • Най-висока точка: връх Вилхелм, Папуа Нова Гвинея – 4509 м.
  • Най-дълга река: Мъри Дарлинг, Австралия – 3750 км.
  • Най-голямо езеро: езеро Еър, Австралия – 9583 кв. км.

Географски особености[редактиране | редактиране на кода]

Ландшафтът на Австралия и Океания е разнообразен – от тропически гори в северните части до безводни пустини в Централна Австралия. Много от островите са с вулканичен произход, плажовете им са покрити с пясък, опасани са от високи планини. Има постоянна заплаха от земетресения.

Коралови острови[редактиране | редактиране на кода]

Много от хилядите малки острови в Океания са върхове на подводни вулканични планини, които се извисяват над повърхността на Тихия океан. Кораловите рифове край песъчливите брегове на островите изобилстват от тропичеки риби.

Гейзери[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се в Нова Зеландия, където горещите скали затоплят водата в подземните галерии. Когато тя достигне до точката на кипене, на 500 м. височина във въздуха изригва фонтан от вряща вода и пара.

Голяма пясъчна пустиня[редактиране | редактиране на кода]

От пясъците на австралийската гореща суха западна пустиня се издигат остри варовикови скали с причудливи форми. Те са творение на ерозията, предизвикана от корените на растенията и силните ветрове, духащи тук през последните 25 хил. години.

Климатични пояси[редактиране | редактиране на кода]

Разнообразните пейзажи и огромната площ обуславят наличието на различни климатични пояси в Австралазия и Океания. Северна Австралия и Папуа Нова Гвинея са вечно горещи с два сезона: влажен и сух; в източните части лятото е горещо, а зимите – меки, докато централните части са заети от суха пустиня.

Климатът в Нова Зеландия е мек и влажен, а островите в западната част на Тихия океан са с влажен, тропически климат.

Пасища[редактиране | редактиране на кода]

В Австралия има обширни площи сухи, открити пасища, известни като пустош. Най-подходящите земи за отглеждането на добитък са Куинсланд и Нов Южен Уелс. Оскъдните водни извори се допълват от подпочвените води на артезианските кладенци.

Сочни пасища покриват източните части на Южния остров в Нова Зеландия.

Евкалиптови гори[редактиране | редактиране на кода]

В Австралия растат много евкалиптови дървета. Съществуват различни видове евкалипти във всички климатични пояси – от студените, влажни планински върхове до горещите, сухи части във вътрешността. Евкалиптите са вечно зелени дървета с жилави листа.

Тропична влажна гора[редактиране | редактиране на кода]

Влажни вечнозелени гори покриват Соломоновите острови, планините в Папуа Нова Гвинея и части от Северна Австралия. Често обгърнати в мъгла, тези гъсти, буйни гори са убежище за дивите животни. В тях виреят над 600 вида дървета. Сечта в Кунсланд се контролира с цел опазване на околната среда.

Скруб[редактиране | редактиране на кода]

По границите на четирите пустини, които се намират във вътрешността на Австралия, има безводни области, в които вали рядко. В тях растат сухоустойчиви треви, редки храсти и ниски дървета.

Крайбрежен климат[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната ивица между Бризбейн и Мелбърн в Югоизточна Австралия е заградена в западната си част от върховете на Голямата вододелна планина, включваща Австралийските Алпи. Топлият бриз от Тихия океан носи дъжд в този зелен и плодороден район. Дългите, песъчливи плажове и мекият, приятен климат го превръщат в най-гъсто населеното място в Австралия.

Гореща пустиня[редактиране | редактиране на кода]

Грандиозните червени скали олгас се издигат внезапно от безводната, равна, изпепеляваща Централна пустиня. Разположена край Улуру (скалата Ейърс), гигантската маса скали се е образувала преди над 570 млн. години и постепенно ерозира през последните 150 млн. години.

Широколистни гори[редактиране | редактиране на кода]

Западният бряг на Южния остров на Нова Зеландия е покрит с широколистни гори. Дъб, бук и сагуа избуяват в мекия влажен климат.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните заселници в Австралазия са аборигените в Австралия и полинезиийците и меланезийците по островите в Тихия океан. Европейците започват да колонизират Австралия и Нова Зеландия в края на 18 век. От 1970-те години много други народи се заселват в Австралия, включително китайци, камбоджанци и виетнамци.

Природни богатства[редактиране | редактиране на кода]

Земята е най-голямото богатство на Австралия и Нова Зеландия и се използва за отглеждането на добитък, овце и добив на жито. Австралия е богата на минерали и е световен лидер в производството на боксит (алуминиева руда), диаманти и оловна руда. Основните богатства на тихоокеанските острови са рибата и кокосовите продукти, например копра, влакна за въжета и рогозки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]