Биткойн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Логото на биткойн

Биткойн (на английски: Bitcoin, получено от бит (на английски: bit) и монета (на английски: coin)) е платежна система с отворен код, основана на P2P разпределена мрежова архитектура, подсигурена от блокчейн технология и работеща с едноименна единица биткойн, наричана виртуална валута или криптовалута[1][2][3], макар че не отговаря на общоприетата дефиниция за валута.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата концепция за разпределена криптовалута е описана частично още през 1998 г. в пощенски списък на киберпънк общността. Обнародваните предложения са от Веи Даи (Wei Dai) за b-money и Ник Сабо (Nick Szabo) за bit gold[4].

През 2008 г. Сатоши Накамото намира решения на някои сложни задачи, нерешени до този момент и споменава за първи път термина биткойн в статия, демонстрираща задълбочени познания в няколко научни дисциплини (математика, криптография, компютърни мрежи и информационни технологии)[5][6][7].

През 2009 г. се ражда Биткойн мрежата с пускането на първия клиент на биткойн с отворен код и издаването на първите биткойни. Първоначално биткойн цените се определят от хората в биткойн форумите. Най-сериозната сделка по това време е за пица на стойност 10 000 биткойна. Малко след това е създадена биткойн борсата Mt. Gox.

Към януари 2016 на биткойн се падат около 90% от оборота в сегмента на виртуалните валути, изчисляван на 7 млрд. долара. За сравнение, ежедневният оборот на световните валутни пазари е 5 трилиона долара[8].

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Биткойн (с главно Б) е споделена в Интернет счетоводна система за поддръжка на индивидуални сметки. Тя работи на принципа на P2P мрежа със софтуер с отворен код, която е напълно децентрализирана, няма централен администратор, нито пък е контролирана от някоя институция като например централна банка. Това дава основание на Министерство на финансите на САЩ да я нарече децентрализирана валута.[9]

Добиване[редактиране | редактиране на кода]

Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови с помощта на изчислителната мощ на компютрите си. За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършената работа, което подлежи на проверка от другите участници, когато на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“ (на английски: mining или на английски: digging).[10][11]. Добиването е замислено така, че да са необходими значителни изчислителни ресурси, а наличното количество блокове да остава оскъдно. Наименованието е заимствано от други видове добив на оскъдни ресурси (например на злато), които изискват значително време и производствени ресурси. Колкото повече изчислителна мощ се включва в добиването, толкова повече сложността на математическата задача се увеличава, като по този начин скоростта на добиване винаги остава ограничена и предсказуема.

Всеки може да прави виртуални монети, използвайки изчислителните мощности на компютъра си за решаването на математически задачи с увеличаваща се сложност. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа (т. нар. хеширане) се получават по 25 биткойна. Участниците в изчисленията обаче обикновено са повече от един и биткойните се делят помежду им, в зависимост от тяхното участие. При създаването на биткойн системата, изчисленията са били сравнително прости, което е генерирало бързо дигиталните монети и не е налагало използването на супер мощни процесори. С течение на времето този ресурс става все по-труден за добиване. За да могат да се генерират биткойни, днес е необходимо много компютърно време, мощни процесори и висок клас видео карти.

Паричната маса“ на биткойните е предопределена от същността на генерирането им. Към 2014 в обращение има над 12 милиона биткойни, като на всеки 10 минути се създават приблизително 25 биткойна. Общото им количество обаче има установена горна граница от 21 милиона[10] и на всеки четири години скоростта на добиване се намалява наполовина. Това означава, че нови биткойни ще продължат да се създават в бъдещите сто години.

През юни 2014 търговската марка Bitcoin, регистрирана в Япония и Европейския съюз, е обявена за продажба[12].

Регистър на транзакциите[редактиране | редактиране на кода]

Основен елемент от платежната система е публичният регистър на транзакциите (счетоводна книга, на английски: public ledger) Биткойн (с главно Б) с публичен списък на всички извършени транзакции, реализиран като блокова верига. Той се записва като файл на всеки компютър от Биткойн мрежата, а количеството валута биткойн (с малко б) е балансът по индивидуалната сметка в него. Това позволява на всеки потребител да провери (валидира) валидността на всяка транзакция. За функционирането и защитата на платежната система се използват криптографски методи, а автентичността на всички транзакции е защитена с цифрови подписи. Регистърът се съхранява в партньорската мрежа на всеки 10 минути. Потвърждението на записването на бъдещи транзакции (сделки) прави тези преди тях все по-неизменни. Една сделка обикновено се счита за потвърдена след шест потвърдени записвания (около 1 час).

Биткойн не се управлява като типичните валути – тук няма централна банка или централна организация. Вместо това има интернет базирана партньорска мрежа. Паричното предлагане е автоматизирано и се предоставя на сървъри или така наречените „биткойн копачи“ или “миньори“, които потвърждават биткойн транзакциите, като ги добавят към децентрализиран и архивиран регистър на транзакциите приблизително на всеки 10 минути. Регистърът на транзакциите се удостоверява от крайните потребители чрез дигитални подписи (подобни на потребителско име и парола) и се увеличава чрез изчисления от различна трудност, които се извършват от специални сървъри, наречени биткойн копачи или миньори. Всяка 10-минутна част от регистъра със сделките отговаря на определено количество биткойни, което копачите получават (и които после могат да ги продават по собствена преценка), след като тази част е добавена към регистъра и е потвърдена от другите копачи. Количеството биткойни зависи от това колко дълго е работила мрежата и какви такси по транзакциите са платени. Към 2013 г. с всеки 10-минутен блок се генерират 25 нови биткойна. Количеството е намалено наполовина до 12.5 биткойна през 2017 г. То ще се намалява на всеки 4 години до достигането на твърд общ лимит от 21 млн. биткойна през 2140 г.[13] Количеството биткойни в обращение към момента може да се види на bitcoincharts.com.

Освен чрез „добиване“, биткойни могат да се получават срещу продукти, услуги или други валути.[14]

Биткойн портфейл[редактиране | редактиране на кода]

Потребителите могат да изпращат и получават биткойни по електронен път срещу определена такса, като използват електронно портмоне на своя персонален компютър, мобилно устройство или уеб приложение. Потребителите могат да се сдобиват с нови биткойн адреси. Биткойн портфейлът е софтуер за лесно управление на биткойни, без да е необходимо техническо познаване на биткойн протокола, в който може да се съхраняват различни баланси от биткойни.[15] В портфейла се съхраняват линкове към криптографските пароли или „частните ключове“, които осигуряват достъп до балансите и трансфер на биткойни.[16] За всеки потребител, който си инсталира BitCoin софтуера, се генерира виртуален портфейл, който може да съдържа различни акаунти, несвързани с името на собственика. Той получава индивидуален код, представляващ дълга поредица от цифри и букви (около 33 знака)[17], която започва винаги с 1 или 3. Софтуерът на мрежата потвърждава сделките, когато ги запише в регистъра на транзакциите.

Поверителност[редактиране | редактиране на кода]

Необходимостта от публично анонсиране на всички транзакции изключва анонимността на традиционните банкови услуги (по отношение на широката публика). Всички транзакции са публични и се записват. Това означава, че всеки член на мрежата може да види баланса и транзакциите, извършени от даден Биткойн адрес. Въпреки това съществува поверителност, която се осигурява чрез анонимност на ключовете, с които се подписва всяка транзакция. Трета страна вижда, че някой изпраща сума на друг, но информацията за транзакцията не може да бъде свързана с никого. Идентичността на потребителя зад адреса остава неизвестна.

Като допълнителна защита всяка транзакция се извършва с нов ключ, в случай, че по време на покупка или в други условия се разкрие информация за потребителя.

Сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Сигурността на плащанията в Биткойн е гарантирана от криптография с публичен ключ, а валидността им се поддържа посредством сложни математически изчисления, извършвани от хиляди машини, свързани в мрежата – процес, известен като биткойн добиване.

Технологията Биткойн – протоколът и криптографията – имат високо ниво на сигурност и мрежата Биткойн е може би най-големият разпределено-изчислителен проект в света. Най-често срещаната уязвимост в Биткойн идва от грешки на потребителите. Файловете на биткойн портфейлите, които съхраняват необходимите частни ключове могат да бъдат случайно изтрити, изгубени или откраднати.[18]

Почти невъзможно е протоколът на Биткойн да бъде променен. Всеки Биткойн клиент, който не спазва общо установените правила, няма право да създава свои такива и да ги налага на останалите потребители. Според настоящите спецификации е невъзможно да се случи дублиране на разходите в една и съща блокова верига или пък да се използват биткойни без валиден подпис. Биткойн работи единствено с пълното съгласие и единодушие на всички потребители, поради което промяната на протокола е много трудна и изисква преобладаващо мнозинство да приеме промените по такъв начин, че останалите потребители да нямат никаква друга възможност, освен да ги последват.

През 2010 г е констатиран сериозен пропуск в сигурността на биткойн протокола[19], при който чрез експлойт става възможно да се генерират над 184 млрд. биткойна. В рамките на часове сделката е забелязана и изтрита от регистъра, а след като този бъг е премахнат, мрежата преминава към обновена версия на биткойн протокола.

При традиционните парични системи правителствата просто печатат повече пари, когато им потрябват. При биткойн единиците се генерират от компютри по цял свят, които „копаят“ и се конкурират помежду си. Биткойн мрежата събира информацията за всички транзакции, направени за определен период от време, в блок. Работата на „миньорите“ е да потвърдят тези транзакции и да ги запишат в главната счетоводна книга.

Съществуват много програми, които могат да бъдат използвани за биткойн добив, но двете най-популярни са CGminer и BFGminer.

Икономически аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Класификация като пари[редактиране | редактиране на кода]

Често биткойн е наричана валута, но все още не отговаря напълно на общоприетата дефиниция за пари: да служи като средство за размяна, разчетна единица и запас от стойност.[20] Засега биткойн може много удачно да се използва като средство за размяна и запас от стойност. С увеличението на популярността и интереса към криптовалутата, в бъдеще можем да бъдем свидетели на използването ѝ като мерна единица за различни стоки и услуги. Към ноември 2013 желание да получават плащания с биткойни изразяват около 1 000 традиционни бизнеса [21] и над 35 000 онлайн търговци.

Според Китайската народна биткойн „принципно не е валута, а инвестиционно средство“.[22] А според представител на Калифорнийския университет в Ървайн съществува „неразрешен дебат по въпроса дали биткойн са пари или протокол за разплащане“.[23] Медиите често наричат биткойн с термини, които съдържат думата валута, като цифрова валута, виртуална валута, електронни пари или криптовалута. Все пак някои медии правят разлика между „реални“ пари и биткойни.[24]

Според Джейми Димон, шеф на финансовия холдинг JP Morgan, биткойн е измама и в крайна сметка балонът ще се спука[25].

Въпреки това, единицата отговаря на голяма част от характеристиките, които определят парите:

  • Приемливост – биткойн е приет като законно разплащателно средство в Япония, а Австралия, Русия и Индия също обмислят как да регулират криптовалутата. В същото време биткойн се приема от редица търговци като метод за разплащане.
  • Рядкост – Поради лимита от 21 милиона броя биткойна, той е сравнително рядък, което предпазва от загуба на стойност.
  • Еднаквост – Няма разлика между един или друг биткойн – всички са еднакви и равни.
  • Разпознаваемост – различава се лесно от другите крипто и фиатни валути.
  • Делимост – 1 биткойн = 100,000,000 сатоши, което обуславя лесното деление на по-малки части, което е изключително важно предвид растящата му цена.
  • Преносимост – биткойн може да се пренася лесно – например в портфейл на мобилен телефон или лаптоп. Също така има хардуерни решения за биткойн портфейли, които могат да се държат на флашка. В същото време биткойн може да се обменя лесно между хората.
  • Издръжливост – След като един биткойн бъде „изкопан“, той няма как да изчезне – информацията е записана в блокчейн.
  • Сигурност – Биткойн мрежата е създадена така, че копачите верифицират транзакциите, а тъй като те използват децентрализирани компютри, няма как да бъдат манипулирани. Това предпазва от кражба, фалшификация и промени в информацията.

Биткойн е обект на наблюдение поради опасения, че може да бъде използвана за незаконни дейности.[26] През октомври 2013 ФБР затваря сайта Silk Road и конфискува 144 000 биткойна на стойност 28,5 милиона долара.[27]

Парична единица[редактиране | редактиране на кода]

Паричната единица биткойн произлиза от английските думи bit – единица информация, и coin – монета. Символите, използвани за изобразяване на биткойните, са BTC[28], XBT[29] и BitcoinSign.svg[28], като водещите кандидати са BTC и XBT[30]. Биткойните се делят на милибиткойни (mBTC), микробиткойни (µBTC) и сатоши. Един милибиткойн се равнява на 0,001 биткойн, един микробиткойн – на 0,000001 биткойн, а сатоши – на една сто милионна част от биткойна или 0,00000001 биткойн.[31]

Такси за превод[редактиране | редактиране на кода]

По желание може да се заплати такса за превод, което ускорява потвърждаването на транзакцията. Потребителите са насърчавани да заплатят доброволно такава такса, тъй като така увеличават вероятността транзакцията им да се включи в регистъра на сделките по-бързо – копачите могат да избират кои транзакции да придвижат и приоритизират тези с платени такси. Таксите по сделката се използват като защита срещу потребителите, които изпращат транзакции, с цел да претоварят мрежата. Точният начин, по който работи системата за таксуване, все още се разработва и ще се променя с течение на времето. Тъй като таксата не е свързана с размера на изпратените биткойни, тя може да изглежда изключително ниска (0,0005 BTC за 1 000 BTC трансфер) или несправедливо висока (0,004 BTC за 0,02 BTC плащане).[32] Таксата се определя от атрибути като данни в транзакция и повторение на сделката.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Биткойн системата има няколко важни особености, която я различават от останалите системи на разплащане с традиционни валути.

  • Децентрализираност – Това означава, че никоя централна власт не може да осъществява парична политика. И ако някоя част от мрежата излезе извън строя по някаква причина, потокът на пари не спира.
  • Лесно управление – Създаването на търговска регистрация за плащане в банките е съпроводено с бюрокрация, докато Биткойн регистрация може да се създаде за секунди, без много въпроси и без такси.
  • Анонимност – Потребителите могат да притежават множество биткойн адреси, които не са свързани с имена, пощенски адреси или друга информация за идентифициране.
  • Прозрачност – биткойните съдържат информация за всяка една транзакция. Ако имате публичен биткойн адрес, всеки може да види точно какво количество има вътре.
  • Минимални такси – Банките удържат немалки такси за международна транзакция, при Биткойн таксите са минимални.
  • Бързина – биткойн мрежата обработва заявките многократно по-бързо от традиционните банкови системи.
  • Необратимост – след като биткойните са изпратени, няма начин да бъдат върнати обратно освен ако получателят не реши да ги върне.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Общо 21 български компании приемат плащания с виртуалната валута за храна, спортна екипировка, хранителни добавки, осветителни тела и др.[33]

Първият банкомат за биткойн (битомат) в България е поставен в Интерпред – СТЦ, София на 01.08.2014 г.[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Bitcoin Virtual Currency: Unique Features Present Distinct Challenges for Deterring Illicit Activity]
  2. ((ru)) Информация от Руската банка „Об использовании при совершении сделок „виртуальных валют“, в частности, Биткойн“
  3. ((en)) Steadman, Ian. Wary of Bitcoin? A guide to some other cryptocurrencies. // Ars Technica, 2013-05-11. Посетен на 2014-01-10.
  4. Wallace, Benjamin (23 November 2011). „The Rise and Fall of Bitcoin“// Посетен на 25 април 2015.
  5. „Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System“ (PDF). bitcoin.org. October 2008. // Посетен на 25 април 2015.
  6. Създателят на биткойн излезе от анонимност, „Dir.bg“, 02.05.2016 г.
  7. Крейг Райт е създателят на биткойн. // TechNews.bg, 2 май 2016. Посетен на 3 май 2016.
  8. ЕС няма да регулира пазара на биткойн. // technews.bg. 27 януари 2016. Посетен на 29 януари 2016.
  9. ((en)) Bitcoin Goes To Washington, Senate To Hold Hearing On Virtual Currencies. // International Business Times, 18 November 2013. Посетен на 3 April 2014.
  10. а б ((en)) Jerry Brito and Andrea Castillo. Bitcoin: A Primer for Policymakers. // Mercatus Center. George Mason University, 2013. с. 5. Посетен на 22 October 2013.
  11. Накратко за това как се „добива“ Bitcoin. // CFO. Посетен на 23 април 2014.
  12. Обявиха за продажба марката Bitcoin. // Посетен на 3 юни 2014.
  13. „How Bitcoin Works“, forbes.com, 8/01/2013. // Посетен на 27 април 2015.
  14. ((en)) How do I get Bitcoins? (For Beginners). // The Bitcoin Bulletin. 11 March 2011. Посетен на 13 December 2013.
  15. Villasenor, John (26 April 2014) „Secure Bitcoin Storage: A Q&A With Three Bitcoin Company CEOs“. forbes.com. // Посетен на 27 април 2015.
  16. „Bitcoin: Bitcoin under pressure“. The Economist. 30 November 2013. // Посетен на 25 април 2015.
  17. „What's in an address“, wiki // Посетен на 25 април 2015.
  18. bitcoin.org, Често задавани въпроси //Посетен на 29 април 2015.
  19. ((en)) Bitcoin Cloud Security Mechanisms Seminar. // Hasso Plattner Institute, 9 July 2013. Посетен на 15 February 2015., pdf, стр.67
  20. ((en)) Free Exchange. Money from nothing. Chronic deflation may keep Bitcoin from displacing its rivals.. // The Economist, 15 March 2014. Посетен на 25 March 2014.
  21. ((en)) Joon Ian Wong. CoinMap: Bitcoin-Accepting Merchants Increased 81% in November. // CoinDesk, 28 November 2013. Посетен на 1 December 2013.
  22. ((en)) China’s Bitcoin Exchanges Say Banks Will Close Their Accounts. // 10 April 2014. Посетен на 11 April 2014. The central bank will keep watching risks from Bitcoin, which is fundamentally not a currency but an investment target, Sheng Songcheng, head of the monetary authority’s statistics department, told reporters in Beijing on Jan. 15 2014.
  23. ((en)) Joyner, April. How bitcoin is moving money in Africa. // usatoday.com. USA Today, April 25, 2014. Посетен на 25 May 2014.
  24. ((en)) Carter, Stephen L.. Building Better Bitcoins. // Bloomberg View. Bloomberg LP, Nov 29, 2013. Посетен на 25 May 2014. A principal knock on bitcoins has been the claim that they are inherently insecure. The principal defense has been that they are as secure as „real“ currency.
  25. Шефът на JP Morgan: Биткойн е измама. // technews.bg, 15 септември 2017. Посетен на 18 септември 2017.
  26. ((en)) Tracy, Ryan. Bitcoin Comes Under Senate Scrutiny. // The Wall Street Journal. 5 November 2013.
  27. Andy Greenberg. FBI Says It's Seized $28.5 Million In Bitcoins From Ross Ulbricht, Alleged Owner Of Silk Road. // Forbes.com, 23 October 2013. Посетен на 24 November 2013.
  28. а б Nermin Hajdarbegovic (7 October 2014). „Bitcoin Foundation to Standardise Bitcoin Symbol and Code Next Year“. // Посетен на 27 април 2015.
  29. xe.com // Посетен на 27 април 2015.
  30. „Press Release October 7, 2014: Bitcoin Foundation Financial Standards Working Group Leads the Way for Mainstream Bitcoin Adoption“. Press Release. Bitcoin Foundation. 7 October 2014. // Посетен на 27 април 2015.
  31. Bitcoin Satoshi – Predefined Values // Посетен на 27 април 2015.
  32. bitcoin.org. Frequently Asked Questions //Посетен на 27 април 2015.
  33. Дженева, Деница. Биткойн 2.0. // PC world, 10 юли 2014. Посетен на 24.1.2015.
  34. Биткойн Автомат Тип ATM*, *ATM е съкращение от Automated Teller Machine. // Посетен на 12 август 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bitcoin“ и страницата „Bitcoin“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.