Битолско-Прилепски поменик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолско-Прилепски поменик
Създаден XIX век
Оригинален език кирилица
Жанр християнска литература
Вид поменик

Битолско-Прилепският поменик е новобългарски книжовен паметник, поменик от XIX век.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поменикът е от XIX век. Ръкописът е подвързан с картон с хартия и е раздран и издраскан. Състои се от 89 листа с размери 21,5 X 16 cm, като и в началото, и в края, и във вътрешността има откъснати листове. Хартията на паметника е тънка, като няма бразди, нито водни знаци. Почерците са на различни автори, неправилен, разкривен скоропис, до 23 реда на страница. Паметникът съдържа имена за помен от села от Битолско и Прилепско: Путорос, Дедебелци, Агларци, Гнилеж, Сливница, Скочивир, Полог, Ченгел, Грумази, Алинци, Галища, Орле, Пещани, Рапеш, Балденци, Бонче, Маково, Кокре, Мегленци, Добромири, Брод, Градешница, Враневци, Рибарци, Чумово, Лопатица и други.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цонев, Беньо, Маньо Стоянов, Христо Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека, том 3. София, Наука и изкуство, 1964. с. 180.
     Портал „Македония“         Портал „Македония