Направо към съдържанието

Веселин Ковачев (сценограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Веселин Ковачев.

Веселин Ковачев
български художник, сценограф.
Роден
Починал

Учил вНационална художествена академия

Веселин Савов Ковачев е български художник, сценограф.

На 18 април 1929 г. в семейството на Сава Ковачев се ражда най-младата издънка на големия Попковачев род от Пазарджик. Веселин Савов Ковачев е роден в гр. ХисаряПловдивска област, тъй като майка му е от там. Няколко месеца след раждането се връщат в Пазарджик.[1] Тук Веско получава образованието си.

През 1947 г. завършва Първа мъжка гимназия.

От 1953 до 1958 г. учи във ВИИИ „Н. Павлович“ – София, специалност „Театрална декорация“ при професорите Иван Пенков и Георги Каракашев.[2]

От 1959 до 1964 г. е художник проектант на новообразувания „Драматично-музикален театър“Пазарджик.[2]

В този първи – Пазарджишки период 1954 – 1964 г. Веселин Ковачев реализира общо 34 постановки в оперети и 28 драматични пиеси.

Веселин Ковачев е автор с реализирани над двеста постановки – в професионалните театри в България и в Полша, ГДР, Македония.[1]

Хронология на сценичното творчество 1954 – 1964 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Драматично-музикален театър – Пазарджик (сцената на бившето кино „Одеон“)

[редактиране | редактиране на кода]
Драматично-музикален театър – Пазарджик
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“
Спектакли[3]
ЗаглавиеАвторРежисьорПремиера
Волният вятърИсак ДунаевскиКонстантин Габровски28 март 1954
Аршин Мал АланУзеир ХаджибековИван Гайдарджиев8 януари 1955
ВампирАнтон СтрашимировГеорги Тодоров27 януари 1955
Най-съкровенотоВасилий Соловьов-СедойГеорги Тодоров18 февруари 1956
Последна спиркаЕрих Мария РемаркГеорги Морянов20 ноември 1958
БлокадаКамен ЗидаровГеорги Тодоров24 ноември 1959
ТартюфЖ. Б. МолиерГеорги Фратев5 декември 1959
Време за любовДимитър ВълчевГеорги Фратев23 декември 1959
КорнелияМ. ЧорчолиниВеселин Михайлов16 януари 1960
Сражение преди бояГеорги МетодиевГеорги Тодоров5 март 1960
Гонитба за щастиеТ. ХехтГеорги Тодоров3 май 1960
ДъгаМ. Зарубин18 май 1960
Криворазбраната цивилизацияДобри ВойниковСветослав Атанасов1 октомври 1960
Дяволската воденицаЯн ДрдаГеорги Тодоров29 октомври 1960
БарабанчицаАф. СалинскиГеорги Тодоров3 декември 1960
От много любовКлимент ЦачевАлександър Раев28 януари 1961
Син на векаИ. П. КопирановГеорги Тодоров9 март 1961
ХъшовеИван ВазовАтанас Попов-Павлов28 април 1961
Аршин Мал АланУзиер ХаджибековСветослав Атанасов23 септември 1961
Глас народенГеорги КараславовГеорги Тодоров30 септември 1961
Островът на АфродитаАлексис ПарнасГаврил Маслев11 ноември 1961
НемциЛеон КручковскиСветослав Атанасов11 декември 1961
БориславИван ВазовСветослав Атанасов10 март 1962
Кой идва вкъщиИван ПеевГеорги Тодоров1962
Бягство от нощтаБратя ТурГаврил Маслев14 април 1962
ПтицепродавецътКарл ЦерерСветослав Атанасов6 май 1962
Веселата вдовицаФранц ЛехарСветослав Атанасов8 декември 1962
Краят на РаковицаЛюдмил СтояновСветослав Атанасов19 януари 1963
На добър часВиктор РозовТаги Шокролахи2 март 1963
Невероятен случайХристо ДаскаловГеорги Тодоров13 април 1963
ПредвестнициИван ТреневСветослав Атанасов16 октомври 1963
Комедия от грешкиУилям Шекспирван Хр. Иванов19 януари 1964
МъжемразкаСт. Л. КостовТодор Ивановфевруари 1964
Жена от пътищатаТамара ДжеджеваИван Хр. Ивановаприл 1964
  • Карнавал – пиеса от Иван Шопов; Режисьор – Минчо Събев. 28 февруари 1970.

От септември 1964 вече е в Пловдив, където работи като художник-проектант в театъра. От 1979 е и негов главен художник, а от януари до май 1991 г. е и изпълняващ длъжността директор на същия институт.[1]

  • 1966 – Награда от Националния преглед на детската драматургия и театър – за „Златното перо“ от Леда Милева;[1]
  • 1970 – Награда „Пловдив“ – за сценография;[3]
  • 1975 – Наградата „Пенчо Георгиев“ на СБХ – София;[1]
  • 1978 – Награда от Националния преглед „Младежка тема“;[3]
  • 1979 – Награда на Районния национален преглед на българския театър – за „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев;[3]
  • 1979 – Почетен знак – „Златна значка“ на САБ;
  • 1979 – Награда на Съюза на артистите – за „Медея“;[1]
  • 1984 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Кошници“ от Йордан Радичков;
  • 1985 – Награда на Българските профсъюзи – за „Обещай ми светло минало“;[3]
  • 1989 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Сън“ от Иван Радоев.[1]
  • 2004 – Почетен знак на Пловдив.[6]

Творби на Веселин Ковачев се съхраняват в САБ – София, Пловдив – СБП и ОНС, Драматичен театър – Пловдив и галерия „Ст. Доспевски“ – Пазарджик.

Самостоятелни изложби – „Сценография“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пловдив – 1979, 1989, 2001 г.; София – 1981 г.[6]
  • ОХИ – Национални изложби „Сценография“: от 1961 до 1988 г.

Участия в международни изложби

[редактиране | редактиране на кода]

Участие в изложби „Българска сценография“

[редактиране | редактиране на кода]

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1969 – 1989 г. – Пловдив – Център за художествена самодейност, сценография, към Окръжния съвет за изкуство и култура;[6]
  • 1975 – 1995 г. – Пловдив – Средно специално художествено училище за сценични кадри.[6]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 Veselin Kovachev (1929–2014) // sbh.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
  2. 1 2 Да си спомним за Веселин Ковачев // bgscenography.wordpress.com. Посетен на 26 февруари 2023.
  3. 1 2 3 4 5 In Memorium // old.pa-media.net. Посетен на 26 февруари 2023.
  4. Калинкова, Пенка. Бай Ганьо като актьор // newspaper.kultura.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
  5. Проектът Медея // kweekly.bg, 12 юли 2019. Посетен на 26 февруари 2023.
  6. 1 2 3 4 5 6 1971 // Награда Пловдив. Посетен на 26 февруари 2023.
  7. Възстановителна репетиция // bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2023.