Владимир Визе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Юлиевич Визе
Владимир Юльевич Визе
руски океанолог
Визе в экспедиции Г. Я. Седова.jpg
Владимир Визе по време на експедиция през 1914 г.
Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Океанология
Работил в Ленинградски университет
Владимир Юлиевич Визе в Общомедия

Владимир Юлиевич Визе (на руски: Владимир Юльевич Визе) е руски полярен изследовател, океанолог, член-кореспондент на АН СССР (1933), член на Националното географско дружество на САЩ и Норвежкото географско дружество.

Ранни години (1886 – 1912)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 февруари 1886 година в Царско село, (сега град Пушкин) край Санкт Петербург, Русия. След завършване на гимназия отива в Германия, където слуша лекции в университетите в Гьотинген и Хале. През 1910 се връща в Русия, става преподавател във Физико-математическия факултет на Петербургския университет и се отдава на изучаването на Арктика. През лятото на същата година провежда първото си научно пътешествие в Арктика – на Колския п-ов, като извършва маршрутни картирания и събира материали по геологията и етнографията на района.

Арктически експедиции (1912 – 1934)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1912 – 1934 извършва множество арктически експедиции, като се занимава с физико-географските особености на Арктика.

През 1912 – 1914 в качеството си на географ участва в експедицията на Георгий Яковлевич Седов към Северния полюс на кораба „Свети Фока“. Провежда измервания на дълбочината, определя солеността на водата, наблюдава времето и ветровете. Експедицията не успява да достигне полюса и провежда тежко зимуване на Земя на Франц Йосиф, по време на което провежда физико-географски изследвания на архипелага. Седов решава да продължи пеша към полюса и остава Визе за началник на експедицията, която той завръща успешно в родината след смъртта на Седов.

През 1921 – 1922 възглавява океанографска експедиция в Карско море на кораба „Таймир“.

През 1923 – 1924 взема участие в работата на хидроложкия отряд, който построява първата хидроложка обсерватория на Нова Земя.

През 1928 на ледоразбивача „Малигин“ участва в търсенето на авариралия дирижабъл „Италия“ на Умберто Нобиле на север от Шпицберген. Пръв започва да съставя краткосрочни ледови прогнози, които в скоро време намират широко практическо приложение в полярните плавания.

През 1929 на ледоразбивача „Седов“ посещава архипелага Земя на Франц Йосиф, след това организира първата полярна станция в залива Тикси, недалеч от устието на Лена.

През 1930 на ледоразбивача „Седов“, с началник Ото Юлиевич Шмид, изследва северната част на Карско море. Отново посещава архипелага Земя на Франц Йосиф и оттам експедицията се отправя към Нова Земя. След изследването на част от крайбрежието на Нова Земя, „Седов“ продължава на североизток, където по изчисленията на Визе шест години по-рано, в зависимост от движението на ледове би трябвало да се намира остров. Изчисленията му се потвърждават и по време на плаването са открити няколко острова.

През 1932 – 1933 е заместник началник (началник е отново Ото Шмид) на експедицията на ледоразбивача „Сибиряков“, който преминава от Архангелск до Тихия океан за една навигация, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 се завръща в Мурманск.

От 13 юли до 22 септември 1934 на ледоразбивача „Литке“ с капитан Николай Михайлович Николаев, Визе в качеството си на научен ръководител на експедицията отново без аварии преминава по Северния морски път за една навигация, но този път от изток на запад – от Владивосток до Мурманск.

Научна дейност (1934 – 1954)[редактиране | редактиране на кода]

След приключване на полевите си изследвания през 1934 г., Визе се отдава на кабинетна научна дейност, с която се занимава до края на живота си. Взема активно участие в подготовката и организацията на първата полярна дрейфуваща станция в Северния ледовит океан, проведена през 1937 – 1938, и възглавявана от Иван Дмитриевич Папанин.

За срок от три години Визе написва повече от 150 научни трудове по океанография, метеорология, геофизика, история на изследването на полярните страни и около 320 научно-популярни статии, рецензии и реферати.

Последните години от живота си се занимава с педагогическа дейност като професор в Ленинградския университет.

Умира на 19 февруари 1954 година в Ленинград на 67-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Международный полярный год, 2 изд., Л., 1932;
  • Основы долгосрочных ледовых прогнозов для арктических морей, М., 1944;
  • На „Сибирякове“ и „Литке“ через ледовитые моря. Два исторических плавания 1932 и 1934 гг., М. – Л., 1946;
  • Моря Советской Арктики, 3 изд., М. – Л., 1948.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 97 – 99. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 302 – 303. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 42 – 43, 46 – 48. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Визе, Владимир Юльевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.