Иван Папанин
Иван Папанин | |
---|---|
руски изследовател | |
![]() Иван Папанин на станция „Северен полюс-1“ |
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Москва, Русия |
|
|
Националност |
![]() |
Иван Папанин в Общомедия |
Иван Дмитриевич Папанин е руски арктически изследовател, доктор на географските науки (1938), контраадмирал (1943), два пъти герой на Съветския съюз (1937 и 1940).
Произход и военноморска кариера (1894 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 ноември 1894 година в Севастопол, Руска империя, в семейство на матрос. С отличие завършва земското начално училище и 12-годишен постъпва на работа в корабостроителния завод в Севастопол, като шлосер. През 1913 заминава за Ревел (днес Талин) в тамошния корабостроителен завод. След започването на Първата световна война през 1914 г. е призован на служба в Черноморския флот.
През 1918 – 1920 участва в Гражданската война в Украйна и Крим, а от 1920 е комисар на оперативното управление при командващия морските сили на Югозападния фронт. От ноември 1920 е комендант на Кримската ЧК и работи като следовател. През 1921 е преместен в Харков като военен комендант на украинския ЦИК, а от юли 1921 до март 1922 работи като секретар на Революционния военен комитет на Черноморския флот.
През 1922 вече е в Москва като комисар по стопанското управление на Народния комисариат по морско дело, а през 1923 – в Народния комисариат на пощите и телеграфите и началник на Централното управление на военизираните охрани. От 1923 до 1925 завършва обучение във Висшите курсове за връзка, след което е изпратен в Якутск в качеството си на заместник-началник на експедиция, строяща радио-релейна станция. Именно в Якутск започва полярната страница от биографията на Папанин.
Полярни експедиции (1931 – 1938)[редактиране | редактиране на кода]
През 1931 г. участва в плаването на ледоразбивача „Малигин“ към южната част на архипелага Земя на Франц Йосиф за обмен на поща с немския дирижабъл „Граф Цепелин".
Една година по-късно, през 1932 – 1933, е началник на полярната станция в Тихия залив ( ) на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф, а в периода 1934 – 1935 ръководи полярната станция на нос Челюскин ( ).
От 6 юни 1937 до 19 февруари 1938 е началник на първата дрейфуваща станция „Северен полюс 1“. Станцията е създадена на леден блок с площ от 4 км2, на Гренландско море. За 274 дни станцията изминава над 2500 км от полюса до бреговете на Гренландия, като голямото ледено поле се съкращава до 500 м2. На 19 февруари 1938, на , ледоразбивачите „Таймир“ и „Мурманск“ свалят групата от ледения блок заедно с оборудването. През деветте месеца, прекарани на леда, четиримата полярници (Евгений Константинович Фьодоров, астроном и магнитолог; Ернст Теодорович Кренкел, радист, и Пьотър Петрович Ширшов, хидробиолог и океанолог) начело с Папанин, събират богат материал по хидрология, метеорология и биология и провеждат многочислени гравитационни и магнитни измервания.
. Скоро се изяснява, че ледовете дрейфуват към
По време на експедицията е установено, че по пътя на дрейфа на станцията няма никаква земя. Изучен е релефът на дъното по протежението на дрейфа и е установено, че топлите атлантически води в дълбочина проникват до полюса. Опровергани са предположенията за пълната безжизненост на приполюсния район. За първи път е изучено движението на горните водни слоеве (до 200 м) под въздействието на вятъра. Извършените метеорологични наблюдения разрушават предишните представи за строежа и циркулацията на атмосферата в приполюсното пространство. Установени са характерът и закономерността на движението на ледовете в Централна Арктика, определени са величината на магнигното склонение около полюса и по линията на дрейфа, открито е повишаване на дъното, което впоследствие получава названието „праг Нансен“.
След завръщането им на четиримата е присвоено званието Герой на Съветския съюз и на всеки е присъдена научна степен доктор на географските науки.
Следващи години (1939 – 1986)[редактиране | редактиране на кода]
От 1939 до 1948 г. Папанин работи като началник на Главсевморпути (Главни северни морски пътища) и е упълномощен от Държавния комитет по Отбраната по време на Великата Отечествена война да извършва морски превози в Северния ледовит океан. Строи и разширява пристанищата в Северодвинск, Архангелск, Мурманск. Обезпечава непрекъсната работа на транспортните съдове по заполярните маршрути. През 1940 участва в спасяването на ледоразбивача „Георгий Седов“, за което е удостоен с втора „Златна звезда" – Герой на Съветския съюз. Извършва за първи път две плавания по Северния морски път за една навигация. През 1943 е произведен в контраадмирал.
След войната Папанин в продължение на 40 години ръководи научноизследователския флот на АН на СССР. От 1948 до 1972 е заместник-директор на Института по океанология при АН на СССР. От 1951 възглавява отдела по експедиционна дейност на АН на СССР. От 1946 и до смъртта си е несменяем председател на Московското отделение на Географското дружество на СССР. От 1956 е директор на Института по биология на вътрешните води при АН на СССР. Депутат във Върховния съвет на СССР.
През 1980 г. за големите му заслуги в развитието на отечествената география е удостоен с Голям Златен медал на Географското дружество на СССР.
Умира на 30 януари 1986 година в Москва на 91-годишна възраст,
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- нос Папанин (Таймир; ), на северния бряг на п-ов
- остров Папанин (Сиваш, на Азовско море; ), в залива
- планина Папанин (Антарктида, Земя Ендърби; , 1641 м), в
- подводен връх Папанин, в Тихия океан;
- улица „Папанин“ в Архангелск, Екатеринбург, Измаил, Липецк, Москва, Мурманск, Севастопол и Ярославл.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Жизнь на льдине (1938, 2 изд. 1940);
- Лед и пламень (1977).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Гвоздецкий, Н. А., Советския географические исследования и открытия, М., 1967
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 354 – 356.
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86
- Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 52.
|