Горан (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горан.

---

Горан
Центърът на село Горан
Горан 43.20214, 24.743405 Горан
Общи данни
Население	293 души (15 март 2024 г.) 14,8 души/km²
Землище	19,76 km²
Надм. височина	170 m
Пощ. код	5552
Тел. код	06923
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	16002
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023)
Горан в Общомедия

Гора̀н е село в Северна България. Намира се в Община Ловеч, област Ловеч.

География и климат

Селото се намира в равнината зад хълма „Касабаир“ на 8 км северно от Ловеч. Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Виждат се скалите на Деветашкото плато. Наблизо са селата Дойренци, Слатина и Умаревци. В околността поради масовото обработване на земята се срещат все по-рядко диви животни. Зайци, лисици и други дребни полски хищници са най-разпространените представители. В някои от горите може да се забележат и сърни.

Климатът е умерен. Поради равнинния релеф и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно.

История

Паметникът на центъра

Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980 – 1981 г. от екипа на Георги Китов се открива некропола „Горан-Слатина“. На 8 – 15 км северно от Ловеч от двете страни на третокласния асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили с височина от 1 до 7 м от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура. Некропола от тази епоха най-големият и богат сред проучените. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои – облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. След обстойното им археологическо изследване могилите са изравнени с обработваемата земя в района. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националния исторически музей в София.

Около 10 век павликяните от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. По този начин е образувано и селото. До 1951 г. името му е Долно Павликени, след което е преименувано на Горан на нелегалното име на партизанина от селото Иван Кунчев Вълчев (Горан).

Религии

Църквата

Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството – павликянството. От там идва и старото име на селото Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 г. ѝ беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана от жителите на селото.

Говор

Говорът се отнася към групата на галатския говор, който обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево в Луковитско.

Развитие

Горан

Горан

Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно.

В селото има действащ читалищен дом „Христо Ботев“ с работеща библиотека. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото. Хора се връщат да живеят в Горан за постоянно, вместо в близкия на 5 км. Ловеч.

Събития

Сборът на селото е на Петковден 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.

Личности

• Иван Вълчев Кунчев (Горан), член на РМС, партизанин в Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убит край Ловеч (27 октомври 1921 – 18 септември 1943).
• Цачо Колев, участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско
• Вълчо Кунчев Вълчев, ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев.
• Цонка Михайлова Бозарова, ятачка (11 май 1925 – ?)
• Ангел Петков Данчев, загинал във войната срещу Германия (18 юли 1923 – 3 ноември 1944)
• Вълчо Енчев Атанасов, загинал в Деветоюнските събития 1923 г. (10 октомври 1892 – 10 юни 1923).
• Димитър Станев, 34-ти пехотен Троянски полк, – участник в Балканските войни, убит при Русуля Балта (? – 24 юни 1913)
• Кръстю Желязков Илиев, 65-и Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при връх Дебочица, Горноджумайско (? – 14 юли 1913)
• Стоян Тончев Христов, 17-и пехотен Доростолски полк, участник в Балканските войни, убит при Кестенлик, Чаталджанско (? – 4 ноември 1912)
• Иван Диков Пейков, 65-и Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при Царево село, (? – 23 юли 1913),
• Иван Петров Мирков, 53-ти пехотен Осоговски полк, участник в Балканските войни, убит при Одрин (? – 7 ноември 1912)
• Йордан Кунчев Вълчев – участник във Втората световна война, Първа българска армия по време на втората фаза. АБПФК.

Източници

• Бойният път на партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975
• Николов Ц., Труден път, ПартИздат, С., 1986