Дора д'Истрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дора д'Истрия
влашка аристократка

Родена
Починала
17 ноември 1888 г. (60 г.)
Литература
Жанрове новела, есе, трактат, пътепис
Дора д'Истрия в Общомедия

Дора д'Истрия, псевдоним на херцогиня Хелена Колцова-Масалская, родена като Елена Гика е писателка и феминистка от албански произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Букурещ на 22 януари 1828 г. като член на рода Гика в семейството на Михай Гика. Тя е племенница на управляващия принц на Влахия Григоре IV Гика. Тя получава задълбочено образование, което продължава в чужбина - първо в Дрезден, после във Виена, след това във Венеция и накрая в Берлин, където дава част от своята разработка върху древните гърци на Александър фон Хумболт.

д'Истрия се завръща в родната си страна през 1849 г. и се омъжва за руския херцог Александър Колцов-Масалски и тя приема името графиня Хелена Колцова-Масалская. Двамата живеят няколко години в Русия, най-вече в Санкт Петербург, но Дора никога не одобрява националистическите възгледи на съпруга или пък православния фанатизъм в двора на император Николай I. Тъй като здравето ѝ се влошава от руския климат, по съвет на съпруга си, тя пътува до Централна Европа. Първо отива в Швейцария за няколко години, а после пътува към Гърция и Анадола. Накрая заминава към Италия и живее във вила във Флоренция. От време на време пътува до Франция, Ирландия и САЩ.

Забелязана е като писателка за първи път през 1855 г., когато пише главно на френски език под псевдонима д'Истрия. Публикува редица произведения, показващи не само нейното владеене на румънски, италиански, немски, френски, латински, древногръцки и съвременен гръцки и руски език, но и познанието и по научни теми, нейните либерални възгледи за религията и политическите въпроси, както и таланта ѝ в представянето на собствената си гледна точка. Нейният основен възглед към света е космополитен, но тя също така работи усилено, за да направи достъпни ресурси и технологии от Западна Европа в Източна Европа и работи за еманципация на женския пол.

Умира във Флоренция на 17 ноември 1888 г.

В културата[редактиране | редактиране на кода]

Литография на Дора д'Истрия.

Нейното първо произведение La vie monastique dans l'Église orientale ("Монашеския живот в Източноправославната църква") (Брюксел 1855; 2.ed., Париж 1858), в която тя призовава за премахването на монашеските ордени. Тази книга е последвана от La Suisse allemande ("Немска Швейцария") (Женева 1856, 4 vols.; German, 2. ed., Цюрих 1860, 3 vols.), описание на Швейцария и нейния народ с пасаж, описващ изкачването на Мьонх.

В трактата Les femmes en Orient ("Жените на Ориента") (Zürich 1859, 2 vols.) тя пише за еманципацията на жените в Левант; в Des femmes, par une femme ("За жени от жена") (2. ed., Brussels 1869, 2 vols.) тя сравнява ситуацията на жените в Латинска Европа с тази на жените в Германската империя и изисква със силни думи еднакво отношение към мъжете и жените. Преди тази книга е публикувана Excursions en Roumélie et en Morée ("Пътешествия в Румелия и Морея") (Zürich 1863, 2 vols.) е публикувана. В тази книга тя се опитва да покаже, че Германия от 19 век има същата цивилизационна задача като Древна Гърция.

Тя също така публикува разказа Au bord des lacs helvétiques ("Плаване по швейцарски езера") (Geneva 1861), новелите Fylétia e Arbenoré prèj Kanekate laoshima (Ливорно 1867) и Gli Albanesi in Rumenia, история за нейното собствен род Гика от 17 до 19 век (2. ed., Florence 1873), и La poésie des Ottomans (2. ed., Paris 1877), както и редица произведения по литературна история, политика, политически, социални и религиозни въпроси, история, изкуство. Пише в известни списания като френското Revue des Deux Mondes, белгийското Libre Recherche, италианските Diritto, Antologia nuova, Rivista europea и в редица швейцарски, гръцки, румънски и американски списания.

Д'Истрия е също така и художничка. Член е на няколко научни общества като Академия деи Линчеи.

Запалена планинарка, тя се изкачва на връх Монблан в Алпите на 1 юни 1860 г. Пише описание за изкачването си на връх Мьонх в La Suisse allemande.

Албанската кауза[редактиране | редактиране на кода]

Нейната семейна история и слава, както и нейният предполагаем албански произход, са добре известни на западните читатели от мемоарите на принцеса Елена Гика Gli Albanesi in Rumenia. Storia dei principi Ghika ("Албанците в Румъния. История на принцовете на Гика").

За Дора д'Истрия (псевдонима на Елена Гика) несигурната история за албанския произход на основателя на фамилията, съживена отново след векове на латентно съществуване, се доказва като много доходна; това дава нова причина за нейното романтично включване в борбата за свобода на народите на Балканите (преди това е заела гръкофилска позиция, която по-късно изоставя. Тази позиция се дължи на нейното гръцко потекло от майчина страна и на влиянието на гръцкия и наставник Грегориос Пападопулос), както и на нейната нагласа срещу реда, създадена от дейността ѝ насочено към подкрепа на Хохенцолерните в румънското княжество, което е в ущърб на семейството й, което има големи надежди да си върне трона.[1]

Тя започва да изучава албанска история и пред 1866 г. става главният застъпник на албанската кауза в Западна Европа, въпреки факта, че никога не научава албански език.[1]

Книгата ѝ Gli Albanesi in Rumenia. Storia dei principi Ghika, която след публикуването си през 1873 г. във Флоренция кара семейството ѝ да се отрече от нея,[1][2] успявайки завинаги да отмести общественото внимание към албанската теория за произхода на семейството за сметка на арумънската теория.[1]

Тази книга е предшествана от серия от статии за националностите в Югоизточна Европа и тяхната борба за независимост. След статии за румънския (1859), гръцкия (1860) и сръбския (1865) етнос, Дора публикува през 1866 г. статия, озаглавена Албанската националност според народните песни. Изследването е преведено на албански език през 1867 г. от италиано-албанския патриот Деметрио Камарда,[3], а в увода е публикувана революционна поема, написана от албански автор и насочена към това албанците да се противопоставят на османците.[4]

Отсега нататък Дора д'Истрия става известна в албанските националистически кръгове, които използват името й, за да получат подкрепа за каузата си. Тази ситуация е взаимна и дава материал за нейните писания (най-вече кореспонденция) и тя създава отношения със значими албански патриоти като Камарда и Йероним де Рада.[3] След публикацията на Gli Albanesi in Romania... албанските националисти в Италия обявяват Елена Гика за некоронована кралица на Албания.

Тези действия забавляват Елена Гика; скоро други членове на нейното семейство са въвлечени в албанската националистическа традиция. В края на века друг член на нейното семейство, румънския писател Алберт Гика също така ще насърчи гласните искания за албанския трон.[1][3] Гика е албанското име Гийка, което се използва днес в Албания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Liviu Bordaș, Dor de Dunăre şi alte nostalgii cosmopolite - Preţul cosmopolitismului, in Observator Cultural, No. 437, August, 2008.
  2. Liviu Bordaș, Operele incomplete ale Dorei d’Istria. Istoria unei ediţii la 1870, in Caiete Critice, Bucureşti, nr. 10-11, 2008, pp. 51-56. Online at: Ghyka.net
  3. а б в Paul Cernovodeanu et al., Elena Ghica - Dora d'Istria. Online at Ghyka.net
  4. Nathalie Clayer, Origins of Albanian nationalism, Karthala, Paris, 2007, p.209, apud Paul Cernovodeanu et al., Elena Ghica - Dora d'Istria. Online at Ghyka.net

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Antonio D'Alessandri, Il pensiero e l’opera di Dora d’Istria fra Oriente europeo e Italia (Istituto per la storia del Risorgimento italiano, Biblioteca scientifica, Serie II: Memorie, vol. 54), Roma, Gangemi, 2007
  • Meyers Konversations-Lexikon. In turn, it cites as references:
    • Armand Pommier, Madame la comtesse Dora d'Istria (Brussels 1863)
    • Charles Yriarte, Portraits cosmopolites (Paris 1870)
    • Bartolomeo Cecchetti, Bibliografia della Principessa Elena Gjika, Dora D’Istria (6. Ed., Florence 1873).
  • François Buloz, Revue des deux mondes, 1875. Fragment.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]