Египетска кухня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ägyptisches Mittagessen.JPG

Египетска кухня (на арабски - مطبخ مصري) се състои от местните кулинарни традиции на Египет и отчасти на средиземноморската кухня.

Египетска кухня акцентира върху употребата на бобови култури и зеленчуци, тъй като равнината и делтата на река Нил, където се произвеждат големи количества, разнообразни и висококачествени зеленчукови култури.

Историята на Египетската кухня датира от Древен Египет. Археологически разкопки откриват, че строителите на Великата пирамида в Гиза са хранени с хляб, бира и лук, така като най-вероятно са се хранили селяните в египетската провинцията. Анализ на мумифицираните органи на тези работници показва, че хлябът е бил лепкав и груб, но в сериозни количества, като намерените в гробниците останки от хляб, потвърждава това, както и, че древният египетски хляб е правен с брашно от пшеница.

Фул медамес

Въпреки че бирата изчезва като един от стълбовете в египетския живот, след завладяването на Египет от мюсюлманите през 654 година ябълките остават основните плодове и подправка в египетските храни. Гуавата пък е основен източник на Витамин C в продължение на хилядолетия, и се използва и до днес. Много хора, приемат гуавата като Свети плодове.

Египетска кухня е изключително благоприятна за вегетарианците, тъй като тя разчита много на зеленчуковите ястия. Въпреки, че храните в района на Александрия, и бреговете на Средиземно море използват много риба и морски дарове, по-голямата част от египетската кухня се основава на храни, които растат предимно по земята.

Хляб[редактиране | edit source]

Питка „Балади“

Традиционната питка, се използва за топене в сосове и пълнене с хумус, кебап, гирос, фалафел или за приготвянето на сандвичи. Повечето питки се пекат при висока температура (450°С), вследствие на което кръглите питки се надуват драматично. След това се отваря есната страна на питката и се оформа джоб, който се пълни с различни видове плънка, и да се използва в различни ястия.

Айш Марахра (на арабски: عيش مرحرح) е египетски плосък хляб, направени от 5 -10% семена на сминдух и царевица. Той е част от традиционната храна на египетската провинция, приготвя се на място, в селските домове. Подобен е на е „Мархук“ - вид ливански хляб. Хлябовете са плоски и широки, обикновено около 50 см в диаметър, като за приготвянето им се замесва меко тесто от царевично брашно, което е ферментирало цяла нощ с мая. От тестото се оформят топки, които след това се разточат на „дискове“, и след това се пекат. Могат да се съхраняват в продължение на няколко дни в херметически затворени съдове.

Ястия[редактиране | edit source]

Кушари, сервирано в египтски ресторант
Подправки, продавани на пазар в Кайро

Египетската кухня се характеризира с ястия като Фул Медамес, Кушари, Пълнени гълъби с ориз, ястия с ориз и зеленчуци, Шаурма, Кебап, Фалафел и др. Може би най-известното египетско предястие са агнешки тестиси, които обикновено се ядат с хляб. Хляба формира гръбнака на египетската кухня. Той се консумира с почти всички ястия, като в селските райони може да се състои само от хляб и боб.

Плаваща кухня, град Асуан

В модерния Египет, правителството субсидира производството на хляб, датиращо от ерата на президента Гамал Абдел Насър, обаче, по времето на голямата хранителна криза през 70-те години на ХХ век (когато е повишена цената на хляба), премахва субсидиите, което води от своя страна до избухването на бунтове.

Едно от най-обичаните национални ястия е Кушари, преставляващо смес от ориз, леща, макарони. Древните египтяни са известни с това, че са използвали много чесън и лук в ежедневния ястия. Прясно пюре от чесън и подправки се използва в доматената салата, и при приготвяне на пикантни пълнени варени или печени патладжани. Чесънът, пържен с кориандър се добавя към ястието Мулукхия, което е популярна зелена супа, направени от ситно нарязани листа от юта, понякога с пилешко или месо от заек. Пържен лук може да бъде добавен към ястието кушари.

Напитки[редактиране | edit source]

Чаят е националната напитка в Египет, има особено положение, като дори кафето не може да му бъде съперник. В Египет чаят се нарича "шай". Чайовете, опаковани и продавани в Египет, са почти изцяло внос от Кения и Шри Ланка. Египетското правителство счита, чая като стратегическа култура, и разработва големи насаждения чай в Кения. Зеленият чай е отскоро в Египет (от края на 90-те години става достъпен) и към настоящия момент е много популярна напитка.

Египетски чай се предлага в 2 разновидности: Koshary и Saiidi. Koshary е популярен в Долен (Северен) Египет, като се приготвя по традиционния метод за запарване на черен чай в преварена вода. Почти винаги е подсладен с тръстикова захар и често е овкусен с пресни листа джоджен. Добавянето на мляко е също често срещано.

Чай

Saiidi се среща често в Горен (Южен) Египет. Той се подготвя чрез варене, в продължение на 5 минути, на силен огън. Saiidi е изключително силен чай, като приблизителното количество за една чаша е 2 чаени лъжички. Освен това се подслажда с обилно количество захар от захарна тръстика (тъй като е много горчив чай). Когато се приготви притежава много наситен черен цвят.

Чаят е много важна част от ежедневието и фолклора в Египет. Повечето хора не могат да функционират без сутрин да изпият чаша, като пиенето на напитката е задължително и след обяд. Посещениа и срещи задължително преминават пред чаша чай. Освен в домашни условия, чай се сервира в египетски чайни. Друг особено популярен чай е каркаде, който става популярна напитка и в България.

Кафето, наречен gahwa (قهوة), се счита за част от традициите при посрещане на гости в Египет. Обикновено се приготвя в малко джезве, което се нарича dalla (دلة) или ка-на-на. Сервира се в малка чашка за кафе, наречено финджан (فنجان, finjan).

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.