Елена Стефанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Стефанова
българска актриса
Родена
Починала
30 март 2010 г. (93 г.)
Брачни партньори Йордан Стефанов – фармацевт
Деца Георги
Страница в IMDb

Елена Стефанова е българска актриса, доайен на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, гр. Велико Търново.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 4 август 1916 г. във Варна. Нейния баща Цвятко Колев е строителен работник, който е мобилизиран по време на Първата световна война. Цвятко Колев е убит на бойното поле, без да види наскоро родилата се втора дъщеря Елена.

Първи стъпки в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Настават тежки дни за майката Донка Цветкова и двете ѝ дъщери. Но независимо от многото несгоди и лишения, тя успява да ги закърми с интерес и любов към театралното изкуство, като ги води често на различни постановки.

Малката Елена се запознава с майсторството на Надя Станиславска, Александра Янева, Христо Динев, превърнали се по-късно в нейни кумири. В Лятния театър и Морската градина тя гледа постановката „Ревност“ от Арцибашев.

Дванадесетгодишната Елена е очарована и омаяна от магнетизма на знаменития Сава Огнянов. Осмелява се да изтича на сцената и да му поднесе букет цветя. Този спомен остава вечно жив в нейното съзнание.

По същото време семейството сменя квартирата и се премества близо да театъра. Оказва се, че много от актьорите живеят там. Познанството ѝ с тези хора, ѝ позволява често да се вмъква в театъра и да наблюдава репитициите, както и да не пропуска постановките. Дори строгият директор Иван Янев е благосклонен към младата зрителка, а персоналът и актьорите я приемат като свой човек.

Актрисата Мара Пенкова дава първите напътствия за простотата и естественост в ролите. Надя Станиславска дава първите уроци по сценичен грим. А Елена дори на дочакала да се дипломира в гимназията, защото бързала към сцената.

Семейството е сполетяно от нещастие – сестра ѝ Богданка заболява и умира. Елена е изправена пред дилемата дали да остане при самотната си майка или да продължи наченатия път на актриса. Донка Цветанова е убедена в таланта на своята дъщеря, а тя е покровителствана от артистичното семейство Мара Пенкова и Давид Георгиев. Тя разрешава на Елена да замине с пътуващия театър „Народна студия“ на Георги Костов. Театралният сезон е 1931 – 1932 г., Елена е само на 16 години. Нейни колеги са Пенка Василева, Милка Габровска, Стефан Караламбов. Обявени са гастроли на големия актьор от Народния театър Иван Димов.

Професионални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Първите ѝ стъпки на професионална сцена са плахи, тя играе незначителни роли. По-голямо самочувствие придобива от участието си като невестата в „Три пъти венчани“ от Ана Николаева.

Самоувереността ѝ се стопява, когато на сцената се среща с актьорското майсторство на театралния колос по това време Иван Димов в ролята на Разколников от „Престъпление и наказание“.

Завръща се във Варна при майка си, която винаги определя като светица. Настъпва тежък период и за двете, затова решават да се преместят в София. Там Елена кандидатства за работа в театър „Одеон“. Директорът Стефан Пенчев и режисьорът Тачо Танев много критично оглеждат младата жена и не крият възхищението си от нейната младост и красота на лицето, изразителните очи, дълбокият и топъл глас, елегантната фигура. Двамата опитни театрали решават да проверят таланта ѝ. След направеното събеседване, Елена Цветкова е назначена на работа.

С добрата заплата, която получава успява да се грижи и за майка си.

Срещата на Елена с режисьора Тачо Танев се оказва много полезна за бъдещата ѝ творческа дейност. Това е период на усъвършенстване на младата актриса. Ролите, които все още изпълнява са второстепенни, но само след една година Елена вече играе "Лизистрата" на Аристофан, постановка на гост-режисьора Боян Дановски. Вестниците от този период я нареждат сред първите сили на театъра, непосредствено след Мими Балканска и Тинка Краева.

За Елена Цветкова се говори с уважение сред българския театрален елит. Получава официална покана от Народния театър "Иван Вазов". Но предаността ѝ към театър "Одеон" я възпира да приеме примамливото предложение.

На 27 септември 1936 г. се открива новият театрален сезон в театър „Одеон“. Зареждат се нови роли:

  • играе Естел в „Джазбенд и китара“
  • играе Рита в „Елате на първо число“ от бекефи
  • Мими Братияну в „Баща, син и тя“ от Луи Верньой

Героините, в чиито роли се превъплащава, са близки до нейната същност и природа – млади момичета, пристъпили прага на живота, рано узрели за любовта, без да са порочни, с прелестна външност и дълбоко емоционални.

В началото на април 1938 г. настоятелството на най-старата културно-просветна институция във Велико Търново, читалище "Надежда" кани вече известната и нашумяла софийска актриса Елена Цветкова да гостува в представленията на читалищния театър. Поканата е настойчива и тя се отзовава с готовност. Участва в комедията „Дружество за защита на мъжете“. След това софийският театър „Одеон“ гостува във Велико Търново с комедията „Елате на първо число“ с главни женски роли, изпълнени от Рина Пенчева и Елена Цветкова.

Театралният сезон 1938 – 1939 Елена Цветкова започва в Русенски общински театър . Веднага ѝ е поверена ролата на Албена в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Преместването ѝ в Русе е свързано с назначаването на Тачо Тончев за директор-режисьор на общенския театър в града. Само за един сезон актрисата изиграва 12 роли – централни, сериозни, разнообразни и много отговорни.

След Русенския период се установява във Великотърновския театър. В старата столица е омъжена за фармацефта Йордан Стефанов, възпитаник на Страсбургски университет и от Цветкова става Стефанова /както е известна и до днес/.

През 1946 – 1947 самодейният театър към читалище „Надежда“ се поема от Кирил Кацаров, който кани актрисата да подкрепи състава с авторитета и професионализма си. Сезонът е открит с пиесата „Без вина виновни“ от Иван Радоев, в която Елена Стефанова изпълнява ролята на Нина Павловна Кручинина. Тя е сърцето и душата на трупата.

През сезон 1949 – 1950 играе в Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенския драматичен театър]]. Работи под режисурата на директора Любен Калинов. Ролите ѝ са разнообразни, многобройни и привлекателни.

През 1952 г. във Велико Търново се поставя началото на професионален драматичен театър. За директор е назначен младият и амбициозен артист Никола Шиваров, чиято първа задача е да отиде в Сливен и да покани талантливата актриса Елена Стефанова, която приема предизвикателството, работи усърдно и заема водещо място в трупата. Най-известните ѝ роли са:

  • Маргарет Чалмерс в „Кражба“ от Джек Лондон,
  • царица Теодора в „Към пропаст“ от Иван Вазов, постановка Константин Кисимов,
  • Мария Платонова в „Сама“ от Самуил Альошин,
  • Старата Нискавуори в „Жените от Нискавуори“ от Хела Вуолийоки,
  • Ирина Радионова в „Царска милост“ от Камен Зидаров, постановка на Кръстьо Мирски,
  • Графиня Дюпон-Дюроф в „Пътник без багаж“ от Жан Ануи,
  • Фелисата Кукушкина в „Доходно място“ от островски и много други.

На 4 февруари 1967 г. великотърновската публика празнува нейния 50-годишен юбилей и 25 години сценична дейност. Празнинството е незабравимо както за Елена Стефанова, така и за публиката. Тя е наградена с орден „Червено знаме на труда“ – висока правителствена награда от времето на социализма.

През 1970 г. Елена Стефанова отново е в Русе. През 1986 г. русенската общественост тържествено чества нейната 70-та годишнина. Юбилеят е отбелязан с пиесата на Стефан Цанев „Животът – това са две жени“.

Ролите на Елена Стефанова са театрални, телевизионни и на киноекрана. Тя твори в много градове от страната – Варна, София, Русе, Сливен, Бургас, но остава емблема на Великотърновския театър.

На 22 март 1997 г. – празника на града, с решение на Общинския съвет, за високия професионализъм, талант и принос за създаване и развитие на „Драматично-музикален театър „Константин Кисимов“ “, Елена Стефанова е обявена за почетен гражданин на града.

Повече от 30 години от своя живот посвещава на Велико Търново и неговата публика. На 90-годишна възраст откликва на поканата на режисьора Николай Николаев в спектакъла „Третото българско царства и половина“ от Любомир Пеевски.

Знаменитата Елена Стефанова умира в дома си на 30 март 2010 г. на 93-годишна възраст.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Три пъти венчани“ от Ана Николаева – невестата
  • „Лизистрата“ на Аристофан
  • „Джазбенд и китара“ – Естел
  • „Елате на първо число“ – Рита
  • „Баща, син и тя“ от Луи Верньой – Мими Братияну
  • „Дружество за защита на мъжете“
  • „Елате на първо число“
  • „Албена“ на Йордан Йовков – Албена
  • „Без вина виновни“ от Иван Радоев – Нина Павловна Кручинина
  • „Кражба“ от Джек Лондон – Маргарет Чалмерс
  • „Към пропаст“ от Иван Вазов – царица Теодора
  • „Сама“ от Самуил Альошин – Мария Платонова
  • „Жените от Нискавуори“ от Хела Вуолийоки – старата Нискавуори
  • „Царска милост“ от Камен Зидаров – Ирина Радионова
  • „Пътник без багаж“ от Жан Ануи – Графиня Дюпон-Дюроф
  • „Доходно място“ от Островски – Фелисата Кукушкина
  • „Животът – това са две жени“ на Стефан Цанев
  • „Свекърва“ на Антон Страшимиров – Костанда
  • „Босилек за Драгинко“ на К. Илиев – баба Злата, държавната жена
  • „Майка на всички“ на Георги Караславов – Вида
  • „О, щастливи дни“ от Самюел Бекет – Уийни
  • „Птиците на нашата младост“ на Й. Друца – леля Руца
  • „Последните“ на Максим Горки – Федося
  • „Третото българско царства и половина“ от Любомир Пеевски – Майка България.

ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Копродукции Роля
2008 Военен кореспондент баба Въла
1991 Здравей, бабо! Чоко
1984 Откога те чакам учителката
1980 Нощните бдения на поп Вечерко
1978 Златният ключ
1977 Година от понеделници
1975 Легенда за върха
1972 Татул Мариола
1972 10 дни неплатени Добрева, майката на Иван
1971 Откраднатият влак България / СССР селянката
1968 Първият куриер – („Первый курьер“) СССР / България
1964 Конникът

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганева – Митова Катя, „Великотърновки от традицията към вечността“, Велико Търново, 2009 г., с. 90 – 98
  • Васев Василен, „В зенита на майсторството“, Поглед, №7, 13 февруари 1967 г.
  • Зидаров Камен, „Един заслужен юбилей“, Народна култура, №5, 4 февруари 1967 г.
  • Николова Лиляна, „Неподправеното обаяние на таланта. Народната артистка Елена Стефанова на 70 години“, „Борба“ (В.Търново), № 104, 30 авгу 1986 г.
  • Васев Василен, „Елена Стефанова – театрален портрет“, С. 1976 г.
  • „80-годишната актриса стана 37-ият почене гражданин на Велико Търново“, „Дума“, № 68, 24 март 1997 г.ст

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]