Закон за защита на македонската национална чест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Закон за защита на македонската национална чест
— недействащ —
Статут на съда за нарушаване на закона, публикуван във вестник „Нова Македония“, № 28, от 3 януари 1945 г.
Статут на съда за нарушаване на закона, публикуван във вестник „Нова Македония“, № 28, от 3 януари 1945 г.
Юрисдикция Социалистическа федеративна република Югославия
В сила от 1944 г.
В сила до 1948 г.

Законът за защита на македонската национална чест е специален наказателен закон, приет от правителството на Социалистическа република Македония на второто му заседание между 28 и 30 декември 1944 година. С него президиумът на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ) създава извънреден съд за прилагането на този закон, който влиза в сила през 1945 г.[1][2][3][4] Това решение е взето на втората сесия на това събрание на 28–31 декември 1944 г.[5]

Трибуналът е трябвало да съди „сътрудниците на окупаторите, които са предали македонското национално име и македонската национална чест“, като част от опит за разграничаване на новата македонска идентичност от тази в съседна България, а в исторически план от българската общност в Османската империя, от която и двата народа са били част.[6][7] Въпреки че някои изследователи допускат, че законът остава в сила до 1991 г. и обявяването на независимостта на днешна Северна Македония от бивша Югославия, е по-вероятно той да действа до 1948 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Целта на закона е била да разграничи новата македонска нация от България, тъй като разграничаването от българите се е разглеждало като потвърждение, че македонците са отделна етническа общност. В Югославска Македония е било забранено на местните жители да провъзгласяват българска идентичност, а използването на книжовния български език също е било забранено.[8] Само мигранти от т. нар. Западни краища са имали право да се обявяват за българи, но поради традиционната българофобия в Сърбия и Югославия и там много от тях избират да се обявяват за югославяни.[9]

Прилагане и функция[редактиране | редактиране на кода]

На 03 януари 1944 г. официалният комунистически вестник Нова Македония публикува новоприетия Закон за съдене на престъпления срещу македонската национална чест. Законът предвижда редица санкции: лишаване от граждански права, лишаване от свобода с принудителен труд, конфискация на имущество, а в случаите, когато се е смятало, че обвиняемият може да бъде осъден на смърт, било предвидено те да бъдат предадени на „компетентен съд“.[10] Този закон не само е прецедент в Европейската правна история, като подобно законодателство не е било приемано дори в подлаганата на насилствени германизация и италианизация през войната Народна република Словения, но и по него не са преследвани сърбоманите в Народна република Македония, част от които участват във и подкрепят противокомунистическото Четническо движение, докато дори и в окупираната от Италия и Албания Западна Македония са били преследвани "сътрудници на българските окупатори".

Въздействие[редактиране | редактиране на кода]

Законът позволява осъждането на югославски граждани от СР Македония за сътрудничество от Втората световна война с българските власти, окупирали македонската територия на Кралство Югославия като една от страните на Оста, за пробългарски симпатии и за противопоставяне на новата македонска нация - процес на изграждане.[11][12] Това било разглеждано като оспорване на статута на Македония като част от новата комунистическа социалистическа федеративна република Югославия и като борба за концепцията за независима Македония, предвидена от ВМРО.[13][14] Около 100,000 т.нар. бугараши са затворени или репресирани за нарушения на закона и над 1,260 са убити в средата на 1940-те.[15][16] Това били широко рекламирани шоу-процеси, вместо да бъдат отдадени на правосъдието.[17] Докато периодичните съдебни процеси продължават през целия период на действие на закона, по-голямата част от тях се провеждат в края на 40-те години.[18] Законът повлиява на новите поколения да израснат със силни антибългарски настроения[19][20] които се увеличават до ниво на държавна политика.[21] Някои жертви са били активисти, които са се опитвали да реализират по различен начин идеята за независима Македония, потенциално повлияна от българофилските наклонности. Сред тях са били Методия Андонов,[22] Спиро Китинчев, Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров.[23][24]

Модерен период[редактиране | редактиране на кода]

Някои историци смятат, че този закон е отменен едва през 1991 г.[25][26][27] въпреки че това по-скоро става през 1948 година.[28] Според българския евродепутат Андрей Ковачев да си българин в Северна Македония е удар в сърцето на концепцията за македонска нация. За него все още се мълчи за редица антибългарски исторически събития, включително този закон.[29]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kostov, Chris. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996. Peter Lang, 2010. ISBN 9783034301961. с. 84-85. Furthermore, between April and August of 1945, the Court for the Defence of the Macedonian National Honour was set up by Yugoslav authorities, and its targets were Macedono-Bulgarian intellectuals who openly expressed their Bulgarian identity. Writers, lawyers, journalists, doctors, teachers, priests and other prominent people received death sentences or prison terms. Mayors and other administrators during the Bulgarian regime were sentenced to death. 1,260 prominent Macedono-Bulgarians were killed by these farce processes. In 1946, Dimitar Gyuzelev, Yordan Chkartov and Dimitar Chkartov were sentenced to death, whereas seventy-four other Macedono-Bulgarian nationalists led by Angel Dimov were sentenced to jail for plotting to join Vardar Macedonia to Bulgaria.
  2. Stojčev, Vanče. Bugarskiot okupaciski sistem vo Makedonija, 1941-1944. Grigor Prličev, 1996. ISBN 9789989661310. Подоцна, Президиумот на АСНОМ формирал и Суд за судење на злосторствата против честа на македонскиот народ и за казнување лица што ја извалкале македонската национална чест за време на окупацијата.
  3. Битовски, Крсте, Панов, Бранко. Историја на македонскиот народ, Том 3. Institute of National History, 2003. ISBN 9989624763. Президиумот на АСНОМ со посебно решение формирал Суд за судење на престапите против македонската национална чест.
  4. Makedonski arhivist, Volumes 11-12. Društvo na arhivskite rabotnici i arhivite vo SR Makedonija, 1981. Судот за судење по престапите против македонската национална чест е формиран со решение на Президиумот на Народното собрание на Македонија (ACHOM).
  5. Гласник на Институтот за национална историја, Volume 19. Institute of National History, 1975. с. 59. На 30 декември 1944 година со решение на Президиумот на АСНОМ се создава суд за судење на престапи извршени против македонската национална чест.
  6. Кочанковски, Јован,Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македонија (1941–1945), том 2: 1944–1945. с. 427.
  7. To make sure that not only those sympathizers of the Bulgarian orientation who had committed war crimes could be held responsible, the new crime of "violation of the Macedonian national honour" was introduced and a special court set up. According to a Macedonian historian: "this court... put on trial those violations of national honour which cannot be qualified as treason, or as support of the occupier in his war crimes." For more see: Stefan Troebst, Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001; ausgewählte Aufsätze; (2007) Oldenbourg, p. 255, ISBN 3486580507.
  8. In the interwar period, Serbian was imposed as the official Macedonian language and the use of Bulgarian was forbidden. The Macedonian partisans established a commission to create an “official” Macedonian literary language (1945), which became the Macedonian Slavs' legal “first” language, with Serbo-Croatian a recognized “second” and Bulgarian proscribed. For more see: D. Hupchick, The Balkans: From Constantinople to Communism, (2002) Springer, p. 430, ISBN 0312299133.
  9. Георги Фотев, Другият етнос (1994) Акад. изд-во "Марин Дринов", БАН, София, ISBN 9544303197, стр. 130.
  10. Стефан Карастоянов, Балканите - политикогеографски анализи (2002) География и геополитика, Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", ISBN 954-07-1678-0, стр. 124.
  11. Moulakis, Athanasios. The Controversial Ethnogenesis of Macedonia. // European Political Science 9 (4). December 24, 2010. DOI:10.1057/eps.2010.72. с. 495–510. Посетен на December 20, 2020. Residual Bulgarian sympathizers were persecuted under the 'law for the protection of Macedonian national honor.
  12. Wieland, Carsten. One Macedonia With Three Faces: Domestic Debates and Nation Concepts. // InterMarium 4 (1). Columbia University Press, 2000-2001. Посетен на December 20, 2020. Since the foundation of the Yugoslav republic this construction was conducted in haste and hurry: “National language, national literature, national history and national church were not available in 1944, but they were accomplished in a short time. The south-east-Slavic regional idiom of the area of Prilep-Veles was codified as the script, normed orthographically by means of the Cyrillic Alphabet, and taken over immediately by the newly created media.” And the people have been patching up the national history ever since. Thus, they are forming more of an “ethnic” than a political concept of nation.
  13. Roudometof, Victor. Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 9780275976484. с. 104. Additionally, some 100,000 people were imprisoned in the post-1944 period for violations of the law for the "protection of Macedonian national honor", and some 1,260 Bulgarian sympathizers were allegedly killed.
  14. The Law for the Protection of Macedonian National Honour was passed in 1945. The act allowed the sentencing of citizens for collaboration, pro-Bulgarian sympathies, and contesting Macedonia’s status within Yugoslavia. The latter charge was used to sentence Metodij Andonov-Čento who opposed the authorities’ decision to join the federation without reserving the right to a secession and criticised it for not putting enough emphasis on Macedonian culture. For more see: Communist dictatorship in Macedonia. The Socialist Federal Republic of Yugoslavia (1945-1992). Communist crimes. Estonian Institute of Historical Memory.
  15. Bulgarian sources assert that thousands lost their lives due to this cause after 1944, and that more than 100, 000 people were imprisoned under the law for the protection of Macedonian national honour 'for opposing the new ethnogenesis'. 1,260 leading Bulgarians were allegedly killed in Skopje, Veles, Kumanovo, Prilep, Bitola and Stip... For more see: Hugh Poulton, Who are the Macedonians? C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340, p. 118.
  16. John Phillips, Macedonia: Warlords and Rebels in the Balkans. (2004) I.B. Tauris (publisher), ISBN 186064841X, p. 40.
  17. To make the population understand better that the Vardar river was now flowing against Bulgaria, show trials were also used: courts were established in early 1945, to try offences against ‘Macedonian national honour’. During these highly publicized trials, with Lazar Mojsov acting as the public prosecutor, many real (or imaginary) collaborators and pro-Bulgarians were sentenced to death for having betrayed their motherland. These parodies of justice, however, caused very soon a considerable amount of dissatisfaction in Macedonia. In August 1945,Pavel ˇSatev, then minister of justice, confided to a British official that the courts had to be dissolved; he also felt obliged to acknowledge that the main problem was the lack of ‘properly trained jurists’. For more see: Dimitris Livanios, The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949, OUP Oxford, 2008, ISBN 0191528722, p. 202.
  18. Bulgarian sources assert that thousands have lost their lives since 1944, with over 100,000 being imprisoned under 'the law for the protection of Macedonian national honour' for opposing the new ethnogenesis. However, while occasional trial continued throughout the life of Communist Yugoslavia, the vast bulk took place in the late 1940s. For more see: Dejan Djokić, Yugoslavism: Histories of a Failed Idea, 1918-1992, C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, p. 122.
  19. Yugoslav Communists recognized the existence of a Macedonian nationality during WWII to quiet fears of the Macedonian population that a communist Yugoslavia would continue to follow the former Yugoslav policy of forced Serbianization. Hence, for them to recognize the inhabitants of Macedonia as Bulgarians would be tantamount to admitting that they should be part of the Bulgarian state. For that the Yugoslav Communists were most anxious to mold Macedonian history to fit their conception of Macedonian consciousness. The treatment of Macedonian history in Communist Yugoslavia had the same primary goal as the creation of the Macedonian language: to de-Bulgarize the Macedonian Slavs, and to create an national consciousness that would inspire identification with Yugoslavia. For more see: Stephen E. Palmer, Robert R. King, Yugoslav communism and the Macedonian question, Archon Books, 1971, ISBN 0208008217, Chapter 9: The encouragement of Macedonian culture.
  20. The Serbianization of the Vardar region ended and Yugoslavization was not introduced either; rather, a policy of cultural, linguistic, and “historical” Macedonization by de-Bulgarianization was implemented, with immediate success. For more see: Irina Livezeanu and Arpad von KlimoThe Routledge as ed. History of East Central Europe since 1700, Routledge, 2017, ISBN 1351863428, p. 490.
  21. In Macedonia, post-WWII generations grew up "overdosed" with strong anti-Bulgarian sentiment, leading to the creation of mainly negative stereotypes for Bulgaria and its nation. The anti-Bulgariansim (or Bulgarophobia) increased almost to the level of state ideology during the ideological monopoly of the League of Communists of Macedonia, and still continues to do so today, although with less ferocity... However, it is more important to say openly that a great deal of these anti-Bulgarian sentiments result from the need to distinguish between the Bulgarian and the Macedonian nations. Macedonia could confirm itself as a state with its own past, present and future only through differentiating itself from Bulgaria. For more see: Mirjana Maleska. With the eyes of the "other" (about Macedonian-Bulgarian relations and the Macedonian national identity). In New Balkan Politics, Issue 6, pp. 9–11. Peace and Democracy Center: "Ian Collins", Skopje, Macedonia, 2003. ISSN 1409-9454.
  22. Macedonia, FYR (Yugoslavia). // Macedonia, FYR (Yugoslavia) | Communist Crimes. Посетен на 2021-01-10. The Law for the Protection of Macedonian National Honour was passed in 1945. The act allowed the sentencing of citizens for collaboration, pro-Bulgarian sympathies, and contesting Macedonia’s status within Yugoslavia. The latter charge was used to sentence Metodij Andonov-Čento who opposed the authorities’ decision to join the federation without reserving the right to a secession and criticised it for not putting enough emphasis on Macedonian culture. For more see: Communist dictatorship in Macedonia. The Socialist Federal Republic of Yugoslavia (1945-1992). (на английски)
  23. Together with the mass murders without trial and sentences in the end of 1944 and all throughout 1945, the communist authorities organize legal processes against the leading Bulgarian intelligentsia. Among the first accused are: D. Gyuselev, doctor of philosophy from Doiran; eng. D. Tchkatrov from Prilep; eng. Spiro Kitintchev fom Scopje; Dr. Robev from Bitola ... and thousands of their coactivists and followers from the whole Vardar Macedonia... Now, to the "Macedonian court" people are brought under the "Law for the Macedonian honour". Every one who considers himself Bulgarian or thinks that the history, language and the nationality of the Slavonic population in Macedonia are Bulgarian, automatically is attacked by the strict prosecution paragraphs of this anti-Bulgarian law with the accusation that he works against "the people and the state", that he is enemy of "new Yugoslavia", of the brotherhood and unity of the "Yugoslav people" and so on For more see: Гоцев, Димитър, Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, Македонски научен институт, 1998, p. 37.
  24. За да се даде някаква законна форма на жестокото гонение на българщината, бе измислен един странен Закон за съдене на престъпленията против македонската национална чест. Неговата цел бе: да накаже всички проявени българи, като ги обхване с формулата "за... по всевъзможни начини на соработуванье со окупаторот...", та по тоя начин "го извалкаа македонското национално име и македонската чест". Изразът "по всевъзможни начини на сътрудничество с окупатора" обхваща всяка проява на българско съзнание като например: а) неописуема радост при пристигането и посрещането на българските войски през май 1941 г. в Македония; б) устройване на народностни тържества по случай годишнини на заслужили за българската кауза дейци – възрожденци, революционери и др.; в) изнасяне на беседи за важни исторически събития за българския народ изобщо или за местните българи изгонване на гръцките владици, изграждане на черкви и училища и пр.; г) чествуване на заслужили живи дейци и т.н. С други думи – всичко, което обхваща проявите на национален живот на българщината в Македония. Това става още по-ясно, като се има предвид член 2 от закона, който подчертава, че по този закон ще бъдат съдени лица, чиито дела "не могат да бъдат квалифицирани като предателстно или като помагане на окупатора при вършенето на военни злодеяния". Тогава кои са тия дела на сътрудничество с "окупатора"? Само националните. За такива дела се осъждат хората до 10 години затвор, принудителна работа и конфискация на имотите. 26. Съдебни процеси срещу проявени местни дейци на българщината. Б) Първите процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци. В глава 22 обстойно разгледахме дейността на националните сили срещу македонизма през Втората световна война. Там пролича голямото родолюбие на тия сили, начело на които стояха споменатите многократно дейци д-р Димитър Гюзелов, доктор по философия от Дойран, Димитър Чкатров от Прилеп, инженер, и видният скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопйе, женевски възпитаник. На 28 май започна и трая до 2 юни 1945 г. съдебен процес срещу тримата патриоти и техните съратници под шаблонното обвинение "соработници на окупаторот". Тъй като в гл. 19 и 22 подробно се запознахме с тяхната дейност през сюблимните дни на разгрома на кралска Югославия и през следвашите три и половина години на българското управление в Македония, тук ще отбележим само, че за цялото си народностно дело получиха смъртни присъди. И не само те. За да се получи по-пълна представа за тях като български патриоти и за мащаба на тяхното жертвоприношение пред олтара на българщината, ще дадем кратки биографичии бележки за всекиго от тях. Вижте: Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 149.
  25. Вплоть до начала 90 - х годов действовал закон о македонской национальной чести, предусматривающий тюремное заключение каждого, кто "осмеливался ощущать себя болгарином". For more see: Валентина Владимировна Марьина как редактор, Национальная политика в странах формирующегося советского блока, 1944-1948, (2004) Российская Академия Наук, изд. Наука, ISBN 5020098647, стр. 492.
  26. Вардарска Македония влиза в състава на Федеративната народна република Югославия като отделна единица под името Народна (по-късно Социалистическа) република Македония. Там с пълна сила се развихря македонизмът, въздигнат от верните на Тито скопски сърбокомунисти до ранга на държавна доктрина. Веднага след създаване на НР Македония там започват небивали репресии срещу всичко българско и срещу всички лица с българско национално самосъзнание. Те са натиквани в затвори и концентрационни лагери и са избивани без съд и присъда. Чак до началото на 90-те години там действа т.нар Закон за македонската национална чест, предвиждащ затвор за всеки, който се осмелява да се чувства българин. For more see: Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Македонски научен институт, превод от полски - Димитър Димитров, София, 2001, стр. 129.
  27. As admits Bozhidar Dimitrov, a well-known opponent of the Macedonian national identity and who is now deceased, there is no such law now. In 2009, [Bulgarian historian then Minister responsible for the Bulgarians abroad] he addressed the Committee for human rights, religions, complaints and petitions [in Bulgarian Parliament] when he filed a petition in support of the harassed Bulgarians in then Republic of Macedonia. Among other things, Bozhidar Dimitrov said the following at the Bulgarian parliament. “In Macedonia there has been (I investigated about how long it was into force – from June 1945 until 1991) a Law of Macedonian national conscience”. For more see: Razvigorov claims falsely without checking first as Macedonia has no law on Macedonian national honor. 16 January 2020, Fact-checking; Meta.mk.
  28. Управување со Дигиталната Безбедност и Анонимност, Жарко Ѓуров и Лилјана Ацковска. Закон за Македонската национална чест - UDBAMK.
  29. А. Ковачев: Да си българин в Македония, е удар в сърцето на концепцията за македонска нация. Интервю на Ана Кочева от 06.08.2012г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония