Направо към съдържанието

Зубовце (община Врабчище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зубовце (Община Врабчище))
Тази статия е за положкото село. За кумановското вижте Зубовце (община Куманово).
Зубовце
Зубовце
— село —
Изглед към Зубовце
Изглед към Зубовце
41.8294° с. ш. 20.8778° и. д.
Зубовце
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаВрабчище
Географска областГорни Полог
Надм. височина558 m
Население762 души (2002)
Пощенски код1234

Зубовце или Зубовци (среща се и книжовната форма Зъбовци, изписвана до 1945 Зѫбовци, (на македонска литературна норма: Зубовце; на албански: Zuboci, Зубоци) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

Селото е разположено по протежение на Зубовски Поток на надморска височина от 556 метра. Селото има три основни водоизточника: „Захарски“, „Калапетроец“ и „Лапнимушица“. Площта на селото е доста голяма. Нивите са разположени в източната равнинна част като: Долен Чес, Капркойца, Кръш, Мал П'т, Чапрага, Дапче, Дренец, Кобел, Манастирско, Под лаг, Кара Зела, Голема нива, Клукоо, Лазец, Крило, Бунарце, Цигалче, Орашлика, Крепи Куќица, Пскърсник и Калишаноец. Ливадите са разположени на местата: „Слатина и Ливадже“, а горите са в местността „Костур-Самар“ над селото. [1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Българки в народна носия от Зубовце. Пощенска картичка от началото на ΧΧ век
Писмо за малтретирането на зубовчани от спахията Яшар Карпус, 10 септември 1908 г.

В края на XIX век Зубовце е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зубовци има 720 жители българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 100 къщи в селото през 1889 година признават Цариградската патриаршия.[3] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 62 ученици, от които 12 ученички и 50 ученици с 1 учител.[5]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 42 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зубовци има 416 българи екзархисти и 336 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[7]

При избухването на Балканската война 8 души от Зубовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Зубовце е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 109 къщи със 705 жители българи.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 762 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 478
албанци 223
турци 58
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Зубовце
  • Аврам Симов Мойсов, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20. IX. 1912 г. – неизвестно[11]
  • Александар Настески (р. 1948), художник от Северна Македония
  • Георги Кипров Попов, македоно-одрински опълченец 21-годишен; хлебар; II отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 23. IX. 1912 г. – неизвестно[12]
  • Иван Илиев Богоев, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[13]
  • Йосиф Мартинов Стефанов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[14]
  • Миле Николов Иванов, 25-годишен македоно-одрински опълченец, IV отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина 1. X. 1912 г. – неизвестно; ранен на 17. VI. 1913 г.; орден „За храброст“ IV степен[15]
  • Найдо Милошов (1881 – 3.XI.1907), български революционер от ВМОРО от 1901 година, четник на Иван Наумов Алябака[16], убит от башибозук при Опила[17]
  • Найдо Стоянов Иванов, македоно-одрински опълченец 30-годишен; бозаджия; II отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 18. IX. 1912 г. – 26.I.1913 г. убит[18]
  • Светозар Илиев Йосифов, 20-годишен македоно-одрински опълченец; бозаджия; IV отделение; 1-ва рота на 2-а Скопска дружина; 1. X. 1912 г. – неизвестно[19]
  • Тане Павлев, 22-годишен македоно-одрински опълченец;шивач; 1-ва рота на 11-а Серска дружина; 28. X. 1912 г. – 10. VIII. 1913 г.[20]
  • Томе Серафимовски (1935 – 2016), скулптор от Северна Македония, академик

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Паметник на Свети Наум Охридски Чудотворец в двора на църквата „Свети Тома“ дело на скулптора Томе Серафимовски
    Паметник на Свети Наум Охридски Чудотворец в двора на църквата „Свети Тома“ дело на скулптора Томе Серафимовски
  • Бюст, посветен на ктитора Томе Серафимовски в двора на църквата „Свети Тома“
    Бюст, посветен на ктитора Томе Серафимовски в двора на църквата „Свети Тома“
  • Мемориал на комунистически партизани.
    Мемориал на комунистически партизани.
  • Църквата „Света Марина“
    Църквата „Света Марина“
  • Надписът над входната врата на църквата „Света Марина“ зографисана в 1866 от страна на зограф Иван Илиев от село Галичник и в 1872 от зограф Аврам Дичов от Тресонче
    Надписът над входната врата на църквата „Света Марина“ зографисана в 1866 от страна на зограф Иван Илиев от село Галичник и в 1872 от зограф Аврам Дичов от Тресонче
  • Църквата „Свети Никола“
    Църквата „Свети Никола“
  • Църквата „Свети Тома“
    Църквата „Свети Тома“

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Трифуновски, Йован Ф. (1976) (на френски език). Полог (Etudes Anthropogeographiques) (1 издание). Белград: Сръбска академия на науките и изкуствата.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  6. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  9. ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 25.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 644.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 294.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зубовце_(община_Врабчище)&oldid=12241438“.