Казаци

Не бива да се бърка с казахи.

„Завръщане на победителите (казак със знаме)“. Юзеф Брандт, полски художник (1841 – 1915)

Казаците (на украински: козаки; на руски: казаки; на полски: kozacy) са исторически и културно обособена славяноезична група (съсловие), населявала степната зона на Източна Европа.

Наименоманието „казаци“ е споменато за пръв път в документ от 1395 г. Произлиза от тюркската дума quzzaq („авантюрист“ или „свободен човек“).

Първоначално името казаци се използва за полунезависими монголски групи, населяващи днешна Южна Украйна в началото на 15 век. Названието се пренася върху емигрантите от славянски произход, бягащи от налагащото се в Украйна и Жечпосполита крепостничество в рядко населените територии северно от Черно и Каспийско море, включително в Кубан, а впоследствие и в Южна Украйна.

През 16 век те се консолидират около няколко центъра – (Дон, Яик, Волга, Днепър и Запорожие), които се превръщат във фактически независими военизирани републики. Така например, през 1649 г. запорожците се вдигат на въстание срещу Жечпосполита, което завършва с формирането на тяхна собствена държава – Казашко хетманство.

Казашките общности са силно военизирани и през този период основна тяхна дейност е грабежът на съседните земи. Обект на нападенията им стават всички техни съседи – Жечпосполита, Великото московско княжество, Османската империя и нейното васално Кримско ханство. Казаците редовно нападат западното крайбрежие на Черно море, като при похода им от 1615 г. достигат до предградията на Константинопол.

Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава, създавайки, например, регистърното казачество като официална държавна военна структура и обособено съсловие. Напрежението между казаци и поляци обаче нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото Въстание на Богдан Хмелницки, след което казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Москва и създават Казашкото хетманство.

Поставени под московска протекция, казаците първоначално възстановяват свободите си, но с времето това постепенно се променя. В края на 18 век казашките държави са присъединени към територията на Руската империя. Въпреки това казаците запазват известни привилегии, а по-високопоставените са включени в руското дворянство. Те играят важна роля в колонизацията на Кавказ, Сибир и Средна Азия, а казашките подразделения съставляват важна част от руската армия. По време на Руската гражданска война основната част от донските казаци воюват срещу болшевиките, а украинските – за независима Украйна (Украинска народна република).

„Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. Иля Репин, 1880

Вижте също

• Слободска Украйна
• Запорожка Сеч (Запорожка долна войска)
• Регистърно казачество
• Казашко хетманство
• Запорожки казаци
• Донски казаци

Източници

• Енциклопедия Британика, 2004

Външни препратки

• Казачеството – исторически щрихи, Венцислав Каравълчев
• ((en)) История на украинските казаци
• ((en)) Запорожките казаци
• ((en)) История на казаците Архив на оригинала от 2014-07-18 в Wayback Machine.
• ((en)) Украинските казаци Архив на оригинала от 2004-04-10 в Wayback Machine.
• Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г, снимка на Пейо Колев в lostbulgaria.com

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cossack в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​