Кимон Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 20:04, 28 февруари 2010 на Nk (беседа | приноси) (Премахнати редакции на 213.226.51.202 (б.), към версия на Jingiby)
Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Кимон Георгиев (революционер).
Кимон Георгиев
български политик
Роден
Кимон Георгиев Стоянов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационален военен университет
ПартияНароден сговор
Демократически сговор
Звено
Отечествен фронт
НаградиГерой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
Кимон Георгиев в Общомедия

Подполковник Кимон Георгиев Стоянов е български военен и политик. Той на два пъти е министър-председател на България - първият път от 19 май 1934 до 22 януари 1935, а вторият — от 9 септември 1944 до 23 ноември 1946 и достига до звание генерал-полковник. Георгиев е народен представител в 21-во (1923-1927), 22-ро (1927-1931) и 26-то (1945-1946) Обикновено Народно събрание, в 6-то Велико Народно събрание (1946-1949) и в 1-во (1950-1953), 2-ро (1954-1957), 3-то (1958-1961) и 4-то (1962-1965) Народно събрание.

Биография

Кимон Георгиев завършва Военното училище в София през 1902. Участва в Балканските войни като командир на рота и в Първата световна война като командир на дружина. През 1916 г. е ранен в окото. Оттогава го съпровожда и прякора "Кьоркимон". През 1920 е уволнен от армията с чин подполковник. През 1946 достига званието генерал-полковник от запаса. Той е сред основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). Участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, а след него е сред ръководителите на Демократически сговор. Заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 - 3 март 1928).

В началото на 30-те години Кимон Георгиев е сред ръководителите на Политически кръг Звено, взема активно участие в Деветнадесетомайския преврат през 1934 и оглавява съставеното след него правителство. В него той е министър на външните работи и изповеданията (19 - 23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934 - 22 януари 1935). Изпълнява длъжността министър на войната на 19 май 1934. Политиката на новото правителство среща съпротивата на цар Борис III и през 1935 групата на Кимон Георгиев е отстранена от управлението. През следващите години Кимон Георгиев се сближава с левицата и от 1943 е в ръководството на Отечествения фронт. След Деветосептемврийския преврат през 1944 оглавява 62-рото и 63-тото правителство на България. От 1944 до 1962 заема различни постове в Министерския съвет, като представител на коалиционните партньори на БКП в Отечествения фронт:

От 1962 до смъртта си през 1969 Кимон Георгиев е член на Президиума на Народното събрание.

Едно от най-добрите описания на Георгиев дава Стефан Груев в своята “Корона от тръни”: “Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Син на скромен държавен чиновник от Пазарджик, който се беше поминал рано, Кимон получил прякора Гърка, защото майка му беше от гръцки произход. Като Дамян Велчев той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг... Кимон беше по-умният от двамата (в сравнение с Дамян Велчев), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него. Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.”

Семейство

Кимон Георгиев е женен за Веска Родева, имат две дъщери:

Литература

  • Кимон Георгиев, Избрани произведения, София 1982
  • Из личния архив на Кимон Георгиев, т.I, Главно управление на архивите, София 2005


Източници

Рашко Маджаров → министър на железниците, пощите и телеграфите
(4 януари 1926 – 3 март 1928) 		→ Никола Найденов
Никола Мушанов → министър-председател (19 май 1934 – 22 януари 1935) → Петко Златев
Никола Мушанов → министър на външните работи и изповеданията
(19 май 1934 – 23 май 1934) 		→ Коста Баталов
Петър Мидилев → министър на правосъдието (23 май 1934 – 22 януари 1935) → Михаил Календеров
Константин Муравиев → министър-председател (9 септември 1944 – 22 ноември 1946) → Георги Димитров
--- → министър без портфейл (9 септември 1944 – 22 ноември 1946) → ---
Дамян Велчев → и.д. министър на войната (25 септември 1946 – 22 ноември 1946) → Георги Дамянов
--- → вицепремиер (22 ноември 1946 – 20 януари 1950) → ---
Георги Кулишев → министър на външните работи и изповеданията
(22 ноември 1946 – 11 декември 1947) 		→ Васил Коларов1
--- → министър на електрификацията2, 3 (11 декември 1947 – 16 март 1959) → ---
Раденко Видински5
Стоян Тончев6 		→ председател на Комитета по строителство и архитектура4
(16 март 1959 – 25 декември 1959) 		→ Стоян Гюров7
Марин Грашнов8

1: министър на външните работи
2: до 5 февруари 1951 министър на електрификацията и мелиорациите
3: след 1 февруари 1957 министър на електрификацията и водното стопанство
4: с ранг на министър
5: министър на строежите и строителните материали
6: министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
7: председател на Комитета по строителство
8: председател на Комитета по архитектура и благоустройство

Шаблон:Министър-председатели на България

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кимон_Георгиев&oldid=3031800“.