Корбевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корбевац
— село —
Reliefkarte Serbien.png
42.5889° с. ш. 22.0228° и. д.
Корбевац
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински
Община Вранска баня
Площ 10,02 km²
Надм. височина 441 m
Население 660 души (2011)
65,9 души/km²
Кмет Радован Йованович
Пощенски код 17545
Телефонен код (+381) 17
МПС код VR

Корбѐвац или Корбевец[1] (на сръбски: Корбевац или Korbevac) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, градска община Вранска баня. Център е на местна самоуправа.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено във Вранската котловина, край Корбевската река, близо до вливането и в Южна Морава. Отстои на 17 км североизточно от окръжния център Враня, на 5 км северно от общинския център Вранска баня, на 7,8 км западно от село Клисурица, на 2,2 км южно от село Превалац и на 4,8 км източно от владичинханското село Мазарач. Къщите му са разположени от двете страни на регионален път R 239 (известен като Руски Пут), свързващ Враня и Босилеград.

Тип на застрояване и землище[редактиране | редактиране на кода]

По своя план Корбевац е пръснат тип селище, съставено от няколко махали носещи имената на главните родове. Землището му заема площ от 10,02 км2.[3] Местностите в него носят следните имена: Жилинце, Площак, Кадина Долина, Росуля, Мечкарник, Соколица, Ясен, Чардарево, Камберица, Илиска Падина, Върбачка Долина, Градище, Селище, Свинярник, Рупе, Майдан.[4]

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

  • Графика 1. Количество на средномесечните валежи през годината (в мм воден стълб)[5]
  • Таблица. Данни за температурата и валежите през годината[6]
Климатични данни за село Корбевац, Сърбия
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Средни максимални температури (°C) 4,0 7,1 12,4 16,9 21,7 25,6 28,2 28,5 24,6 16,5 10,1 5,3 16,0
Средни температури (°C) 0,4 2,0 7,1 11,1 15,7 19,1 21,1 21,2 17,6 12,7 6,1 1,9 11,4
Средни минимални температури (°C) −3,2 −1,5 1,8 5,4 9,7 12,7 14,1 14,0 10,9 6,9 2,2 −1,5 6,0
Средни месечни валежи (mm) 39,0 35,0 38,0 43,0 62,0 53,0 42,0 35,0 39,0 44,0 55,0 49,0 534,0

История[редактиране | редактиране на кода]

Корбевац е едно от старите селища във Вранско. Основано е на мястото на римско селище с крепост, жителите на което най-вероятно са се занимавали с рударство. За това подсказва наименованието на местността Майдан, както и могилите намиращи се там. За тях се предполага, че са образувани като насипи след промиване на злато.[7] В местността Рупе се намират могили, в които са откривани урни. В местността Градище (652 м) още Феликс Каниц през 1889 г.[8] намира останки от крепост, за която смята че е римска.[9] Под Градище се намира местността Селище.[10]

В документ от 1519 г. селото е споменато като един от големите производители на лен във Вранско, с 2500 оки за година.[11] По данни от османски регистър през 1529 г. в Корбевац са записани 35 християнски ханета.[3] В данъчен регистър (дефтер) от 1654/5 г., описващ броя на домакинствата (хане) облагани с джизие във вилает Враня (Иврание), Корбевац (Корбефче) е упоменато с 1 джизие-хане.[12]

Преди 1878 г. най-плодородната земя от днешното землище на селото е собственост на мюсюлмани от Враня, а местните селяни работят като чифлигари. По това време селото е разположено в хълмистите и по-неплодородни местности Свинярник и Соколица. След освобождението местните стават собственици на чифлишката земя и преместват домовете си в низината, край Корбевската река.[13]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Корбевската община.[1]

Археологически обект „Градище"[редактиране | редактиране на кода]

Укреплението Градище или Кале се намира на юг от селото, от лявата страна на Корбевската река. Представлява невисоко плато, което доминира над околността. Лесно достъпно е единствено от южната си страна. Най-стари данни за Градище се откриват в едно писмо на Д. Сабовлевич от 1885 г. адресирано до сръбския археолог Михаило Валтрович. В него автора съобщава, че е видял останки от крепостна стена с окоп пред нея (външен град). Също така споменава и за още една крепостна стена в най-високата част на платото (цитадела). През 1889 г. Каниц посещава Корбевац и оставя сведения за локалитета. Той заварва трудно забележими останки от зидове, обрасли с храсти и трева. През 1951 г. се правят проучвания от Сръбския археологически институт в лицето на археолозите Милутин Гарашанин и Драга Гарашанин. Те изследват цитаделата, за която съобщават, че е градена от ломени камъни и редове от тухли споени с хоросан. На ъглите се намират кули с диаметър от около 6 метра. На два пъти археолози от Вранския музей посещават Градище. Първо през 1964 г. укреплението е проучвано от М. Йованович, който открива кладенец в цитаделата. И за втори път през 1996 г., когато Митрович и Булатович потвърждават информацията, че крепостта се състои от външен град и цитадела. Изказват мнение, че цитаделата има площ от около 2 хектара и във времето, когато функционира е плътно застроена. В последните години обекта е сондиран на два пъти.[14]

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Названието на селото има романски произход.[15] Произлиза от корена корб, който означава гарван.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 660 жители.[16]

Демографско развитие[редактиране | редактиране на кода]

  • Графика 2. Промени в броя на жителите през годините. Обхваща периода 1879 – 2011 г.[3][16][17][18]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[19]

Произход на населението[редактиране | редактиране на кода]

При своята теренна работа във Вранската котловина в периода 1951 – 1955 г.[20] Йован Трифуноски посещава и Корбевац, като описва родовете в селото и техния произход. Родовете ги дели на четири типа: староселци (23 къщи), преселници от Вранско (50 къщи), преселници от други области (44 къщи) и с неизвестен произход (43 къщи).

  • Староселци: Мутавджици (9 къщи), Джокинци (10 къщи), Гарепци (2 къщи) и Античи (2 къщи), като последните два рода произхождат от Джокинци.
  • Преселници от Вранско: Рашинци (9 къщи), по произход от село Бачвище, Владичинханско. – Велиновци (6 къщи), дошли от село Дуга Лука, по произход от Горна Пчиня. – Пепеларци (3 къщи), дошли от село Себевране, по произход от село Божица, Сурдулишко. – Раденковци (3 къщи), дошли от село Себевране, по произход от село Любата (Горна Любата и Долна Любата), Босилеградско. – Алексичи (2 къщи), дошли от село Богошево, Владичинханско, по произход от Босилеградско. – Николичи (1 къща), дошли от село Гумерище, по произход от Косово. – Митичи (1 къща), дошли от село Тибужде. – Янкерци (1 къща), дошли от село Липовац, по произход от село Уйно (Горно Уйно и Долно Уйно), Кюстендилско. – Станоевичи (1 къща), дошли от село Липовац, от род Марковци. – Трайковичи (1 къща), дошли от село Буйковац, род Цункинци. – Стойковички (1 къща), дошли от село Буйковац, род Церовци. – Кръстинци (6 къщи), дошли от село Клисурица, по произход от село Стаевце (Горни Стаевац и Долни Стаевац), Търговишко. – Младеновичи (2 къщи), дошли от село Несвърта. – Митичи II (1 къща), дошли от село Прибой, Владичинханско. – Бабаянини (4 къщи), дошли от Бабина поляна или Църни връх. – Валявичари (1 къща), дошли от село Островица, Владичинханско. – Мирчинци (7 къщи), дошли от село Върбово, Владичинханско.
  • Преселници от други области: Кърпейци (10 къщи), дошли от село Кърпейце в Гърделишката клисура, Лесковашко. – Чосинци (7 къщи), роднини на Кърпейци. – Донинчики (4 къщи) и Веляци (7 къщи), дошли от село Ръжана (Горна Ръжана и Долна Ръжана), Босилеградско. – Алексичи (1 къща), дошли от село Радибужде, Кривопаланешко. – Поповичи (5 къщи), дошли от село Власе в Поляница. – Стрезовци (1 къща), дошли от село Стрезовце, Прешевско. – Джорджиини (1 къща), дошли от село Ново село, Търговишко. – Пайсторчики (3 къщи), по произход от Горна Пчиня. – Маскаленко (1 къща), по произход от Русия. Родоначалник им е руски белогвардеец. – Биволарци (4 къщи), преселници, от влашки произход.
  • Родове с неясен произход: Орденци (6 къщи), Стаинци (6 къщи), Здравковци (10 къщи), Цветковци (2 къщи), Бандилци (4 къщи), Марчинци (2 къщи), Русимови (3 къщи), Милосавлевичи (5 къщи), Гребенари или Средарци (3 къщи) и Бърдарци (2 къщи).[21]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В селото съществува начално осмокласно училище (Крал Петър I Освободител), основано през 1892 г., както и детска градина (Руски споменик).[3]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В църковно отношение селото е част от Пчинското архиерейско наместничество на Вранската епархия и е център на Корбевската енория, в която освен него влизат и селата Превалац, Паневле, Себевране, Клисурица, Липовац и Сливница.[22]

В селото съществува храм носещ името Успение на Пресвета Богородица (Св. Богородица).[23] Той е построен през 1835 г. на мястото на стара църква със същото име. През османския период са съществували още две църкви (Св. Никола и Св. Йован).[3][13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр. 12
  2. Сайт на Град Враня. Посетен на 13 ноември 2013 г.
  3. а б в г д Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  4. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104
  5. Данни за средномесечните валежи на сайта climate-data.org. Посетен на 16 ноември 2013 г.
  6. Данни за температурата и валежите на сайта climate-data.org (посетен на 16.11.2013 г.)
  7. Гарашанин, М. Д. Гарашанин. Археолошка налазишта у Србију, Београд, 1951, стр. 31
  8. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских..., стр. 162
  9. Kanitz, F. Serbien Land und Bevölkerung, II Band, Leipzig, 1909, p. 260.
  10. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104 – 105
  11. Стојановски, А. Врански кадилук у XVI веку, Народни музеј у Врању, 1985, стр. 100
  12. Грозданова, Елена (състав.) и др. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история, Том 8, С., ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви“. 2001, стр.244.
  13. а б Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105
  14. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских..., стр. 162 – 163
  15. Ивич, Паул. Избрани огледи, Т.1, Просвета, 1991, стр.243
  16. а б Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати...стр.88
  17. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр.12
  18. Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима...стр.176 – 177
  19. Национална или етничка припадност – Подаци по насељима...стр.202 – 203
  20. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 5
  21. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105 – 106
  22. Сайт на Вранската епархия (посетен на 13.11.2013 г.)
  23. Сайт на Вранската епархия[неработеща препратка] (посетен на 04.02.2014 г.)

Ползвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „География“         Портал „География