Кумкуат
| Кумкуат | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Thunb., 1780 | ||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Кумкуат в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кумкуат (Citrus japonica) са група от малки овощни дървета от семейство Седефчеви. Познати са и под вече историческото им название Fortunella.
Ядливият им плод прилича на портокал, но е доста по-малък, бидейки приблизително с размера и формата на голяма маслина. Кумкуатът е сравнително студоустойчив.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Наименованието „кумкуат“ произлиза от кантонското gām-gwāt (на китайски: 金橘), което в превод означава „златен портокал“ или „златна мандарина“.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Кумкуатът е присъщ за Южна Азия и азиатското тихоокеанско крайбрежие. Най-ранното историческо споменаване на плода се появява в китайска литература от 12 век. Плодът е култивиран дълго време в Индия, Япония, Тайван, Филипините и Югоизточна Азия. Внесени са в Европа през 1846 г. от Робърт Форчън, а малко след това са внесени и в Северна Америка.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
| Кумкуат (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Кумкуатът е бавно растящ вечнозелен храст или дребно дърво, с размери от 2,5 до 4,5 метра, с гъсти клони, понякога с малки бодли. Листата са тъмнозелени и лъскави, а цветовете са бели, подобни на тези на другите цитрусови плодове. В зависимост от размера, кумкуатът може да дава стотици, дори хиляди плодове всяка година.[2]
Разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено Citrus japonica се отнася за кръглата разновидност на плода, но всъщност той има общо шест разновидности:
- Хонконгски кумкуат (Fortunella hindsii)
- Малайски кумкуат (Fortunella polyandra)
- Маруми кумкуат (Fortunella japonica)
- Мейва кумкуат (Fortunella crassifolia)
- Нагами кумкуат (Fortunella margarita)
- Фукуши кумкуат (Fortunella obovata)
Отглеждане и използване[редактиране | редактиране на кода]
Кумкуат се отглежда във Филипините, Китай, Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия, Непал, Пакистан, Иран, Близкия изток, Европа (основно в Корфу, Гърция) и САЩ (основно Флорида, Калифорния и Хаваи).
Те са доста по-студоустойчиви от други цитрусови плодове. Нагами кумкуатът се нуждае от горещо лято, с температури от 25 до 38 °C, но може да издържа на студ до -10 °C без поражения.
Плодът се консумира както суров, така и в преработен вид (сладко, мармалад, ликьор). Често се яде с кората, която е сладка и компенсира за киселия вкус на месестата част.
Размножаване и опрашване[редактиране | редактиране на кода]
Кумкуатът не расте добре от семена, така че се размножава вегетативно. Както повечето цитруси, те се самоопрашват.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
- ↑ Morton, Julia. Kumquat. // Fruits of warm climates. Miami, FL, 1987. с. 182 – 185. A mature specimen on rough lemon rootstock at Oneco, Florida, in 1901, bore a crop of 3000 to 3500 fruits.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kumquat“ и страницата „Кумкват“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |