Манго (певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манго
Mango
Манго на концерт в Падуа
Манго на концерт в Падуа
Информация
Псевдоним Манго
Роден
Джузепе Манго
Починал
7 декември 2014 г. (60 г.)
Националност италианец
Стил поп, поп рок, фолк, уърлд
Активни години 19762014
Музикален издател RCA Italiana, Numero Uno, Fonit Cetra, Warner Music Italia, Columbia Records, Sony Music
Уебсайт mango.it
Манго в Общомедия

Манго (на италиански: Mango), псевдоним на Джузепе Манго (Giuseppe Mango) (Лагонегро, 6 ноември 1954Поликоро, 8 декември 2014), е италиански певец, автор на песни, музикант и писател.

Известен е със своя отличителен стил, основаващ се на поп и рок стила с фолк и уърлд звучност.

Освен като солист, Манго е писал песни за изпълнители, като Пати Право, Андреа Бочели, Лорета Годжи, Миета и Лоредана Берте, някои от които заедно с брат си Армандо Манго. Песните му са изпълнявани както от италиански, така и от чуждестранни изпълнители, като Мина, Мия Мартини, Лио Сейър, Елен Сегара и Елефтерия Арванитаки.

Има продадени повече от пет милиона плочи и дискове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Джузепе Манго е роден в Лагонегро, провинция Потенца. Талантът му се забелязва още на ранни години – на около шест-седем-годишна възраст се присъединява към група, изпълняваща кавъри, заедно с по-големия си брат Микеле. Първоначално вкусът на Манго е насочен към соула и хард рока – стилове, напълно различни от тези, които след години ще отбележат най-големите творчески успехи на бъдещия певец. След любимите му изпълнители и групи са Арета Франклин, Отис Рединг, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, покрай които започва да слуша и Питър Гейбриъл, Стинг, Принс и AC/DC. През юношеството си Манго не показва да е бил заинтересован от италианската музика, заявявайки, че би изпълнил „най-много някоя песен на Батисти“. Записва се в Университета в Салерно със специалност социология, но не успява да завърши, затова започва да пише текстове за песни.

Седемдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на седемдесетте години Манго се установява в Рим, където да предприеме крачка към професионална кариера. В очакване да вземе изпита си към Италианското дружество за автори и издатели (SIAE), се запознава с Ренато Дзеро, който след като прослушва песните му, го представя на Франко Милячи, продуцент на RCA Italiana. Под ръководството на Силвано Д'Аурия, който първи забелязва даденостите му, Манго издава към RCA албума La mia ragazza è un gran caldo, който излиза през месец октомври на 1976 година. Двете песни от него Per te che mi apri l'universo и Tu pioggia, io mattino привличат вниманието на Пати Право, която ги изпява и включва в своя албум Tanto, като променя името на втората песен на Per amarti d'amore. Освен Пати Право, самата Мия Мартини се увлича по песните на изгряващия певец и включва собствена версия на песента Se mi sfiori в албума си Che vuoi che sia… se t'ho aspettato tanto.

През 1977 Манго участва в програмата Passo 16 – Zero & Co. с Ренато Дзеро, изпълнявайки Indiscutibilmente mia, по-късно преименувана на Su questa terra solo mia, включена в първия му албум. Същата година на пазара е пусната 45-оборотна плоча, издадена от компанията Numero Uno, с песните Fili d'aria и Quasi amore, които така и не са включени в никой следващ албум. Следващата година издава още една плоча – Una danza/Non aspettarmi.

Осемдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 година е издаден албумът È pericoloso sporgersi, с който авторът-певец се представя като Пино Манго пред широката публика и в който са включени песни, като Fuori gioco, в която се пее за затрудненията по време на младостта, пряко свързани с дрогата, и Nero blu, която години наред е начална песен на концертите му и която след време е изпята от Шалпи, за когото Манго написва други две песни: L'Io e l'Es и Hallelujah. Въпреки че първите му плочи пораждат интерес от страна на някои артисти, те не успяват да донесат желания успех на Манго и не се пускат достатъчно често по радиата и телевизията.

През 1984 представя на компанията Fonit Cetra пробна плоча, на която не ѝ е обърнато особено внимание. Певецът, вече отчаян от слабите резултати от първите три плочи, се отказва от музиката, за да следва образованието си. Текстописецът Джулио Рапети, познат под псевдонима Могол, който е нает към компанията да подрежда архивите, открива песента и, приятно изненадан от нея, решава да се срещне с Манго. Плочата съдържа от едната страна песен под името Mama Voodoo, чийто текст е дело на брата на Манго – Армандо. Могол решава да пренапише текста и така се ражда песента Oro (Злато), която същата година е издадена на 45-оборотната плоча Oro/Lungo bacio, lungo abbraccio и която жъне голям успех до такава степен, че остава една от най-известните песни в репертоара му, а срещата му с Могол – основополагаща и решаваща за кариерата му. Oro е включена две години по-късно в студийния албум на певеца Odissea.

През 1985 година участва за първи път на Музикалния фестивал „Санремо“ в категорията Nuove Proposte (Нови предложения) с песента Il viaggio (Пътешествието), с която певецът е удостоен с Премията на критиката, въпреки че не успява да стигне до финала. Песента е включена в албума Australia (Австралия). Същата година написва и продуцира всички песни от първия албум на Лаура Валенте Tempo di Blues, която ще му бъде спътничка през целия му живот.

Следващата година Манго отново участва на музикалния фестивал, но този път с общо четири песни, от които една изпълнява, а другите три написва. Първата от тях се казва Lei verrà (Тя ще дойде), с която участва в категорията Big (Големи), втората – Io nascerò (Ще се родя), изпълнена от Лорета Годжи и използвана за мелодия на това издание на фестивала, третата – Re (Крал) в изпълнение на Лоредана Берте, която участва за първи път на фестивала, и четвъртата – Nessun dolore (Никаква болка), написана за Анна Бусоти от категорията Nuove Proposte. Въпреки че Lei verrà се класира на четиринайсето място на фестивала, песента не след дълго се превръща в една от най-представителните за кариерата на Манго. Включена е в албума Odissea, който е удостоен със златна плоча. Същата година певецът е награден със статуетката Telegatto (Телекотка) за откритие на годината.

През 1987 Манго участва за трети пореден път на фестивала, този път с песента Dal cuore in poi, която се класира на осемнайсето място. Същата година е издаден албумът Adesso (Сега), който освен Dal cuore in poi съдържа и друга известна песен от репертоара на Манго – Bella d'estate, написана заедно с Лучо Дала. Албумът е удостоен с три златни плочи за пет месеца и е издаден дори извън Италия, като в Испания успява да влезе в класациите. Не след дълго е взето решение да се преиздаде на испански език под името Ahora, от който сингъл става Flor de Verano (испанската версия на Bella d'estate), която завоюва първо място в испанската класация Los 40 Principales на 30 април 1988 година.

През 1988 излиза албумът Inseguendo l'aquila, придружен от 45-оборотната плоча Ferro e fuoco. Албумът, подобно на предния, е удостоен със златна плоча и е издаден в Испания под името Hierro y fuego.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Вечерта на 7 декември 2014 Манго преживява инфаркт по време на свой концерт, който се провежда в Поликоро, провинция Матера. По време на изпълнението на последната песен от концерта, Oro, една от най-известните в репертоара, на Манго му прилошава и извинявайки се на публиката, прекъсва изпълнението. След като е закаран зад кулисите, ситуацията мигновено се влошава и въпреки помощта певецът издъхва на 60 години малко преди пристигането му в болница в първите часове на следващия ден.

На 9 декември по-големият му брат, Джовани, се чувства зле по време на погребението, най-вероятно вследствие на инфаркт или стрес, и не след дълго 75-годишният мъж издъхва малко след пристигането му в болница.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 година певецът се жени за Лаура Валенте, известна най-вече като втората солистка на групата Матия Бадзар след Антонела Руджеро, след връзка, започнала през 1985 година. Двойката има две деца – Филипо, роден през 1995, и Анджелина, родена през 1999, като и двамата се насочват към музиката. Филипо е барабанист, а Анджелина – певица. И двете деца са работили заедно с баща си както в студиото, така и на живо.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Албуми с кавъри[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Участия на музикални събития[редактиране | редактиране на кода]

Музикален фестивал „Санремо“[редактиране | редактиране на кода]

Издание Изпълнител Песен Категория Място Награда
Санремо 1985 Манго Il viaggio (Пътешествието) Нови предложения Не стига до финал Премия на критиката
Санремо 1986 Манго Lei verrà (Тя ще дойде) Големи 14
Санремо 1987 Манго Dal cuore in poi (От сърцето нататък) Шампиони 18
Санремо 1990 Манго Tu… sì (Да, ти…) Шампиони Не стига до финал
Санремо 1995 Манго Dove vai (Къде отиваш) Шампиони 11 Награда за най-добър аранжимент
Санремо 1998 Манго и Zenîma Luce (Светлина) Шампиони 6 Награда на FIMI за най-добра песен
Санремо 2007 Манго Chissà se nevica Шампиони 5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mango“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.