Морски кончета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морски кончета
Hippocampus hippocampus (on Ascophyllum nodosum).jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
подклас: Neopterygii
инфраклас: Teleostei
разред: Syngnathiformes Морски игли
семейство: Syngnathidae Морски игли
подсемейство: Hippocampinae
род: Hippocampus Морски кончета
Научно наименование
Уикивидове Hippocampus
Rafinesque, 1810 г.
Обхват на вкаменелости
Морски кончета в Общомедия

Морските кончета са род риби от семейство морски игли. Тялото им е с дължина от 4 до 20 cm, напомня на шахматната фигура кон. Обхваща около 30 вида, разпространени по крайбрежията на моретата и океаните с умерен, тропичен и субтропичен климат. Морското конче плува с помощта на гръбна перка.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Морските кончета се намират предимно в плитките тропически и умерени солени води по целия свят, от около 45° до 45° с.ш. Те живеят в защитени зони като лехи от морска трева, естуари, коралови рифове и мангрови гори. Четири вида се срещат в водите на Тихия океан от Северна до Южна Америка. В Атлантическия океан H. erectus варира от Нова Скотия до Уругвай. H. zosterae се среща на Бахамите.

Колонии са намерени и в европейски води, например в естуара на река Темза.[1]

Три вида живеят в Средиземно море: H. guttulatus, H. hippocampus и H. fuscus. Тези видове образуват територии; мъжките стоят в рамките на 1 m2 от местообитанието, докато женските варират около сто пъти от това.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Морските кончета са с размери от 1,5 до 35,5 cm.[2] Наречени са по тозин начин, заради външния си вид – огъната шия и удължена глава, последнвани от отличителните им тяло и опашка. Въпреки че са костни риби, те нямат люспи, а по-скоро тънка кожа, опъната върху серия костни плочи, които са подредени в пръстени по цялото тяло. Всеки вид има различен брой пръстени.[3] Арматурата от костни плочи ги предпазва от хищници и поради този този външен скелет, те нямат ребра.[4] Морските кончета плуват изправени – друга характеристика, която не се споделя от близките им роднини, които плуват хоризонтално. Aeoliscus strigatus са единствените други риби, които плуват вертикално. Те плуват изправени като се движат с гръбната перка. Гръдните перки, разположени от двете страни на главата, се използват за маневриране. Липсват характерните за рибите опашни перки. Тяхната захващаща опашка може да бъде отключена само в най-екстремни условия. Те са умели в камуфлажа с възможност да растат и да реабсорбират бодливи придатъци в зависимост от тяхното местообитание.

Морските кончета плуват сравнително зле, бързо трептят гръбната перка и използват гръдни перки (разположени зад очите), за да управляват. Най-бавно движещата се риба в света е H. zosterae, с максимална скорост от около 1,5 m/h. Тъй като те са лоши плувци, често стоят с опашка, навита около неподвижен предмет. Те имат дълги муцуни, които използват, за да смучат храната, а очите им могат да се движат независимо един от друг като тези на хамелеона.[5]

Еволюция и фосилни данни[редактиране | редактиране на кода]

Анатомични доказателства, подкрепени от молекулярни, физически и генетични доказателства, показват, че морските кончета са силно модифицирани морски игли. Фосилните данни на морски кончета обаче са много оскъдни. Най-известните и най-добре проучени вкаменелости са екземпляри от H. guttulatus, от образуванието в река Марекия в провинция Римини, Италия, датираща от Долния Плиоцен, около преди 3 милиони години. Най-ранните известни вкаменелости на видове морски игли, H. sarmaticus и H. slovenicus, от копролитен хоризонт на хълмовете Тунице, среден миоценен лагерщет в Словения, датиращ на около 13 милиона години.[6] Молекулярно датиране открива, че морските игли и морски кончета се отделят по време на Късния Олигоцен. Това довежда до спекулации, че морските кончета се развиват в резултат на големи площи с плитки води, новосъздадени в резултат на тектонски събития.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Цикъл на живот при морските кончета

Когато настъпи размножителния период – от май до август, морските кончета се събират по двойки. Мъжките и женските изпълняват хармоничен брачен танц, с дълбоки поклони, последвани от бавен валсов кръг. Женската на морското конче снася яйцата в джоб, който се намира върху тялото на мъжкия. Когато се излюпят, мъжкото конче ги ражда от джоба. Новородените морски кончета са копия на възрастните, но са много тромави. Главата и гръбната перка са много по-развити от останалата част на тялото. Веднага щом напуснат люпилното джобче, малките заживяват самостоятелно.

Моногамия[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че морските кончета не са с един партньор доживот, много видове образуват връзки, които продължават поне през размножителния период. Някои видове показват по-висока степен на вярност от други.[7] Въпреки това, много видове лесно сменят партньорите си, когато възникне такава възможност. H. abdominalis и H. breviceps се размножават в групи, без да показват непрекъснато предпочитание на половинки. Навицие на повечето видове не са изследвани, така че не е известно колко видове са всъщност моногамни или колко дълго продължават тези връзки.

Въпреки че моногамията при рибите не е често срещана, тя изглежда съществува за някои видове.

Хранителни навици[редактиране | редактиране на кода]

Морските кончета разчитат на хитрост, за да засадят малка плячка като копеподи.

Морските кончета използват дългите си муцуни, за да ядат храната си с лекота. Въпреки това, те са бавни да консумират храната си и имат изключително прости храносмилателни системи, които нямат стомах, следователно трябва да се хранят постоянно, за да останат живи. Морските кончета не са добри плувци и затова трябва да се закотвят във водорасли, корали или каквото и да е неподвижно. Хранят се с малки ракообразни, които плават във водата или пълзят на дъното. Мизиди (вид скарида) и други малки ракообразни са фаворити, но някои морски кончета ядат други видове безгръбначни и дори ларвени риби.

Заплаха от изчезване[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като липсват данни за размерите на различните популации на морските кончета, както и други въпроси, включително колко морски кончета умират всяка година, колко са родените и броя на използваните за сувенири, няма достатъчно информация за оценка на риска от изчезване, но рискът остава загриженост. Някои видове, като H. paradoxus[8] може вече да са изчезнали. Кораловите рифове и лехите от водорасли се влошават, което намалява жизнеспособните местообитания за морски кончета. Освен това, приловът в много области причинява високи кумулативни ефекти върху морските кончета, като приблизително 37 милиона се отстраняват годишно в над 21 държави.[9]

Употреба в китайската медицина[редактиране | редактиране на кода]

Изсушено морско конче

Смята се, че популациите на морските кончета са застрашени в резултат на прекомерния риболов и унищожаването на местообитанията. Въпреки липсата на научни изследвания или клинични проучвания, консумацията на морски кончета е широко разпространена в традиционната китайска медицина, предимно във връзка с импотентност, хриптене, нощна енуреза, болка, както и индукция на раждане. Всяка година вероятно се улавят до 20 милиона морски кончета за продажба за такива цели. Предпочитани видове включват H. kellogii, H. histrix, H. kuda, H. trimaculatus и H. mohnikei. Морските кончета се консумират и от индонезийците, централните филипинци и много други етнически групи.

Вносът и износът на морски кончета се контролира от CITES от 15 май 2004 г. Индонезия, Япония, Норвегия и Южна Корея обаче избират да се откажат от търговските правила, установени от CITES.

Проблемът може да бъде изострен от растежа на хапчета и капсули като предпочитан метод за поглъщане на морски кончета. Хапчетата са по-евтини и по-достъпни от традиционните, индивидуално пригодени рецепти за цели морски кончета, но съдържанието е по-трудно за проследяване. Морските кончета преди е трябвало да бъдат с определен размер и качество, преди да бъдат приети от практикуващите на традиционна китайска медицина и потребителите. Днес почти една трета от морските кончета продавани в Китай са опаковани, което увеличава натиска върху вида.[10]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Род Морските кончета

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Rare seahorses breeding in Thames". BBC News.
  2. "Seahorses, Seahorse Pictures, Seahorse Facts". National Geographic.
  3. "Observatoire Océanologique de Banyuls sur mer". www.obs-banyuls.fr.
  4. The galloping evolution in seahorses: Entire genome of the seahorse sequenced – ScienceDaily
  5. Lourie, Sara (2016). Seahorses: A Life-size Guide to Every Species. Ivy Press. ISBN 9781782403210
  6. Žalohar J.; Hitij T.; Križnar M. (2009). „Two new species of seahorses (Syngnathidae, Hippocampus) from the Middle Miocene (Sarmatian) Coprolitic Horizon in Tunjice Hills, Slovenia: The oldest fossil record of seahorses“. Annales de Paléontologie. 95 (2): 71 – 96. doi:10.1016/j.annpal.2009.03.002.
  7. Kvarnemo C; Moore G.I; Jones A.G; Nelson W.S; Avise J.C. (2000). „Monogamous pair bonds and mate switching in the Western Australian seahorse Hippocampus subelongatus“. J. Evol. Biol. 13 (6): 882 – 8. doi:10.1046/j.1420-9101.2000.00228.x.
  8. "New species of seahorse found... after sitting in a museum for more than a decade". Daily Mail. 17 February 2011.
  9. Lawson, J. M., Foster, S. J., & Vincent, A. C. J. (01/2017). Low bycatch rates add up to big numbers for a genus of small fishes American Fisheries Society.10.1080/03632415.2017.1259944
  10. Parry-Jones, Rob & Vincent, Amanda (3 January 1998). "Can we tame wild medicine?". New Scientist.