Нова земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нова земя (архипелаг))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за архипелага. За романа на Иван Вазов вижте Нова земя (роман).

Нова земя
Новая Земля
Novaya Zemlya.svg
Карта на Нова земя.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Архангелска област
Акватория Баренцово море, Карско море
Площ 83 000 km²
Население 2429 жители
0,0293 души/km²
Russia edcp relief location map.jpg
73.9525° с. ш. 56.3486° и. д.
Местоположение в Русия
Relief-Archangelskaya.png
73.9525° с. ш. 56.3486° и. д.
Местоположение в Архангелска област
Нова земя в Общомедия

Нова земя (на руски: Новая Земля) е група от острови (включително 2 по-големи острова – Северен и Южен) в Северния ледовит океан. Разделя Баренцово море и Карско море. Административно се отнася към Архангелска област, Русия.

Общата площ на архипелага е около 83 000 km², а населението му е 2 429 души към 2010 г. Най-големият град е Белушя Губа, с население от 1 972 души.[1]

Нова земя се състои се от 2 големи острова – Северен и Южен, разделени от тесния (2 – 3 km) пролив Маточкин Шар, и много малки острови. От геологическа гледна точка, островите се явяват продължение на Уралските планини. Североизточният край на Северния остров – нос Флисингский (на руски: мыс Флиссингский) е най-източната точка на Европа.

Климатът на острова е арктически и суров. Зимата е продължителна и студена, със силни ветрове (скорост 40 – 50 m/s) и виелици. Температурата достига до −40° C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5° C на север до 6,5° C на юг. На самия архипелаг има множество малки езера и под слънчевите лъчи температурата на водата може да достигне 18° C в южните райони на острова.

Руските военновъздушни сили разполагат с база при селището Рогачьово, намираща се в южната част на Нова земя. Тя е била използвана главно за изтребители, но също и за насочване на ядрените изпитания в този район. Това е мястото, на което е изпитана и най-мощната водородна бомба, „Цар Бомба“, на 30 октомври 1961 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на архипелата.

Нова земя е продължение на северната част на планината Урал[2] и вътрешността на островите е хълмиста. Архипелагът е отделен от континенталната част чрез Карския проток. Съставен е от два големи острова, разделени от протока Маточкин шар, както и ред малки островчета. Двата основни острова са:

Бреговата линия на Нова земя е много назъбена. Това е зоната с най-голям брой фиорди в Русия. Архипелагът разделя Баренцово море от Карско море. Най-високата точка (75°10′ с. ш. 57°50′ и. д. / 75.166667° с. ш. 57.833333° и. д.) се намира на Северния остров и е висока 1547 m.

На островите са локализирани находища на манган, олово, цинк и сребро. Изучаването и разработването на тези находища, обаче, е трудоемка задача, поради природните условия. В акваторията на островите има залежи на природен газ.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на островите е суров. Зимата е студена, дълга и със силни ветрове и виелици. Поради тази причина в литературата Нова земя често се нарича „Страна на ветровете“. Температурата достига до −40° C през зимата. Средната температура на най-топлия месец – август, е от 2,5° C на север до 6,5° C на юг.


Климатични данни за Малие Кармакули, Нова земя
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 2,6 1,7 2,4 7,8 17,6 22,2 28,3 23,8 16,5 9,7 4,5 2,5 28,3
Средни максимални температури (°C) −10,9 −11,5 −9,1 −6,7 −1,4 4,9 10,3 9,0 5,5 −0,1 −4,8 −8,1 −1,9
Средни температури (°C) −14,1 −14,7 −12,2 −9,9 −3,7 2,5 7,3 6,8 3,7 −1,8 −7,1 −11,1 −4,5
Средни минимални температури (°C) −17,3 −17,9 −15,2 −13 −5,8 0,7 5,1 4,9 2,1 −4 −9,9 −14,1 −7
Абсолютни минимални температури (°C) −36 −37,4 −40 −29,9 −25,9 −9,6 −2,8 −1,7 −9,9 −21,1 −29,1 −36,2 −40
Средни месечни валежи (mm) 30 26 24 20 15 23 36 31 39 35 24 33 336
Средна скорост на вятъра (m/s) 9.7 9.5 9.1 7.8 6.9 6.8 5.9 6.3 6.8 7.8 8.5 9.4 7.9
Източник: Погода и Климат[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Земите на островите са населявани още от древността от неизвестно племе. Смята се, че островите са открити през 12 – 13 век от руски ловци от Новгород, макар че това не е доказано със сигурност. Западните европейци изследват архипелага през 16 век в търсене на Северния морски път. Първото посещение на островите от западен европеец се приписва на Хю Уилъби през 1553 г., като той заварва руски кораби от вече разработения ловджийски отрасъл. Нидерландският изследовател Вилем Баренц достига западния бряг на Нова земя през 1594 г., а в последвала експедиция през 1596 г. заобикаля северната му точка и зимува на северния бряг.[5] Баренц умира по време на експедицията и е възможно да е бил погребан на Северния остров.[6] По време на по-късно пътешествие на Фьодор Литке през 1821 – 1824 г. западният бряг е картографиран. Хенри Хъдсън е друг изследовател, който преминава покрай Нова земя, търсейки Северния морски път.[7]

Островите са систематично проучвани от Пьотър Пахтусов и Август Циволка в началото на 1830-те години. Първото постоянно поселение, наречено Малие Кармакули (днес метеорологична станция), е основано през 1877 г. на Южния остров и служи като столица на Нова земя до 1924 г. По-късно административният център е преместен в Белушя Губа.[8][9]

Малък брой ненци са заселени на Нова земя през 1870-те години в усилията на Русия да задържи норвежците настрана. Това население, тогава наброяващо 298 души, е преместено на континента през 1957 г., преди да започнат ядрените опити.[10][11][12]

През 1943 г., по време на Втората световна война, Нова земя за кратко се използва като секретна база за хидросамолети на немските Кригсмарине, които да наблюдават потока от съюзнически кораби към Сибир. Базата е основана от немските подводници U-255 и U-711, които патрулират из северните води на Съветска Русия. Основната част от налетите са през август – септември 1943 г.[13]

Ядрени опити[редактиране | редактиране на кода]

Полярен ден в селището Рогачьово, 1990-те години.
Нос Желание, най-северната точка на остров Северен.
Ледник на остров Северен.

През юли 1954 г. Нова земя е обозначена като ядрен полигон, чийто строителство започва през октомври[14] и съществува през повечето време на Студената война. Полигонът Чьорная губа (70° с. ш. 54° и. д. / 70.7° с. ш. 54.6° и. д.) се използва през 1955 – 1962 г. и 1972 – 1975 г.[14] Маточкин шар (73° с. ш. 54° и. д. / 73.4° с. ш. 54.9° и. д.) се използва за подземни опити през 1964 – 1990 г.[14] Сухой нос (73° с. ш. 54° и. д. / 73.7° с. ш. 54° и. д.) се използва през 1958 – 1961 г. и е мястото, където е детонирана „Цар Бомба“, най-мощното ядрено оръжие детонирано някога.[14]

Други тестове се провеждат и в другите части на островите, като официалните ядрени полигони покриват над половината от сушата на Нова земя. През септември 1961 г. две термоядрени бойни глави са изстреляни от Воркута и Салехард към мишени на Нова земя. Изстреляната ракета, Р-12 Двина, впоследствие е изпратени в Куба.[15]

През 1963 г. е подписан договор за ядрените опити, забраняващ повечето то атмосферните ядрени изпитания.[16] Най-големият подземен тест на Нова земя се провежда на 12 септември 1973 г. и включва четири ядрени устройства с обща мощност от 4,2 мегатона. Въпреки че това е много по-малко от мощта на „Цар Бомба“ и други атмосферни тестове, задържането на взривовете под земята води до налягания, близки до тези при естествените земетресения. В този конкретен случай е записана сеизмична активност от почти 7 по Рихтер, която отприщва 80 000 000-тонна лавина, която блокира два ледникови потока и създава езеро с дължина 2 km.[16]

През историята си на ядрен полигон, Нова земя е дом на 224 ядрени опита с обща взривна енергия от 265 мегатона.[14] За сравнение, всички експлозиви използвани през Втората световна война, включително детонациите на двете американски атомни бомби, има мощ от едва 2 мегатона.[16]

През 1988 – 1989 г. гласност помагат ядрените опити на Нова земя да се направя публично достояние,[14] а през 1990 г. активисти от Грийнпийс правят протест на място.[17] Последната ядрена експлозия е през 1990 г. (също последна за СССР и Русия като цяло). Росатом провежда ред субкритични подводни ядрени опити близо до Маточкин шар всяка есен от 1998 г. насам.[18] Тези опити включват до 100 грама плутоний за военни цели.[19]

Освен ядрените опити, на територията на Нова земя са заравяни и радиоактивни отпадъци в периода 1957 – 1992 г. Това са главно контейнери с отпадъчен материал от водните и подводните съдове на Северния флот на Русия. Отпадъците биват заравяни основно в заливите на архипелага. В резултат на тази дейност, днес в акваторията на архипелага се намират много потенциално опасни обекти. Сред тях са изцяло потопената атомна подводница К-27 и атомният отсек на ледоразбивача „Ленин“.[20][21].

През 2009 г. е създаден национален парк Руска Арктика в северната част на архипелага.[22]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Екосистемите на Нова земя се отнасят към биомите на арктическата пустиня и тундрата.[23]

Главна роля при образуването на фитоценозата играят мъховете и лишеите. Последните са представени основно от рода кладония, чиято височина достига 3 – 4 cm. Важна роля играят арктическите тревисти едногодишни растения. Врайоните до реките, езерата и заливите се срещат гъби.

В най-голямото езеро на архипелага, Гусино, се намира популация на Salvelinus alpinus.

На Нова земя живеят 6 вида пчели и 6 вида дневни пеперуди.[24][25][26][27][28][29][30] Други разпространени видове са полярна лисица, леминги, бяла куропатка и северен елен. Белите мечки, които се придвижват към южните райони с настъпването на зимата, представляват заплаха за местното население. Сред морските животни се забелязват гренландски тюлен, пръстенчат тюлен, морски заек, моржове и китове. Птиците са представени от чайкови и тъпоклюни кайри.[31]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1
  2. Novaya Zemlya, Northern Russia. // NASA.
  3. Novaya Zemlya in: The Columbia Encyclopedia, 6th ed.. //
  4. ((ru)) Климат Малых Кармакулов – Погода и Климат. Посетен на 17 март 2018 г.
  5. Whitfield, Peter. New Found Lands: Maps in the History of Exploration. Великобритания, Routledge, 1998. ISBN 0-415-92026-4.
  6. "Search for Barents: Evaluation of Possible Burial Sites on North Novaya Zemlya, Russia", Jaapjan J. Zeeberg et al., Arctic Vol. 55, No. 4 (декември 2002) с. 329 – 338
  7. Henry Hudson in: Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2006. // {{{encyclopedia}}}.
  8. Новая земля в 1917 – 1941 гг. // Belushka.virtbox.ru.
  9. Health, science and education, history and trade among others – news review from the Arkhangelsk region. // Barents.fi.
  10. "Nenets", Arctic Network for the Support of the Indigenous Peoples of the Russian Arctic
  11. "The Nenets", The Red Book of the Peoples of the Russian Empire
  12. "Nuclear Free Seas", Greenpeace
  13. Warship International No. 3, 1987, с. 318.
  14. а б в г д е Khalturin, Vitaly I.. A Review of Nuclear Testing by the Soviet Union at Novaya Zemlya, 1955 – 1990. // Science and Global Security 13 (1). 2005. DOI:10.1080/08929880590961862. с. 1 – 42.
  15. Testing the Kosmos 2 rocket. // Astronautix.com.
  16. а б в Pratt, Sara. Frozen in Time: A Cold War Relic Gives up its Secrets. // Lamont-Doherty Earth Observatory, Columbia University, 29 ноември 2005.
  17. The early history of Greenpeace Russia. // Greenpeace Russia.
  18. Jasinski, Michael. Russia: Of truth and testing. // Bulletin of the Atomic Scientists 58 (5). октомври 2002. с. 60 – 65.
  19. Russia: Central Test Site, Novaya Zemlya. // Nuclear Threat Initiative, 30 юли 2003.
  20. Радиоактивный след „Ленина“
  21. На ледоколе „Ленин“ случилось как минимум две аварии
  22. В России создан новый национальный парк „Русская Арктика“
  23. Экосистемы полярных пустынь, тундр и лесотундр. // Информационные ресурсы BioDat. biodat.ru.
  24. Чернов Ю . И . Краткий очерк животного населения тундровой зоны СССР // Зональные особенности населения наземных животных. Москва.: 1966. с. 52 – 91.
  25. Rasmont P. 1982. A propos des bourdons (Hymenoptera, Apidae) de la Corse // Bulletin de la Société Entomologique de Mulhouse , 4 : 49 – 61
  26. Løken A.1973. Studies of scandinavian bumble bees (Hymenopt era, Apidae) // Norwegian Journal of Entomology , 20 (1): 1 – 218
  27. Skorikov A. S. 1937. Die grönländischen Hummeln im Aspekte der Zi rkumpolarfauna // Entomologiske Meddelelser, 20: 37 – 64.
  28. Чернов Ю.И., Татаринов А.Г. Дневные бабочки (Lepidoptera, Rhopalocera) в фауне Арктики // Зоол. журн. 2006. Т. 85, № 10. С. 1205 – 1229
  29. Kuznetsov N.Ya. Some New Eastern and American Elements in the Fauna Lepidoptera of Polar Europe // Докл. АН СССР. Сер. A. 1925. С. 119 – 122.
  30. Rebel H. Lepidoptera von Novaja Semlja // Rep. of the Scientific Results of the Norwegian Expedition to Novaya Zemlya. 1923. № 7. с. 3 – 15.
  31. Звери Европы