Партия на европейските социалисти
| Партия на европейските социалисти Party of European Socialists | |
 | |
| Абревиатура | ПЕС |
|---|---|
| Ръководител(и) | Стефан Льовен |
| Основана | 10 ноември 1992 г. |
| Седалище | Брюксел, Белгия |
| Членове | 19 души[1][2] (31 декември 2022) |
| Младежка организация | Млади европейски социалисти |
| Член на | Прогресивен алианс Социалистически интернационал |
| Идеология | социалдемокрация Демократичен социализъм |
| Полит. позиция | център-ляво |
| Група в ЕП | Прогресивен алианс на социалистите и демократите |
| Цветове | Червен |
| Европейски парламент | 145 / 705
|
| Сайт | www.pes.org |
| Партия на европейските социалисти в Общомедия | |
Партията на европейските социалисти (ПЕС) е лявоцентристка европартия, обединяваща социалдемократически партии, главно от страните на Европейския съюз[3]. Националните партии от ПЕС членуват и в Социалистическия интернационал (международна организация, обединяваща политически партии със социалистически и социалдемократически възгледи от повечето страни по света). ПЕС е основана през 1992 година въз основа на съществуваща от 70-те години Kонфедерация на европейски социалдемократически партии.
Ранна история
[редактиране | редактиране на кода]Историята на Групата на Европейските социалисти може да се проследи до 1950 година, когато Социалистическия интернационал участва в обсъжданията на плана на Робер Шуман за Европейска общност за въглища и стомана. През 60-те години Европейската парламентарна асамблея се преименува на Европейски парламент. Правят се първите опити да се създаде обща Европейска социалистическа програма на Европейските социалистически партии в Европейската общност.
През 1973 г. когато е извършено първото присъединяване на Дания, Ирландия и Великобритания към Европейския съюз, е организиран разширен Конгрес на Социалистите в Бон, който приема резолюция върху социалната политика в Европейската общност и се създава Конфедерация на социалистическите партии в Европейската общност. Резолюцията върху социалната политика подчертава няколко политически приоритета: правото на справедлива работа; повече демокрация и равенство в европейската икономика. Създаването на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност цели да се засили сътрудничеството между партиите членки.
През 1980 г. Конгресът в Люксембург одобрява първия статут на Конфедерацията на социалистическите партии.
По-важни конгреси на партията
[редактиране | редактиране на кода]Конгресът в Люксембург през 1984 г.
[редактиране | редактиране на кода]Конгрес, проведен в Люксембург през 1984 г., приема общ социалистически манифест за предстоящите европейски избори. Манифестът предлага разрешаване на икономическата криза чрез обвързване на индустриалната продукция, защитата на важни социални предимства и на борбата за по-добър стандарт на живот. Предложенията са:
- Координация на държавните инвестиции и монетарни политики в Европейския съюз;
- Обща индустриална и научна политика;
- Обща политика за опазването на околната среда;
- Реформа на общата земеделска политика, целяща премахването на свръх производството;
- Структурните политики на Европейския съюз да подпомагат селското развитие и да се увеличи помощта на Европейския съюз за развиващите се страни;
- Обща рамка на Европейската външна политика и на политиката на отбрана;
- Разширяване на Европейския съюз и институционални реформи, засилващи ролята на Европейския парламент.
Шестнадесетият Конгрес на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност през 1989 г.
[редактиране | редактиране на кода]Шестнадесетият Конгрес на Конфедерацията на социалистическите партии в Европейската общност през 1989 г. приема общ социалистически манифест за европейските избори. Седемте основни цели на манифеста за европейските избори през 1989 г. са:
- обединена Европа с общ вътрешен пазар;
- просперираща Европа с координирани икономически политики;
- плурализъм и борба срещу безработицата;
- демократична Общност с високи социални стандарт;
- защита на околната среда;
- засилване на влиянието на Европейския Парламент;
- по-отговорна роля на Европа в областта на външната политика и политиката на отбраната.
Конгрес проведен в Берлин след падането на Берлинската стена
[редактиране | редактиране на кода]На конгреса, проведен се приемат мерки за реформиране на Конфедерацията на социалистическите партии. Сред промените са:
- нови преговори за статута;
- засилено сътрудничество с партиите от Централна и Източна Европа;
- по-ефективен Секретариат и засилване на ролята на срещите на партийните лидери.
Съвременна история
[редактиране | редактиране на кода]През 1992 г. след приемането на договора от Маастрихт, който налага рамката за политически партии на европейско ниво, Конфедерацията се трансформира в Партия на европейските социалисти.
На своя първи конгрес Партията на Европейските социалисти приема Декларацията от Хага, която е представена като програма от десет точки за бъдещата работа на Партията. Програмата подчертава традиционните и новите социалистически ценности, като общи стратегии за заетост, икономическо и социално сближаване, опазване на околната среда, демокрация и толерантност. Предложенията за налагане на обща външна и вътрешна политика са преразгледани и доразработени.
По-късно същата година е оповестен първият манифест на Партията на европейските социалисти. Документът се базира на Програма за действие в седем области:
- създаване на работни места и същевременно насърчаване на социалното сближаване;
- популяризиране на равенството между половете;
- защита на околната среда и потребителите;
- създаване на мир и сигурност чрез взаимно сътрудничество;
- регулиране на имиграцията и същевременно обезсърчаване на расизма;
- борба с организираната престъпност и усилия за демократизация.
Форумът „Прогресивни Глобални проекти“
[редактиране | редактиране на кода]Той представлява съвместна инициатива на Партията на европейските социалисти, Парламентарната Група на ПЕС и Социалистическия интернационал. Срещата се провежда в Европейския парламент в Брюксел през 2003 г. Главната цел на този форум е овладяване на бързото развитие на глобализацията в полза на всички хора, давайки на Глобалната общност място за срещи и контакти, чрез които всички политически и неполитически сили да успеят да споделят идеи и опит. Форумът се занимава с 18 глобални основни проблема: Целите на хилядолетието на ООН; Повече и по-добра работа; Търговия и бедност; Бедност, околна среда и природни ресурси; Борбата със СПИН, Oбразование, наука и технологии; По-голяма глобална сигурност, Международна миграция, Културни противоречия, Човешки права и Демокрация, Общи обществени блага, Общи финанси, Реформа на ООН, Реформа на Международния валутен фонд и Световната банка; Регионална интеграция, Европа в света; Обща социална отговорност и Младежта и глобалния прогрес.
През 2005 г. 12 страни одобряват Проектът за Конституция. Гласоподавателите в Холандия и Франция обаче гласуват „против“ на референдумите с двете страни. Въпреки множеството причини за този вот „против“ Конституцията, представителите на Групата на социалистите, съвместно с други европейски ръководители, признават необходимостта от един по-добър диалог с хората от цяла Европа като потвърждение, че каквито и следващи стъпки да се предприемат за развитието на Европейската общност, това трябва да става в тясно сътрудничество с всички граждани.
Председателят на Групата на социалистите Мартин Шулц призовава председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо да съдейства по-активно за ратификацията на текста на Конституцията, от който ЕС се нуждае, за да посрещне предизвикателствата на разширяването, както и очакванията на своите граждани. Мартин Шулц заявява: „Обикновеният европейски гражданин, мъж или жена, се нуждае от по-ефективен, по-социален, по-прозрачен и по-функционален Европейски съюз. Те желаят по-добро законодателство и администрация и искат справедливо разпределяне на задачите между ЕС и страните членки. В резултат на това всички ние се нуждаем от Конституцията и ще работим за нейната ратификация.“
Позиции застъпвани от ПЕС
[редактиране | редактиране на кода]В сферата на услугите, социалистите в Европа застъпват позиция за силен растеж и повече работни места, като в същото време се осигурява реална защита от нелоялна конкуренция, причинена от различия в заплащането и социалното осигуряване. Достъпът до висококачествени обществени услуги е ключов политически въпрос. Добри училища и болници, питейна вода, сигурен и надежден транспорт и енергия, например, фигурират в повечето дефиниции за качеството на живот.
Прогресивният алианс на социалистите и демократите е политическа група в Европейския парламент със социалдемократическа ориентация. Тя е основана през 1953 година, като оттогава използва няколко различни имена: Група на социалистите, Социалистическа група и Група на Партията на европейските социалисти. Тя е най-голямата парламентарна група до 1999 година, а оттогава насам тя е на второ място след групата на Европейската народна партия. Към момента тя наброява 190 души. Повечето от тях са от членове на Партията на европейските социалисти, но има и представители на няколко други партии. Групата има силно влияние по всички въпроси, които се обсъждат в ЕС, поради своята многобройност. От 2018 година председател на групата е Удо Булман от Германската социалдемократическа партия.
Членове
[редактиране | редактиране на кода]
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]| Председател | Държава | Национална партия | Мандат | ||
|---|---|---|---|---|---|
| 1. | Вили Клаас |  Белгия
|
Социалистическа партия | ноември 1992 | октомври 1994 |
| 2. | Рудолф Шарпинг |  Германия
|
Германска социалдемократическа партия | март 1995 | май 2001 |
| 3. | Робин Кук |  Великобритания
|
Лейбъристка партия | май 2001 | 24 април 2004 |
| 4. | Поул Нюруп Расмусен |  Дания
|
Социалдемократи | 24 април 2004 | 24 ноември 2011 |
| 5. | Сергей Станишев (временен) |  България
|
Българска социалистическа партия | 24 ноември 2011 | 28 септември 2012 |
| 6. | Сергей Станишев | България
|
Българска социалистическа партия | 28 септември 2012 | 15 октомври 2022 |
| 7. | Стефан Льовен |  Швеция
|
Социалдемократическа партия | 15 октомври 2022 | действащ |
Българската следа в ПЕС
[редактиране | редактиране на кода]На 19 май 2005 г. Българската социалистическа партия е приета, като временна членка, от 8 декември 2006 г. е приета като редовна. Председателят на Българската социалистическа партия Сергей Станишев е избран за временен председател на ПЕС на 24 ноември 2011 до редовния конгрес на партията през есента на 2012. Тогава той е избран за редовен председател, като измества от поста дългогодишния председател Пол Нируп Расмусен.
При изборите за Европейски парламент в България през 2009 Българската социалистическа партия, която е член на ПЕС и Социалистически интернационал, се класират втора със 18,5% от народните гласове и спечелват 4 от общо 17те квоти за евродепутати.
Избрани са Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Евгени Кирилов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.europarl.europa.eu // Посетен на 25 юли 2024 г.
- ↑ www.europarl.europa.eu // Посетен на 25 юли 2024 г.
- ↑ books.google.bg