Път на коприната

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пътят на коприната и неговите разклонения

Пътят на коприната е древен търговски път, свързващ чрез няколкото си разклонения по суша и море Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него, маршрутът е наречен „Път на коприната“ (Seidenstraße) от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 година.

Най-великият път свързващ Изтока и Запада за първи път е изминат от китайския пътешественик и дипломат Чжан Цян, който е изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан.

Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.

История

Пътят на коприната възниква през 2 век пр.н.е. за обслужването на военни и политически цели на Китай. Чжан Цян е изпратен на Запад от император Хан Уди да търси съюзници срещу постоянните атаки на Хунну (номадски народ, обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир, които през 3 век пр.н.е. създават обширна степна империя в Централна Азия). По време на пътя Цян е заловен от Хунну и държан в плен цели 10 години. След като успява да избяга, той продължава пътуването си до Централна Азия. По това време обаче местните управници биват доволни от положението си и отказват да влязат в съюз с династията Хан. Макар мисията на Чжан Цян да се проваля и той да не успява да отговори на поставените цели, тя има важно значение за обмена на информация и за установяването на търговски връзки. Хората научават за стоките, които се произвеждат в другите райони и започват да обмислят възможности за доставянето им. Коприната, която била много ценена от персите и от римляните, поставя началото на търговията със стоки по Пътя на коприната.

По времето, когато Чжан Цян открива Пътя на коприната, династията Хан и Партското царство в Персия били в своя апогей, което осигурило безпрепятственото развитие на Пътя на коприната като важен транспортен и търговски маршрут. След падането на династията Хан през ранния 3 век започва упадъкът на Пътя на коприната. С идването на династията Тан на власт през 7 век започва възобновяването на Пътя на коприната, който в средата на 8 век достига своя разцвет. Заслугата отчасти е на политиката, провеждана от династията Тан за окуражаване на търговските връзки между Изтока и Запада. По същото време с разпространението на няколко световни религии, все повече мисионери се отправят на Изток именно по този път. С времето Пътят на коприната става важен културен път и информационно трасе за обмен на идеи, които биват от особена важност за високото ниво на развитие, което достига Китай по времето на династията Тан.

След падането на династията Тан през 10 век започва упадъкът на Пътя на коприната, период който продължава до 13 век, когато завоеванията на монголците възвестяват началото на една нова ера в отношенията между Изтока и Запада. Засилените контакти провокират засиления интерес на европейците към азиатските стоки, а това става причина да започне да се търси и морски път до Азия, по който да бъдат пренасяни стоките. През 15 век бива открит такъв, което за пореден път нанася съкрушителен удар върху търговията по Пътя на коприната. При по-малко разходи и опасности много стоки, които биват трудно превозвани по Пътя на коприната, вече успешно биват транспортирани по море. Освен това в Персия започва развитието на бубарството, което допринася за спада във вноса на коприна от Изтока.

Градове по Пътя на коприната

От Константинопол до Мешхед:

От Мешхед до Турфан:

От Мешхед до Кашгар:

Северен път от Кашгар до Анси:

Южен път от Кашгар до Анси:

От Анси до Сиан:

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Път_на_коприната&oldid=9394926“.