Ръжево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ръжево е село в Южна България, в община Калояново, Пловдивска област.Официалното му турско име до 1878 г. е Виржова, име което се среща по някои австрийски и германски карти и през ХХ век. Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръжово, и съответно името на жителите му – ръжовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на ХХ век. Селото често е бъркано със съседното, по-голямо и основано през първата половина на ХVІІ век от преселници от Северна България и от Ръжево село Ръжево Конаре, наричано в региона само Конаре, а жителите му – конарци. Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Шаблон:Село


География

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, десен приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Селото се намира в центъра на едно от най-равните места в България и при малко по-лошо време, освен тракийските могили, във всички посоки се вижда единствено Тракийската равнина без никакво възвишение. При добро време се вижда Средна гора и Стара планина зад нея. Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е снежна и студена, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 градуса. Почвата в землището на селото е алувиална. Покрай селото минава т.нар. Майорска река – напоителен канал, отклонен от река Стряма. Село Ръжево има три изхода – асфалтиран път към село Ръжево Конаре на юг (3 км), асфалтиран път към село Черноземен (наричано в региона Чернозем) на северозапад (750 метра до Червеното мостче – пешеходно, 2 км до Големия мост – автомобилен) и черен път към селата Бегово (3 км) и Сухозем (5 км) на североизток. Село Ръжево има автобусна връзка с Пловдив, като автобусите тръгват от автогара "Север". Друг начин за придвижване е с влак от Пловдив (Централна гара или гара "Филипово") за Карлово или от Карлово за Пловдив, като се слиза на жп спирка Черноземен. До Черноземен (слизане на жп спирката) може да се стигне и с автобус от Пловдив (автогара "Юг") за Карлово или от Карлово за Пловдив. От жп спирката тръгвате надолу към Черноземен, минавате през центъра на селото, пресичате Стряма по Червеното мостче (наричано от черноземци Ръжевското мостче) и пред вас в равното се изправя Ръжево с - ако е краят на август или септември - пушещите комини на ракиджийницата, наричана по-често с любов просто Казаните.

История

Местната легенда приписва основаването на Ръжево на баба Ръжа (среща се и вариант Ружа), бегълка от турците, но етимологията на селото безспорно е свързана с ръж и с популярния навремето в района хляб ръженик. В местността Арасан са намирани римски монети и керамика. Сведения за Ръжево под името Виржова има в турски регистри от 1562 г., когато селото е било вакъф и до Освобождението е единственото с българско име по долината на Стряма между Пловдив и Средна гора. През ХІХ век землището на Ръжево е било няколко пъти по-голямо и откъсването на територии от него за заселването на околните села е довело до традиционен конфликт на ръжевци с всичките им съседи. Този конфликт е особено силен с жителите на основаното през ХІХ век село Каратопрак (от 1934 г. Черноземен), които са бежанци от Беломорска Тракия и по тази причина са наричани презрително от ръжевци гърци. Тракийските бежанци се заселили на високия десен бряг на Стряма, където почвата е плодороден чернозем и по тази причина ръжевци трудно се разделят с нивите си там. Първите бежански къщи са многократно разрушавани от въоръжени ръжевци. В началото на ХХ век спорът за местността Райнов трап взима и човешки жертви.

През ХІХ в. в района на Ръжево действат хайдушките чети на Вълко войвода и на ръжевеца Хайдут Трифон от големия ръжевски род Гергьовци, на когото е кръстен Трифонов кладенец в селото.

След Руско-турската война (1877-1878) по Берлинския договор село Ръжево попада в Източна Румелия. Ръжевци, известни в региона с консервативния си нрав, за разлика от съседите си конарци и черноземци не участват активно в политическия живот на Източна Румелия или на България, нито в комунистическата въоръжена съпротива, но лоялни на властта изпълняват войнския си дълг. След Съединението от 1885 г. ръжевци участват в Източния корпус на българската армия, извършил героичния пеши марш от турската до сръбската граница, за да спре при Сливница настъпващите сръбски войски. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война ръжевци се сражават за обединението на българската нация в редовете на Втора тракийска пехотна дивизия. В Междусъюзническата война дивизията нанася тежки поражения на сръбската армия при гара Удово и Криволак. През Първата световна война ръжевци участват в епичните сражения на завоя на река Черна (Църна), а през Втората световна война Втора тракийска дивизия участва в Страцинско-кумановската настъпателна операция и ръжевци се сражават в тежките боеве при Страцин и Стражин.

През 1941 – 1944 г. комунистическите партизани имат 5 души ятаци в Ръжево, но като цяло жителите на селото остават лоялни на правителството и четата на местния партизански командир Запрян Георгиев Фазлов Леваневски е няколко пъти предавана. В Малкия парк в село Ръжево има паметник на Атанас Чомаков, загинал край Ръжево комунистически партизанин от неговата чета.

В средата на 80-те години комунистическата власт при кмета Чемширов направи някои големи благоустройствени промени в селото. В селото се появи водопровод. Асфалтът, който свършваше на 200 метра преди селото, навлезе в Ръжево и някои от основните улици бяха асфалтирани. Изграден бе "околовръстен път", който да поеме автомобилния трафик между Ръжево Конаре и Черноземен, минаващ дотогава през центъра на Ръжево. С общи усилия на селяните се построи Здравна служба до читалището и бе ремонтирана черквата. Появиха се и две обществени чешми - едната на ъгъла на Големия парк, а другата пред Арабаджиите, които вече не функционират.

От началото на 90-те години селото навлиза в период на упадък, характерен за повечето населени места в района. За него допринася и изместването на общинския център от Ръжево Конаре в предимно католическото село Калояново, но основна причина са големите промени в собствеността на земята и разсипването на бившето кооперативно стопанство. Започва масова миграция към градовете - Пловдив, Карлово и в по-малка степен София и Сопот. В средата 90-те село Ръжево е жална гледка - без никаква транспортна връзка с друго населено място, пусти улици, никакво улично осветление, рушащи се читалище и магазин. Прекрасният Голям парк, гордостта на селото, поддържан през 80-те от Иванка Йочова, обрасва с бурени, много дървета са изсечени за огрев, а живият му плет изсъхва.

От началото на 00-те години в селото се забелязва тенденция към спиране на упадъка и дори към леко съживяване. Налице е слаба обратна миграция от градовете - предимно на млади пенсионери - и дори в последните две години в Ръжево се заселват три арменски семейства, икономически емигранти от Република Армения, които работят в Пловдив.

Село Ръжево пострада значително от наводненията в края на септември 2005 г. и 70 къщи бяха наводнени след като река Стряма излезе от коритото си.

Религии

Разположено в смесената православно-католическа община Калояново, село Ръжево е предимно православно. През 90-те години има една католическа къща, днес обезлюдена. Двата традиционни цигански рода - Шабаните и Латифите - са мюсюлмани, а новозаселилите се арменски семейства са армено-григорианци. Протестанти в селото няма, а съществителното протестантин традиционно се използва за човек, който няма елементарно възпитание, добри нрави и има склонност към алкохола или към разврат. Отношението към българите католици сред ръжевци по традиция и до днес е предимно отрицателно – “чужда вяра” и “Тя е българка, но взе католик” са нормални изрази в ръжевските кръчми. Арменските заселници, като монофизити, също са определяни като “чужда вяра”.

Обществени институции

Бившето училище, впоследствие детска градина Щастливо детство, днес е ферма за червени калифорнийски червеи, хранещи се с биологични отпадъци, които преработват в изкючително ценна тор за градински цветя.

Ръжево има читалище Съзнание, основано преди 1945 г. със сравнително голяма библиотека и киносалон към него.

В селото има земеделска кооперация.

Политика

Ръжевци традиционно гласуват предимно за Българската социалистическа партия.

Културни и природни забележителности

Основна забележителност в Ръжево е черквата Свети Николай Чудотворец, еднокорабна базилика построена през пролетта на 1885 г. за 80 дни от майстори от село Строево, с помощта на местното население. Черквата е осветена на 6 юни 1885 г. от пловдивския левкийски епископ. В 1928 г. пострадва от Чирпанското земетресение.

Първият свещеник в Ръжево е Ангел Малинов от Каратопрак, който преди това е учител в селото. След него свещеник става ръжевецът Иван Найденов, служил до смъртта си в 1931 г. и погребан до черковния олтар. След смъртта му черквата остава без свещеник и се обслужва от каратопрашкия свещеник. През 1936 г. е ръкоположен Минко (Марин) Радев, който служи до преклонна възраст и след смъртта му няма постоянен свещеник.

След установяването на комунистическата власт в България през 1944 г. черквата в Ръжево е затворена, църковният двор е разграден и сградата с годините започва да се руши и е обирана многократно. През 1985 г. черквата е реставрирана, построена е нова железна камбанария и през 1993 г. отново започва да функционира като Божи храм. В момента черквата се поддържа от Благой Тодоров на доброволни начала.

Когато при комунистическата власт е строена новата голяма сграда на читалището, кметството и пощата (наричана до 90-те Културен дом, днес Читалището, Кметството или Пощата, в съответствие с контекста) черквата съзнателно е оставена зад гърба й, а площадчето, сградата на магазина и Големият парк са разположени отпред. Така днес черквата стои встрани от оформения център и е скрита от сградата на читалището.

В околностите на село Ръжево има много, често разкопавани от иманяри, тракийски могили – Пашовица, Вълкова могила, Арасан, Драковица, Плоска могила, Винарица и Трите могили. Вълкова могила е кръстена на легендарния тракийски хайдутин Вълко, за когото местна легенда твърди, че е закопал натрупаното имане на един хвърлей с пушка от могилата, но никой не знае в каква посока. Този Вълко най-вероятно е Вълко войвода от пазарджишкото село Церово, действал с чета в района в края на ХVІІІ, началото на ХІХ век.

Редовни събития

Традиционният събор на село Ръжево е на 9 май - летният Свети Николай (Летен Никулден).

Родове

В село Ръжево има няколко големи рода, като най-голям е Гергьовският, от който е Хайдут Трифон. Много хора от този род се изселват в село Оджумар (днешния квартал на Бургас Меден рудник). Другите големи родове са Чоновци – известен като най-ученолюбивият род селото, Кичуците, Пенчовци, Крачолите.

Личности

  • Най-известният ръжевец е старият кмет на село Ръжево дядо Иван Брадата от разказа на Ангел Каралийчев "Грехът на дяда Ивана" - може би единственото упоменаване на село Ръжево в българската художествена литература. В този разказ дядо Иван Брадата се представя пред райския ключар свети Петър, който вади една везна и започва да мери греховете и добрите дела на ръжевския кмет. Свети Петър слага на блюдото на греховете една малка капчица, а Дядо Иван започва да пълни блюдото на добрите си дела - чешмата сред селото, която направил през деветстотин и седмото лято, с два чучура и девет каменни корита, големия каменен мост, новата черква с ония ми ти златни и сребърни кандила. Но блюдото с греха си остава по-тежко, защото капчицата е сълзата, която един слепец пролял, когато пийналият ръжевски кмет вместо милостиня пуснал в ръката му камъче и му казал "На, от него аз цял мост направих!". И в резултат на претеглянето дядо Иван Брадата навежда глава и поема надолу към пъкъла.
  • Доцент, доктор на философските науки Кръстю Кръстев, от рода Крачолите, е бивш заместник-директор на Института по философия при Българската академия на науките, понастоящем преподавател по философия и социология на религията във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

Говор

Професор Любомир Милетич в “Източнобългарските говори” разделя говорите на българите православни и католици (павликяни) в региона, като смята, че католическите са стари рупски говори, свързани с говорите в Рупчос, Странджа и Чепино, а православните са “по-близо до балканските, по-точно до калоферския, карловския и старозагорския". И до днес православните ръжевци се подиграват на католическия диалект. Професор Стойко Стойков в "Българска диалектология" също разглежда православните говори в региона като част от централния балкански диалект.

Някои от фонетичните особености на ръжевския говор са:

  • Типичната за повечето източни говори пълна редукция на широките гласни в неударено положение – зилену, бъшта, мисо.
  • Ъ вместо старобългарския голям юс – съд, кръг, зъп.
  • Различен застъпник на старобългарския ят, като в книжовния език – б’ал – бели, за разлика от рупското и пловдивско б’ал – б’али.
  • Изпадане на съгласната х или заместването и с й – ляп, майни съ, разлопчвам.
  • Изпадане на съгласната т от групата стр – срина, сесра, Сряма.
  • Твърди гласни в глаголните окончания за 1 л.ед.ч. – носъ, одъ, къпъ.
  • Превръщане на групата съгласни мн във вн – стовнъ, повнъ, тевну.

Някои от морфологичните особености на ръжевския говор са:

  • Членната форма за м.р винаги -ът – Излизам на пътйът, Дай ми ножът.
  • Членна форма -ът за съществителни от ж.р., завършващи на съгласна – солтът, кръфтът, ноштът.
  • Често членуване на мъжките лични имета - Дадуф гу на Никулайът.
  • Частици за бъдеще време зъ – традиционната за говора и жъ – по-нова. Зъ няма добро етимологическо обяснение и някои езиковеди смятат, че е заемка от гръцката частица за бъдеще време θα.

Някои от лексикалните особености на ръжевския говор са:

  • Наречие видело вместо светло – И дъ съ прибиреш пу видилу!
  • Прозорец е в женски род – прозорка.
  • Наречия заран – утре сутрин, озарна – днешната, минала сутрин.
  • Много гърцизми – мясам, вапцам, калеко, леуса, оти - Оти? Оти съ укоти твойту черну коти!.
  • Много турцизми – куртулисвам, белки, коскоджамити, ексик, адет, айляк.


Някои поговорки, записани в село Ръжево:

  • Биту магари напреж дръпъ.
  • В ино гръне пръдът.
  • За питъни пъра ни искът.
  • Кой ял бигал, кой устал дигал.
  • Направи дубро, па яж лъйно.
  • Ни викай “мецо”, дъ съ ни убади.
  • Попът кат’ минаа, минаа приз цялуту селу.
  • Тръгни слът бръмбрът, тъ дъ тъ завиде нъ лъйноту.


Някои специфични мъжки имена за село Ръжево

  • Бочо - умалително от Богоя.
  • Вичо - умалително от Видул.
  • Лачо - умалително от Лазар.
  • Максен - вариант на Максим.
  • Митор - умалително от Димитър.
  • Чоно

Кухня

  • Традиционният тип ракия, варена в село Ръжево, е сливовата анасонлийка, която местните жители препичат двойно и често градусите й надвишават 60. Традиционно при раждането на мъжко дете стотина литра анасонлийка се отделят и дори за по-сигурно закопават за сватбата му.
  • Тиганици
  • Биди

Други

  • Футболният отбор на село Ръжево се нарича Сокол.
  • Шеговито име на селото сред жителите му е Ръженбург.
  • Шеговито име на кръчмата до Големия парк, официално наречена Пивница, е Тихата стъпка.
  • Шеговит поздрав между ръжевци в началото на 90-те е Охоу, риби!.
  • В селото има един единствен пътен знак - табела с надпис Чернозем, сочеща надолу.
  • Ако минавате през Ръжево, може да не намерите вода, защото вече няма обществена чешма, нито пък хляб, защото хлябът пристига сутрин под точна бройка, заявена от предния ден според заявките на потребителите.
  • Главната улица, на която са магазинът и читалището, периодично се отваря и затваря с т.нар. червени железа (метална бариера, циментирана в асфалта), в зависимост от това дали на съответния кмет му е удобно да минава оттам с кола или не.
  • Най-високото място в селото е коминът на разграбената ментоварна, наричана Фабриката, от който има страхотна гледка към Тракия.

Някои типични детски игри в Ръжево са:

  • Бум - наричан също кър, началото на 90-те години.
  • Гама - краят на 80-те години.
  • Ластик
  • Ръжевски бъз - комбинация между класическия бъз и криеницата.
  • Стрелки - краят на 80-те години.
  • Файтон - наричана също гъзенка, футболна игра на една врата.
  • Чилик - до 60-те години.

Някои типични детски броенки в Ръжево са:

  • Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря.
  • Онче, бонче, счупено пиронче, риба, щука, махай се оттука.

Някои игри с карти в Ръжево са:

  • Белот - бридж-белот, тотално доминиращ игрите с карти при наличие на четирима души, игран с правилото за задължително качване на безкоз, а понякога и с карловското правило за скрит белот при игра на боя - белотът се обявява при игра на втората карта от двойката поп и дама коз.
    • Тройка белот - основна игра за трима за по-старото поколение.
    • Двойка белот - една от двете основни игри за двама.
    • Открит белот.
  • Война - основна игра за децата.
  • Сантасе - една от основните игри за двама.
  • Скамбил - до 60-те години, стандартният френски белот.
  • Три-пет-осем - блато - игра за трима за по-младото поколение.


Вижте още

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ръжево&oldid=344033“.