Петров дол (област Варна)

За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).

---

Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Петров дол 43.229622, 27.457708 Петров дол
Общи данни
Население	347 души (15 март 2024 г.) 13,1 души/km²
Землище	26,503 km²
Надм. височина	130 m
Пощ. код	9225
Тел. код	05168
МПС код	В
ЕКАТТЕ	56143
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023)
Петров дол в Общомедия

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

География

Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и Автомагистрала "Хемус" посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.

История

Първи данни за селото под името Дерекьой (тур.:село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.

Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	369	100.00
Българи	345	93.49
Турци	–	–
Цигани	?	?
Други	10	2.71
Не се самоопределят	?	?
Не отговорили	13	3.52

Защитена местност „Голямата канара“. Обявена е със Заповед №-213/05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на село Петров дол. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.== Културни и природни забележителности ==

Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира Защитена местност Голямата канара. Там преди много години е текла река и е изсякла в скалите интересни меандри и причудливи форми. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници. Именно те са създали и едноименния скален манастир " Голямата канара" или наричан още „Седемте килии“. Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21.10.1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника

Редовни събития

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Личности

• Родени в Петров дол

Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в борбите за независимост на българската църква в гр. Провадия.

Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 03.10.1893)

За създаването на първото училище в Провадия основна роля изиграва чорбаджи Коста Димитров. След смъртта му провадийското кметство издава следния акт:

   "Днес, 3 октомври 1893 г., Провадийският градски общински съвет по съобщение за смъртта на съгражданина ни Коста Димитров, роден около 1818 г., като взе предвид:
   1-во, че Коста Димитров е бил единственият заможен българин-търговец в гр. Провадия и като такъв е имал достъп до турския каймакамин, при който е отивал да спомага на учителите българи, а при това е бил много години член при идаре меджлис и съдия.
   2-ро, че той е бил единственият българин, който се е грижел за възраждането на българщината в града, за което е бил затварян, но сполучил да се предаде черквата на българите, на които в скоро време настанили български свещеници и учители.
   3-то, че той заедно с трима-четирима верни приятели и верни граждани са станали причина да се построи през 1874 г. голямо училищно здание във „Вароша“, гдето сега се помещават всички основни отделения, като издействал пред турското правителство да се хариже мястото за училището безплатно, и най-сетне подарява за спомен след смъртта му 10 наполеона златни, които да служат за усилване фонда за постройка на нова черква в града ни, и вследствие на всичко това гореизложено и на основание чл....... от правилника, реши:
   Да погребе тялото на Коста Димитров като труженик в черковния двор на църквата „Св. Никола“, за което се написа настоящият акт, гдето трябва в даден случай.
   Провадия, Градски общински кмет.

„ПО СТЪПКИТЕ НА ИСТОРИЯТА И СПОМЕНА“ от Стефан Корабов

• Вичо Димов Иванов (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик.