Рутенски език: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
4 байта изтрити ,  преди 14 години
пр.гр.
м (- ru-sib)
(пр.гр.)
'''Старобелоруски''' или '''рутенски език''' (на белоруски ''Старабеларуская мова'') е бил [[Източнославянски езици|източнославянски език]] с историческо значение. Той се е говорел след 1569 в източните славянски територии на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].
 
Произхождащ от [[староруски език]], старобелоруски е прародителят на съвременния [[Белоруски език|белоруски]]. По някогаПонякога дори е наричан „западно руски“ (на руски ''западнорусский язык''). Тъй като рутенският винаги е бил, така да се каже, [[Диглосия|разговорна, непрестижна]] противоположност на [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], той е бил и все още е наричан често ''проста(я) мова'' (буквално „прост език“).
 
===Раздалечаване между книжовния Старобелоруски и книжовния Староруски===
Когато [[източна Европа]] постепенно се освободила от [[Монголско нашествие в Русия|„татарското иго“]], се появили четирима принца, които приели титлата [[велик княз]]. Двама от тях започнали да събират източнославянските територии: единят в [[Москва]], другият във [[Вилнюс]]. В резултат на тези дейности се появили две предимно източнославянски държави, [[велико московско княжество|Великото московско княжество]] (на руски ''Великое Княжество Московское''), което накрая се разгърнало в Руската Империя, и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]] (на старокнижовен литовски ''Didi Kunigiste Letuvos'', на беларуски ''Вялікае Княства Літоўскае'', на украински ''Велике князівство Литовське''), което заемало грубо казано земите на съвременен [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Литва]], а по-късно се съеднилосъединило с [[Полша]], за да образува [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]]. От езикова гледна точка двете държави продължили да използват местните разновидности на книжовния език на Киевска Русия, но заради огромното влияние на полския на запад и на църковнославянския на изток те постепенно израстналиизраснали в два различни книжовни езика: рутенски в Литва и Жечпосполита и [[История на руския език|(старо)руски]] в Московското княжество. И двата са се наричали ''Руский'' Ruskij или ''Словенский'' (Славявнски), само когато е имало нужда от разграничаване между книжовния език на Московската държава и този на Литва, първият се е наричал ''Московский'' „Руски“ (и рядко вторият ''Литвинский'' „Литовски“).
 
Раздалечаването между двата езика се потвърждава от нуждата от преводачи през седемнадесети век по време на [[Переяславските преговори]], между [[Богдан Хмелницки]], владетел на [[Запорожка войска|Запорожката войска]], и [[Русия|руската]] държава.
Отцепването на дъщерните езици от книжовния старобелоруския може веднага да бъде доказано чрез новосъставените [[Белоруска азбука|белоруски]] и [[Украинска азбука|украински]] [[правопис]].
 
Скъсването с литературната традиция е било особено драстично в белоруския: В [[Жечпосполита]] [[Полски език|полския]] съвсем бил изместил рутенския в областта на администрацията и литературата. Освен това през продължилата тринайсет години война с [[московска русия]] (1654-1667) около 50% от белоруското население (или рутенците от [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]]) било избито и страната била опустошена. Градовете и цялата образователна система били ужищожениунищожени. След това белоруският се запазил само като говорим селски език без почти никаква писменост чак до средата на деветнайсети век.
 
За разлика от белоруситебеларусите и източните украинициукраинци западните украинициукраинци, които се случили да живеят в [[Австро-Унгария]], запазили не само названието ''рутенски'', но и много повече от църковнославянските и полските елементи в рутенския. Те понякога са наричани с тяхното родно име, [[русини]].
 
Така до 1800 литературният рутенски език се бил развил в три съвременни книжовни езика. За повече сведения по тяхното по-нататъшно развитие вижте [[белоруски език]], [[русински език]] и [[украински език]].
 
{{Славянски езици}}

Навигация